/Поглед.инфо/ Съединените щати имат дълга история на усилване съществуващите предразсъдъци под прикритието на военна истерия, за да произвеждат съгласие за своите действия
Изминаха две седмици от началото на военната операция в Украйна. Peoples Dispatch многократно и подробно е писал за ролята на НАТО и на САЩ по-специално, в подготвянето на сценария за настоящия конфликт. Въпреки централната роля на НАТО в създаването на този конфликт, в страните от НАТО хората са бомбардирани от новинарските медии, че единствената вина е на Русия.
Резултатите от тази постоянна пропаганда върху хората са очевидни. В Канада руско читалище, което не е свързано с руското правителство, беше вандализирано с цветовете на украинското знаме. В Уелс, филхармонията в Кардиф забрани Чайковски в бъдещите си изпълнения. А в Съединените щати, страна с грозна история на свързани с войни истерии и расизъм, антируските настроения достигнаха до нивата от времето на Студената война.
Руски ресторант беше разбит във Вашингтон. На работниците и собствениците на луксозен руски коктейл бар в Ню Йорк, много от които са украинци, беше казано да се „прибират у дома“. Метрополитън опера в Ню Йорк обяви, че руска оперна певица е била отстранена заради „неизпълнение на условието на Метрополитен да се откаже от обществената си подкрепа за Владимир Путин“ и заменена от украинска певица. Щати като Охайо, Пенсилвания, Юта, Ню Хемпшир, Орегон и Тексас забраниха руската водка. Мета платформите Facebook и Instagram на практика премахнаха ограниченията срещу призиви за насилие и заплахи за убийства на „руските нашественици“ и руските лидери. Работниците в руско-американски фирми са изправени пред дискриминация, а руските имигранти, много от които от поколения са в САЩ, са принуждавани да осъждат действията на правителство, което не контролират.
Предишни вълни на омраза
Огромната вълна на русофобия в САЩ има известни прилики с предишни вълни на публична омраза към онези, които масмедиите нарочват за „врагове“. Peoples Dispatch разговаря с египетско-американската музикантка Омния Хегази, която откровено сподели за фанатизма, който е преживяла като мюсюлманка в Стейтън Айлънд след атаките на 11 септември. Хегази, която е била в шести клас, когато бе нападнат Световния търговски център, описа физическия насилствен тормоз върху други мюсюлмани, които е познавала, как са били оплювани, късали са им хиджабите, а заедно с нейната сестра близначка са ги наричали „терористи“ и „дъщери на Бин Ладен“.
Хегази също описа натиска за демонстриране на патриотизъм след терористичните атаки. „С гордост бих била американка, за да карам другите да се чувстват по-добре и да бъдат по-малко заплашвани.“ Хегази описа как семейството ѝ е трябвало да постави американско знаме на балкона си. „Зная, че беше шоу, но трябваше да го направим заради съседите да се чувстват по-добре за нас“, казва тя. Днес порасналата Хегази се определя като антиимпериалист, но което е трудно поради обстоятелството, че е мюсюлманка в Съединените щати. „Наистина е трудно, защото все още се очаква от мен да проявявам този вид патриотизъм, а аз не се придържам към него. Така че хората много се дразнят, когато съм критична към американското правителство и американския империализъм. Докато бял немюсюлманин може да казва същото и не се сблъсква с подобен отпор.“
Както показва случаят със забележителни фигури като Анна Нетребко и руската диаспора, от руснаците и руските американци се изисква да осъждат действията на руското правителство и Путин. Разпространяват се информации за това как руско-американците всъщност не подкрепят действията на Путин. „Украинските и руските американци подкрепят жертвите на инвазията“, гласи едно заглавие. Друго – „Ние сме ужасени: руските американци осъждат инвазията в Украйна“. Но, отбеляза Хегази, подобен модел имаше в отношението към американските араби и мюсюлмани след 11 септември. „Спомням си, че чувах и обратното: „Ислямът е религия на мира“. Това каза Буш, за да се опита да успокои някои, че всички мюсюлмани не са лоши, което беше хубава отправна точка за разговор. Но беше ясно, дали това трябваше да се каже?”
Подобен способ за успокоение и защитно отхвърляне на „лошите“ елементи на дадена култура, като тероризма или Путин, припомня един от най-екстремистките моменти на военна истерия в историята на САЩ. След като японската армия атакува американска база в Пърл Харбър по време на Втората световна война, правителството на САЩ интернира над 120 000 японо-американци в лагери. В тези лагери много затворници преминаха „тестове за лоялност“, като: „Ще се закълнете ли в безусловна вярност към Съединените американски щати и вярно ще защитавате САЩ от всякакви атаки на чужди и вътрешни сили; и ще се откажете ли от каквато и да е форма на вярност или неподчинение на японския император или на друго чуждо правителство, сила или организация?“
Много японо-американци не попълниха въпросника в знак на протест срещу тежките условия на изолация. Тези, които отказаха, бяха отделени от другите затворници, разделяйки по такъв начин японо-американските общности в категориите „лоялни“ и „нелоялни“.
Ислямофобията и антиарабският расизъм ескалира в огромен мащаб след 11 септември, до какъвто русофобските настроения все още не са достигнали. Изследване на университета Brown сочи, че „Общият брой на докладваните престъпления, мотивирани от омраза в САЩ е намалял с над 18% между 2000 и 2009 г., но през същия период процентът на престъпленията, мотивирани от омраза, насочени към мюсюлмани, се е увеличил с над 500%.“ Ислямофобското движение нарасна в политическия живот след избирането на Доналд Тръмп за президент. Той се издигна до политическа известност, като предположи, че Барак Обама е таен мюсюлманин. Правителството на САЩ арестува и/или депортира над 1000 мюсюлмани по фалшиви обвинения в тероризъм.
Все още не е ясно какво ще е въздействието от дрънкането на оръжие спрямо руските общности в чужбина. Военната операция в Украйна е само от няколко седмици, но вече се очертават подобни модели. Руско-американката Елена Брансън наскоро беше обвинена в шпионаж. Макар да е само обвинена, медиите разтръбиха, че Брансън действала като шпионин, сякаш вече е осъдена: „Брансън е работила от името на руското правителство и за руски служби, за да прокарва руските интереси в САЩ“, сочат писанията. Не е ясно дали ще има нови обвинения срещу руско-американци и дали тези обвинения ще ескалират в задържане или депортиране.
Русофобията: На кого служи?
Медиите играят ключова роля в разпалването на фанатизма, свързан с войната, както и поп културата. Известният детски автор д-р Сюс нарисува някои от най-расистките антияпонски образи по време на Втората световна война, а популярни анимационни филми като Popeye включват антияпонски епизоди.
От историческа гледна точка, фанатизмът, като ислямофобията или антияпонския расизъм, не съществува във вакуум. Всъщност всеобхватният контекст е, че с тези форми се оправдават някои от най-насилствените действия, извършени в човешката история: десетилетните „войни срещу терора“ и катастрофалните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки.
Активистката и журналист Морган Артюкина каза пред Peoples Dispatch: „Когато казах защо смятам, че забраната на Байдън за внос на руски петрол ще бъде лоша, не само защото ще навреди на обикновените руснаци, тъй като знаем кои най-много ще пострадат, но също ще навреди и на американските трудови хора… на мен ми казаха: „Защо не се изправиш срещу Путин? Трябва да го направиш, за да го обвиним и за това.“ Е, това казваха преди 25 и преди 30 години, когато санкционираха Саддам Хюсеин, а 600 000 деца на възраст под пет години в Ирак бяха тези, които платиха цената.”
Докъде ще доведе днешната русофобия? Сега Русия е най-санкционираната страна в света, като не само трудещите се руснаци, но и трудовите хора в САЩ понасят тежестта на тези санкции. Естествено, санкциите са непопулярни сред трудовите хора навсякъде по света. Въпреки това медиите призовават работниците да приемат най-високите цени на газа в историята на САЩ като „необходимата жертва.“
Концепцията за пряка военна намеса остава непопулярна сред хората в Съединените щати, дори след руската инвазия. Правителството на САЩ сега активно се опитва да нарочва Русия и Путин като единствените злодеи в конфликта и последвалото повишение на цените на газа, замъглявайки по-широкия контекст на агресивното разширяване на НАТО. Дали това, съчетано с нарастващата русофобия, насърчавана от медиите, ще бъде достатъчно, за да промени общественото мнение в полза на войната?
Много е възможно: различни анкети сочат, че значителни групи, дори мнозинството в САЩ подкрепят въвеждане от НАТО на зона, забранена за полети над Украйна. Организираха се и протести с искане САЩ и НАТО да въведат зона, забранена за полети.
Въпреки че значителни групи в САЩ подкрепят идеята за забранена за полети зона, неотдавнашно проучване на YouGovAmerica установи, повечето не подкрепят идеята американските военни да свалят руски самолети, което ще се получи, ако бъде наложена зона, забранена за полети. Както пише FiveThirtyEight: „Възможно е зоната, забранена за полети, да звучи за много американци като щастливо решение между двете крайни опции, за които анкетите свидетелстват, че и двете са непопулярни, именно, война с Русия или да не се прави нищо. Затова първоначалната подкрепа регистрира такава популярност.“
По такъв начин хората в САЩ стават както жертва на пропагандата, така и на неинформираността. Как миролюбивите хора ще спечелят битката на идеите в тази среда на преобладаваща русофобия? Според Хегази „правителство знае, че хората имат добри сърца и са загрижени за другите, така че ще използва тези нагласи срещу тях, за да произведе обществено съгласие за война“.
Тя предлага: „Ако демонизираме Русия като зло и не посочваме какво са направили САЩ, просто липсват много знания… Мисля, че наистина трябва да образоваме хората какво е империализъм, защото много не знаят какво е или не осъзнават какво все още се случва в 21-ви век. И ако го направят, това определено ще промени общественото мнение. Ще започнат да виждат света по друг начин. Вече няма добро срещу лошо. Нещата не са толкова прости и мисля, че наистина трябва да го направим.“
Превод: д-р Радко Ханджиев