/Поглед.инфо/ Уволнението на съветника на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Джон Болтън предизвика вълнение. Този безстрашен ентусиаст на войната във всеки случай остави плашещ отпечатък върху външната политика на САЩ за всичките 17 месеца от престоя на поста..

Едно от най-екзотичните предложения на Болтън беше „либийски вариант“ за Северна Корея. Ким Чен-ун обаче, за разлика от Муамар Кадафи, не е много подходящ за ролята на самотния човек на празен път и устройването на разправа над него щеше да излезе солено. Това предложение едва не осуети с мъка изграждания диалог между САЩ и Северна Корея, което впрочем не разстрои самия Болтън.

Изключителните характеристики на този неоконсерватор включват способността не само да вижда врагове зад всеки храст, но и непреклонно желание да наложи тази визия на президента. Болтън никога не е отстъпвал от мнението си и е себе си докрай. Единствено Тръмп, който не се вслушва в съветите на никого и няма нужда от съветници, би могъл да има такъв съветник. Външната политика на САЩ е в ръцете на президента, а всички останали членове на администрацията, „назначени“ в отдела за външна политика, са или технически изпълнители, или „дрънкалки“, за да отвличат вниманието на световната общественост. Такава „дрънкалка“ беше Джон Болтън.

В същото време разсъжденията на медиите, че след уволнението на Болтън външната политика на САЩ ще стане по-„толерантна“, няма ни най-малко основание. Политиката ще остане същата. Просто изчезна един от елементите на шумовия фон, който, очевидно, е омръзнал доста на Тръмп. Затова пък са прави тези, които твърдят, че сега на държавния секретар Майк Помпео ще му бъде по-лесно да работи.

Също така е неуместно да се говори, че в Съединените щати най-накрая ще се появи екип от съмишленици, разработващ последователна външна политика. По-скоро в администрацията може да се появи „група мажоретки“ на президента, която да му аплодира единодушно за всяко решение. По-конкретно се предлага завръщането на бившия помощник на националната сигурност Херберт Макмастър в тази група.

Уволнението на Болтън няма да премахне бариерите, натрупани от американската дипломация в областта на стратегическите военни отношения с Русия. След разпадането на Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), под опасност е другото международно споразумение - Договорът за ограничаване на стратегическото въоръжение, СТАРТ III, подписан от Дмитрий Медведев и Барак Обама през 2010 г. Споразумението предвижда намаляване на броя на разгърнатите ядрени бойни глави до 1550 единици за всяка страна и намаляване на броя на междуконтиненталните балистични ракети в подводници и тежки бомбардировачи до 700 единици, плюс взаимни проверки и обмен на данни.

СТАРТ III изтича през 2021г. Той може да бъде удължен с още пет години, но е необходимо до 2021 г. да се определи удължаването. В същото време и двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на условията на договора. Руското външно министерство посочва, че САЩ едностранно са изключили бомбардировачите B-52 и ракетите „Тридент—II“ след преоборудването им. Недоволството на Вашингтон е причинено от факта, че Москва продължава модернизацията на „ядрената триада“, по-специално въвежда нови стратегически носители „Авангард“ и модернизира стратегическите бомбардировачи Ту-160. Въпреки факта, че руската страна многократно е изтъквала, че американците са надхвърлили договорния брой средства за поразяване и че руските стратегически настъпателни оръжия не надхвърлят обхвата на договора, американците настояват за „специалната си аритметика“, която вече унищожи ДРСМО.

Ключовата фигура в подобна "аритметика" е президентът Тръмп, който в съответствие с дългогодишния обичай на американските бизнесмени се опитва да "задмине партньора отстрани“. При личните си срещи с Путин той беше многократно информиран, че САЩ няма да успеят да постигнат стратегическо превъзходство над Русия, но, както изглежда, той все още не е научил това. Състоянието на руско-американските отношения и световната сигурност зависи от това дали подходът на Тръмп се променя. Болтъновците си идват и отиват, но Тръмп остава. Във всеки случай – засега.

Превод: В.Сергеев