По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовата и логистична сметка на шестмесечната операция
Институционалният сблъсък във Вашингтон, за който се съобщава в американската преса, не е просто епизод от междуведомствено съперничество, а индикатор за достигнати технически и финансови лимити. Операцията срещу Иран навлезе в своя шести месец, изчерпвайки оперативните фондове на Военноморските сили на САЩ и поставяйки под въпрос наличността на ключови оръжия. Според публични данни, представени по-рано пред Сената от министъра на отбраната Пит Хегсет, прогнозираните разходи за военните действия до септември вече надхвърлят 37,5 милиарда долара.
Основната част от тези средства не отива за гориво, а за компенсиране на използваните зенитни ракети с голям обсег от семействата Standard (SM-2, SM-3, SM-6) и противоракетни системи THAAD. При интензивността на прихващанията в Червено море и Оманския залив годишното производство на американската отбранителна индустрия се изразходва за броени седмици. Индустриалните капацитети на корпорации като Raytheon и Lockheed Martin нямат технологичната възможност да удвоят или утроят поточните линии в рамките на няколко месеца.
Конфликтът оголва и друг структурен проблем. Бюджетът на ВМС на САЩ е разчетен за поддържане на глобално присъствие с ротационен цикъл на самолетоносачните ударни групи от шест до осем месеца. Задържането на кораби в зоната на Централното командване (CENTCOM) извън тези графици води до амортизация на силовите установки, изчерпване на ресурса на летателните апарати и рязък спад в морала на личния състав.
Административен демарш в Книгата със заповеди
Основа за медийните разкрития стана изданието от 14 август на Книгата със заповеди на министъра на отбраната. В този документ традиционно се фиксират стратегическите указания и официалните оценки на началник-щабовете и командирите на географските командвания. Според публикуваните откъси четирима от най-висшите офицери в американската армия са заявили формално несъгласие с план за удължаване на мисията.
В списъка на офицерите, за които се твърди, че са отказали подкрепа, влизат адмирал Дарил Кодъл (началник на военноморските операции), генерал Алексус Гринкевич (шеф на Европейското командване - EUCOM), генерал Франсис Л. Донован (Южното командване - SOUTHCOM) и адмирал Самюъл Папаро (командващ Индо-Тихоокеанското командване - INDOPACOM).
Формулираните от тях възражения се базират на технически показатели. Адмирал Кодъл посочва, че флота няма финансови и технически ресурси да поддържа безсрочни ангажименти в Близкия изток, без това да срине поддръжката на корабостроителните заводи на източното крайбрежие. От своя страна адмирал Папаро твърди, че постоянното привличане на самолетоносачи и разрушители с система Aegis от Тихоокеанския театър оставя американските бази в Гуам и Окинава без необходимия противоракетен щит.
Реакцията на говорителя на Министерството на отбраната Шон Парнел бе насочена главно към самия факт на изтичането, определяйки го като "престъпление" и "предателство". Парнел не отрече напълно съществуването на спорове, но ги класифицира като нормална част от военния планиращ процес, приписвайки медийния отзвук на така наречения "синдром на обсебеността от Тръмп".
