/Поглед.инфо/ Кампанията за президентски избори в САЩ все още не е започнала, а Тръмп вече демонстрира, че стратегическите му способности да води маневрираща информационна война, въпреки превъзходството на противника по сили и средства, не само не са се затъпили по време на президентството, но са започнали да играят с нови цветове.

Трябва си умение, за да успееш с двата си квадратни метра да победиш демократите, свикнали масирано да бият по всички площадки масирано с мощта на своите медии.

Почти преди началото на срещата между Тръмп и Зеленски в Ню Йорк се зачудих какъв ход е измислил Тръмп, така че това събитие да не е обикновен подарък за хитрия украински клоун и неговия кукловод, които очевидно щяха да поддържат неутралитет в борбата между Тръмп и Байдън, поне докато един от тях не постигне очевидна преднина и в идеалния случай до встъпването в длъжност на новия президент. Тръмп нямаше как да не разбере значението на този провинциален трик. Въпреки това, той уверено и радостно се придвижи към срещата (на която никой не смяташе да му предаде документи, компрометиращи Байдън). Но демократите се разтревожиха и засуетиха. Те дори се опитаха да поиграят на начало на процедура за импийчмънт.

Трябва да се отбележи, че противно на изявленията на демократичната преса, разпространена от световните медии, процедурата за импийчмънт на Тръмп не е стартирана. Началото на процедурата може да се даде официално от Правния комитет на Камарата на представителите на САЩ. Междувременно има единствено инструкция от председателя на Камарата Нанси Палоси до шестте комисии на Камарата за проучване на възможността за повдигане на обвинения във връзка с отказа на Тръмп да предостави на Конгреса стенограма от разговора му с Владимир Зеленски. Процедурата за импийчмънт на Никсън беше официално стартирана поради отказа на последния да запознае Конгреса със съдържанието на стенограмите от разговорите в Овалния кабинет.

Формално Никсън имаше право да откаже да предостави съответните записи. В президентския кабинет на която и да е държава се обсъждат твърде деликатни въпроси, за да се запознаят с тях стотици безотговорни конгреси , които са готови по всяко време да предадат на пресата информацията от съдържанието на разговорите. Но Върховният съд на САЩ потвърди позицията на Конгреса, президентът беше принуден да предостави записите, част от съдържанието им изтече в пресата, което накара неизбежна подкрепата на Сената за резолюцията за импийчмънт.

Очевидно демократите се надяваха, че ще успеят за повече от година (както беше с Никсън), тоест до самите избори да притискат Тръмп в пресата и дори евентуално да прекарат през Камарата на представителите, където имат мнозинство, резолюция за импийчмънт. Те биха били напълно устроени от блокирането на резолюцията от Сената (където републиканците имат мнозинство). Без публикуването на стенограми от разговора (а конгресмените добре знаят, че разговорите с чуждестранни държавници са поверителни и не подлежат на публикуване), демократите биха могли да изложат всякакви предположения и обвинения, основани на слухове и догадки. Те биха действали като светли борци за американските интереси, стъпкани от „недостойния президент“, който е спасен от отговорност от съпартийците си в Сената. Това би било достатъчно, за да мобилизира електората им, да се дръпне колебливият на тяхна страна и да се внесе объркване и залитане в редиците на избирателите на Тръмп.

Но в самото навечерие на разговора със Зеленски, Тръмп публикува стенограмата от преговорите с него. Това беше рискован, но мощен ход. И донесе победа.

Оказа се, че американският президент е споменал в разговора си разследването срещу сина на Байдън, но в контекста на общия план за борба с корупцията в Украйна. Основното е, че не е оказвал натиск върху Зеленски. Той радостно и постоянно се съгласява с Тръмп, споделя всички негови оценки и обещава, че разследването със сигурност ще бъде възобновено, и то не по-късно от септември.

Какво постигна Тръмп по този начин?

Първо, Министерството на правосъдието на САЩ, след като проучи стенограмата, официално заяви, че президентът не е нарушил никакви закони и не е надхвърлил правомощията си. „Разследването“ на демократите се задави. Разбира се, те може да „не повярват“ на експертното мнение на Министерството на правосъдието, но това ще даде тласък за демонтирането на цялата американска държавна машина. Тогава вече демократичното мнозинство в Камарата на представителите може да бъде обвинено в злоупотреба с власт и опит за узурпиране на властта. И има основание да се смята, че по-голямата част от изпълнителните структури по причини за корпоративна солидарност ще бъдат на страната на Тръмп. Длъжностните лица не обичат, когато депутатите се месят в сферата им на дейност, поставяйки под въпрос авторитета им. Освен това законът в този случай е на страната на изпълнителната власт.

Междувременно Конгресът на САЩ, като всеки парламент, означава нещо, само доколкото е подкрепян от изпълнителните структури. Без тях това е просто патос от амбициозни нищожества, които не решават нищо и не влияят на нищо, за разпръскването или ареста на които са достатъчни стотици полицаи. Ситуацията се влошава от факта, че Тръмп има възможност да задържи Сената (горната камара на Конгреса) на своя страна, а демократичното мнозинство в долната камара едва ли е готово да доведе конфронтацията до нивото на разцепление, не на обществото и елитите, а на държавната власт (неговите органи и структури), тоест всъщност до гражданската война.

Тръмп иззе политическата инициатива от противниците си, представяйки ги като зли глупаци и лъжци.

Второ, тъй като срещата със Зеленски се състоя веднага след публикуването на преписа и се проведе в духа на взаимно разбиране и готовност за конструктивно сътрудничество, фактически по този начин Зеленски за пореден път потвърди позицията си, заявена в стенограмата. Той споделя позицията на Тръмп и е готов да проведе прозрачно разследване. Това означава, че случаят с корупцията е толкова очевиден, че украинската страна дори не обръща внимание на грубото нарушение на практиката на дипломатическите отношения, изразено в едностранното официално публикуване на стенограмата на поверителен разговор от Белия дом. Всъщност, без да го осъзнава, със задна дата Киев санкционира действията на Тръмп. Тоест, Белият дом и киевските власти са на една и съща страна на барикадата. Фактът, че Зеленски дори не е разбрал това, не притеснява никого. Нека демократите го обяснят на американските избиратели. Оказва се, че демократите оказват натиск върху американския президент и Киев, за да скрият престъпленията на своите лидери.

По този начин Тръмп спечели и на международната арена, успявайки, дори без да получи нужните документи от все още маневриращия Киев, да постигне фактически своите заявления по случая Байдън.

Трето, демократите направиха твърде пресилен ход, опитвайки се да стартират процедурата по импийчмънт. Това се чу от всички в Съединените щати. Те обърнаха внимание на темата. Сега името на Байдън в контекста на корупцията ще се обсъжда надълго и нашироко и с пълна безнаказаност във всички медии. Количественото и качествено предимство, което осигурява на демократите контрол върху информационното пространство, вече няма да помогне. Те постигнаха публикуването на документа. Този документ ще бъде обсъден и от него става ясно, че Зеленски не се съмнява във вината на Байдън.

Какво мога да кажа? А, да, Доналд! Ах, колко добре направено! От нулата, така да изпревари заклетите врагове, притежатели на абсолютно превъзходство. Така да реши проблемите си за тяхна сметка. За това е нужно умение! Досега само Путин успешно е извършвал подобни финтове от настоящите политици.

В случая обаче изразявам възхищение от красивата операция, която Тръмп проведе, но не и радост от победата му над демократите.

Първо, това е само първата сериозна битка в продължаващата разгръщаща се вече не борба, а истинска война за президентството. Може да се каже, гранична битка. Разбира се, резултатът от много войни от края на XIX - средата на XX век се решава с победата в граничната битка. Но това се случва, само ако противникът не разполага с необходимите резерви и/или няма достатъчна оперативна дълбочина (няма накъде да отстъпи). В този случай демократите имат и едното, и друго и те все още се опитват да си отмъстят. Тръмп получи добра изходна позиция, но първоначалният успех трябва да се развие и да доведе войната до победа.

Второ, стратегическите (дълбоки) интереси на САЩ не се променят от това дали Тръмп или Байдън ще бъдат избрани за следващ президент. Те представляват само различни групи елити, които предлагат различни начини за решаване на проблемите, пред които е изправена Америка, но виждат същността на проблема в едно и също нещо. Във всеки случай Русия е конкурент на САЩ, който трябва да бъде елиминиран. Просто "Партията на Байдън" вярва (подобно на предишните администрации), че първото нещо е да победят Русия, а чак след това да довършат остатъците от съпротива срещу американската хегемония в останалия свят. „Партията на Тръмп“ изхожда от факта, че САЩ вече нямат сили да разбият Русия в пряка конфронтация. Затова е необходимо известно време да се примирят с Москва, да получат свобода на действие в други региони, да победят един по един потенциални руски съюзници и партньори, да възстановят американската икономика и финанси и едва след това да поемат срещу Русия.

Затова и Тръмп симпатизира на Путин, защото иска да повтори в САЩ това, което Путин направи в Русия, която за десет до петнадесет години тихо да ги издигне от почти разглобена държава до позиция, която може да не е първостепенна, но не е и второстепенна сила на планетата. Така че силните страни и безспорните предимства на Тръмп като политик може да са от полза за Съединените щати, но можем да ги използваме само ситуативно. В бъдеще, ако не и самият той, тогава някой от неговите наследници ще се опита да използва постиженията на Тръмп срещу нас.

Идеален вариант за Русия е бавна борба между две равни американски политически групи, блокиращи взаимно своите инициативи. Колкото по-дълго се води такава борба, толкова по-надеждно се парализират наличните американски възможности и по-ефективно се унищожава американското бъдеще.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели