Едно от най-екзотичните предложения на Болтън беше „либийски вариант“ за Северна Корея. Ким Чен-ун обаче, за разлика от Муамар Кадафи, не е много подходящ за ролята на самотния човек на празен път и устройването на разправа над него щеше да излезе солено. Това предложение едва не осуети с мъка изграждания диалог между САЩ и Северна Корея, което впрочем не разстрои самия Болтън.
Изключителните характеристики на този неоконсерватор включват способността не само да вижда врагове зад всеки храст, но и непреклонно желание да наложи тази визия на президента. Болтън никога не е отстъпвал от мнението си и е себе си докрай. Единствено Тръмп, който не се вслушва в съветите на никого и няма нужда от съветници, би могъл да има такъв съветник. Външната политика на САЩ е в ръцете на президента, а всички останали членове на администрацията, „назначени“ в отдела за външна политика, са или технически изпълнители, или „дрънкалки“, за да отвличат вниманието на световната общественост. Такава „дрънкалка“ беше Джон Болтън.
В същото време разсъжденията на медиите, че след уволнението на Болтън външната политика на САЩ ще стане по-„толерантна“, няма ни най-малко основание. Политиката ще остане същата. Просто изчезна един от елементите на шумовия фон, който, очевидно, е омръзнал доста на Тръмп. Затова пък са прави тези, които твърдят, че сега на държавния секретар Майк Помпео ще му бъде по-лесно да работи.
Също така е неуместно да се говори, че в Съединените щати най-накрая ще се появи екип от съмишленици, разработващ последователна външна политика. По-скоро в администрацията може да се появи „група мажоретки“ на президента, която да му аплодира единодушно за всяко решение. По-конкретно се предлага завръщането на бившия помощник на националната сигурност Херберт Макмастър в тази група.
Уволнението на Болтън няма да премахне бариерите, натрупани от американската дипломация в областта на стратегическите военни отношения с Русия. След разпадането на Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), под опасност е другото международно споразумение - Договорът за ограничаване на стратегическото въоръжение, СТАРТ III, подписан от Дмитрий Медведев и Барак Обама през 2010 г. Споразумението предвижда намаляване на броя на разгърнатите ядрени бойни глави до 1550 единици за всяка страна и намаляване на броя на междуконтиненталните балистични ракети в подводници и тежки бомбардировачи до 700 единици, плюс взаимни проверки и обмен на данни.
СТАРТ III изтича през 2021г. Той може да бъде удължен с още пет години, но е необходимо до 2021 г. да се определи удължаването. В същото време и двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на условията на договора. Руското външно министерство посочва, че САЩ едностранно са изключили бомбардировачите B-52 и ракетите „Тридент—II“ след преоборудването им. Недоволството на Вашингтон е причинено от факта, че Москва продължава модернизацията на „ядрената триада“, по-специално въвежда нови стратегически носители „Авангард“ и модернизира стратегическите бомбардировачи Ту-160. Въпреки факта, че руската страна многократно е изтъквала, че американците са надхвърлили договорния брой средства за поразяване и че руските стратегически настъпателни оръжия не надхвърлят обхвата на договора, американците настояват за „специалната си аритметика“, която вече унищожи ДРСМО.
Ключовата фигура в подобна "аритметика" е президентът Тръмп, който в съответствие с дългогодишния обичай на американските бизнесмени се опитва да "задмине партньора отстрани“. При личните си срещи с Путин той беше многократно информиран, че САЩ няма да успеят да постигнат стратегическо превъзходство над Русия, но, както изглежда, той все още не е научил това. Състоянието на руско-американските отношения и световната сигурност зависи от това дали подходът на Тръмп се променя. Болтъновците си идват и отиват, но Тръмп остава. Във всеки случай – засега.
Превод: В.Сергеев
