/Поглед.инфо/ Съединените щати продължават да се опитват да пробият китайската стена, без да искат да признаят безполезността на това начинание. Вашингтон може да бъде разбран: ако признае, дори насаме, безполезността на опитите да убедите Китай да промени позицията си спрямо Русия, тогава ще трябва да приеме, че новият световен ред вече е започнал. А старият, в който англосаксонците имаха ако не контролен, то поне блокиращ пакет, окончателно потъна в забвение. Категорично не искат да признаят това - и затова обажданията от Вашингтон към Пекин продължават.

Вчера Джо Байдън проведе двучасов видеоразговор със Си Цзинпин и още преди този разговор американската страна даде да се разбере, че ще говори категорично с Пекин, обяснявайки колко сериозни ще бъдат последствията от подкрепата на Русия и опитите за заобикаляне на санкциите на САЩ. В същото време американците се опитват по всякакъв начин да избягват термина „санкции срещу Китай“, най-вече защото разбират последствията от подобни изявления както за световната икономика, така и особено за собствената си икономика. Но същността на техните изявления не се променя от това: акцентът е върху пръчката, а за моркова има слаби намеци.

Например, когато държавният секретар Блинкен беше попитан в четвъртък дали САЩ и Европа биха могли „да изолират Китай по начина, по който изолират Русия, ако Китай помогне на Русия?“, той практически избегна отговора, който между другото може да бъде само един “Не, не са способни“ (да не говорим, че Русия беше изолирана единствено откъм запад). Вместо това той започна да казва, че „Китай вече е от грешната страна на историята, когато става въпрос за Украйна и агресията, извършена от Русия“ – не осъжда Москва, като по този начин не изпълнява задълженията си като една от великите сили. От разсъжденията на Блинкен следва, че Щатите много биха искали да чуят от КНР най-малкото публично осъждане на действията на Русия: „Призоваваме към Китай с молба да говори и да бъде изключително ясен. След три седмици вече беше ясно, че това няма да се случи, така че Блинкен гледа напред:

„Ако Китай наистина предостави материална подкрепа на Русия по един или друг начин, ще бъде още по-лошо. Това е нещо, което разглеждаме много внимателно. Но мисля, че това нанася реални щети на репутацията на Китай в Азия, Европа, Африка и другите части на света, на което трябва да обърне голямо внимание."

Позоваването към това как Китай, който поддържа съюза си с Русия, ще бъде възприет в света, разбира се, е много силно нещо. Но САЩ разбират всичко точно по обратен начин: те плашат Пекин с увреждане на репутацията на Поднебесната, докато по-голямата част от света гледа не само към Русия, но и към Китай с надежда. Като на тези, които не само оспориха атлантическия проект, но са в състояние да издържат на удара и да изградят нов световен ред. Така че, дори от гледна точка на репутацията си по света, за Китай е изгодно да подкрепя Русия, която ще оцелее без него, но само руско-китайската връзка може да се превърне в истинска сборна точка за постатлантическия световен ред .

Откъсването от реалността на вашингтонските стратези обаче не е изненадващо, иначе те не биха се опитали да използват такива абсолютно самоубийствени мерки за англосаксонския финансов свят като блокиране на активите на ЦБ на Русия. И те биха могли да оценят адекватно китайското геополитическо мислене и стратегия, а не да кажат, като прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, че разговорът на Байдън с Пекин ще се съсредоточи върху „каква е позицията на президента Си и от китайската страна зависи да реши как да влезе в учебниците по история?” Грешната страна на историята според Блинкен, учебниците по история според Псаки - във Вашингтон наистина не разбират, че в Пекин на тях гледат като на нахален юноша, който учи древните хора на живота и разбирането на историческите модели.

Но цялата тази артилерийска подготовка очевидно е била предназначена повече за поддържане на собствения имидж, отколкото за оказване на натиск върху Пекин. Защото по време на разговора със Си Байдън се държа изключително дипломатично и увери в желанието за подобряване на отношенията. Ако се вярва на китайската версия на преговорите (тя предхожда американската версия), Байдън е уверил Си, че макар отношенията между САЩ и Китай да са „отново в критичен момент“, нещата могат да бъдат поправени:

„Бих искал да повторя: Съединените щати не се стремят към нова студена война с Китай, не се стремят да променят китайската система, не се стремят да се изправят срещу Китай чрез укрепване на съюзи, не подкрепят независимостта на Тайван и не възнамеряват да влизат в конфликт с Китай. Американската страна е готова да участва в откровен диалог с китайската страна, да засили сътрудничеството, да се придържа към политиката на един Китай, ефективно да управлява съперничеството и различията и да насърчава стабилното развитие на отношенията между САЩ и Китай. Готов съм да поддържам тесни контакти с президента Си Цзинпин, за да координирам отношенията между САЩ и Китай."

Байдън разчита, че Китай ще приеме ласкателствата и ще повтори старата (от ерата на Обама) идея, че „начинът, по който се развиват отношенията между САЩ и Китай, ще определя световния ред през XXI век“.

Вярва ли Си на казаното от Байдън? От една страна той заяви: „Приемам много сериозно вашите забележки, че САЩ не се стремят към конфликт с Китай“. Но той веднага си припомни делата на Вашингтонските администрации:

„В момента китайско-американските отношения все още не са излезли от дилемата, създадена от предишната администрация на САЩ, но вместо това са изправени пред все повече и повече проблеми. По-специално, някои хора в Съединените щати изпращат грешни сигнали за „тайванска независимост“, което е много опасно. Ако въпросът с Тайван не бъде разрешен правилно, това ще има пагубен ефект върху отношенията между двете страни. Надявам се, че американската страна ще обърне достатъчно внимание на това. Сегашната ситуация в китайско-американските отношения е пряко свързана с факта, че някои в САЩ не са приложили важния консенсус, постигнат от нас двамата, не са приложили положителните забележки на г-н президента. САЩ погрешно тълкуваха и прецениха стратегическите намерения на Китай."

Ясно е какво се има предвид: на първо място повдигането от Вашингтон на тайванския въпрос и различните антикитайски изявления на американски политици. А „някои хора“ са държавният секретар Блинкен и съветникът на президента на САЩ Съливан, за които се оказва, че не са изпълнили инструкциите на Байдън след ноемврийските преговори между двамата президенти. Тоест Си позволява на Байдън да не се посрами - видите ли, не той е виновен за ескалацията, а служителите на администрацията му. Въпреки че в действителност Си, разбира се, разбира, че именно Байдън определя цялата политика в китайско направление, включително и разиграването на тайванската карта. Пекин разбира, че курсът към глобална конфронтация с Китай е стратегически избор на мнозинството от сегашния американски елит - и Вашингтон може само да спре натрупването на антикитайските настроения, но не и да ги изостави.

Всичко това се разбира в Пекин и затова те не се ласкаят за възможността дори да не променят, а поне да коригират курса на Вашингтон. Но в същото време Китай не се нуждае от рязка ескалация в отношенията с Америка в момента - така че ако Байдън е пищен в любезностите, защо да не се престорят, че му вярват? Да повтарят старата формула, че „Китай и САЩ имат разногласия в миналото и настоящето, и те ще останат в бъдеще. Ключът е да управлявате различията. Стабилните и развиващи се отношения между Китай и САЩ са от полза и за двете страни." И да припомнят, че „не само трябва да водим развитието на китайско-американските отношения по правилния път, но и да изпълняваме международните си отговорности и да положим усилия за световен мир и спокойствие“.

След като приключиха с размяната на уверения за желание за диалог, Байдън и Си преминаха към украинската тема. И тук вече американският президент не чу нищо обнадеждаващо от китайския лидер.

Да, Си каза, че „ситуацията в Украйна е достигнала точка, която Китай не би искал да види“, че „конфронтацията и конфликтът в Украйна не са от полза за никого“, че Китай „винаги се е застъпвал за мир и се е противопоставял на войната, която е китайска историческа и културна традиция.” И че Китай е „готов да предостави допълнителна хуманитарна помощ на Украйна и други засегнати страни“. Всичко това е разбираемо и напълно съответства на позицията, която Пекин заема и трите седмици, но Байдън искаше да чуе нещо съвсем различно: осъждане на Русия (и в идеалния случай намек за обещание за „натиск върху Путин“). Вместо това Си заяви:

„Всички страни трябва съвместно да подкрепят руско-украинския диалог и преговорите, да постигнат резултати и мир. Съединените щати и НАТО също трябва да участват в диалог с Русия за справяне с ядрото на украинската криза и за справяне с опасенията за сигурността както на Русия, така и на Украйна.”

Да, САЩ, заедно с Русия, трябва да „решат същността на украинската криза“, тоест да се отдръпнат от Украйна. Разбира се, Китай е против санкциите като такива - светът все още не се е възстановил от последствията от коронавируса, но ето на:

„Обикновените хора страдат от налагането на всеобхватни и безразборни санкции. По-нататъшното развитие на тази ситуация ще предизвика сериозни кризи в световната икономика, търговията, финансите, енергетиката, храните, производствената верига и веригата на доставки, което допълнително ще влоши и без това тежката световна икономика и ще доведе до непоправими загуби. Колкото по-трудна е ситуацията, толкова повече трябва да останете спокойни и рационални.”

Тоест Си призова Байдън да не унищожава глобалната икономика, да не вреди на всички, включително на самите Съединени щати, имайки предвид както санкциите, които вече са в сила срещу Русия, така и възможни санкции срещу Китай за подкрепа на Москва. Проблемът е, че за Вашингтон ще бъде много трудно да спре: като започна да „изрязва“ Русия от своя свят, той стартира необратим процес на разрушаване на съществуващия световен ред. Дори ако Байдън има умението и силата да се въздържа от налагането на вторични санкции срещу Китай, процесът само ще се забави, но не и ще спре.

В същото време Си Цзинпин ще отговаря на обажданията на Байдън, защото китайците (често наричащи ни „войнствени хора“) също са много учтиви хора.

Превод: В. Сергеев