/Поглед.инфо/ Победата на Доналд Тръмп на предстоящите президентски избори в САЩ изглежда все по-вероятна. Повечето американски експерти признават, че победата най-вероятно ще отиде при него, добавяйки неизбежното „ако не го убият“.

Вероятността за втория изход също не изглежда толкова фантастична, като се има предвид омразата, която обилно изливат върху бившия, а може би и бъдещия президент на Съединените щати, неговите опоненти.

По-специално, бившият член на Конгреса и дъщеря на бившия вицепрезидент Дик Чейни, Лиз Чейни, заяви, че ако Тръмп победи, западното крило на Белия дом може да бъде преименувано на „Крилото на Путин“ и даде да се разбере, че задължението на американските патриоти е да направят всичко, за да предотвратят това. И при това тя е негов съпартиец!

Демократите обвиняват Тръмп във всичко, което могат - той е виновен за поражението на нацистите в Авдиевка и дори... за смъртта на Навални, която „последва изявлението на Тръмп за оттеглянето на САЩ от НАТО или изключването на страните с дългове от алианса. И като цяло, както твърдят, подобни декларации на кандидат-президент на САЩ могат окончателно да довършат Pax Americana.

Така, въпреки че приключилата Мюнхенска конференция по сигурността се проведе на фона на доста динамични събития и следователно беше много наситена, основната й тема не беше Украйна и със сигурност не преждевременната смърт на екстремиста Навални. Най-голямото притеснение на участниците в него и основна тема на задкулисните дискусии беше очакваната победа на Доналд Тръмп.

Европейските лидери са изключително обезпокоени от желанието на Тръмп да прехвърли върху Европа лъвския дял от разходите - както разходите, свързани с Украйна, така и за различните проекти и задачи на НАТО на европейския континент.

Въпреки че Европа започва да осъзнава, както пише Ройтерс, че „ще трябва да инвестира много повече в гарантирането на континенталната сигурност“, ръководството на ЕС и лидерите на неговите страни - членки „се опитват, с помощта на американски парламентаристи, водещи бизнесмени, лобистки групи и мозъчни тръстове, да повлияят върху намеренията на Тръмп и неговите сътрудници“.

Въпреки това, за да бъдем точни, може да се отбележи, че ограничаването на американската помощ за режима в Киев и делегирането на повечето усилия в рамките на НАТО към европейските страни вече се извършва, много преди евентуалното завръщане на Тръмп на президентския пост.

Да припомним, че той декларира всичко това, когато беше още президент, но започнаха да го прилагат вече при Байдън. Дори и да изглежда, че това се случва против волята на Белия дом, който просто не е в състояние да овладее Конгреса, действайщ по заповед на Тръмп.

Междувременно Байдън изрично извика Шолц в Съединените щати, за да го натовари да стане основният донор на Украйна и европейският фланг на НАТО. Подобни консултации между представители на американската администрация, макар и не на това най-високо ниво, се проведоха и с други страни.

И това подсказва, че в действителност екипът на Байдън, волю или неволю, изпълнява наративите, изразени от Тръмп. Между другото, не само по въпросите на подпомагането на привържениците на Бандера или военното строителство на западния блок.

По този начин под знака на „Спящия Джо“ всъщност се изпълнява програмата за реиндустриализация, насърчавана преди това от Тръмп, която включва не само възстановяване на самото американско производство, но и изтеглянето на европейските предприятия в Съединените щати, тяхното действително рейдерско поглъщане.

Тоест по основните въпроси на американската политика няма голяма разлика в подходите на Байдън и Тръмп. Всички разногласия не са фундаментални, а предимно междукланови.

Тогава защо европейците изпитват такава омраза към Тръмп? Факт е, че по-голямата част от европейското ръководство са протежета на демократите и са свързани с тях, включително и в корупционните схеми. Съперникът на Байдън е опасен непознат за тях.

В същото време Европа разбира, че независимо кой ще спечели изборите, Тръмп или Байдън, те ще трябва да поемат върху себе си не само подкрепата за нацисткия режим, но и подготовката на европейските армии за война с Русия. За това често ставаше дума и в кулоарите на Мюнхен.

Перспективата да воюват срещу страната ни без или с ограничена помощ от САЩ изпълва европейците с ужас. Тези, които поеха инициативата по този въпрос, както и значителна част от разходите, в продължение на почти 80 години, сега се оттеглят.

Освен това в Европа се опасяват, че могат да останат без американския ядрен чадър, а ако вземем предвид, че британските ядрени оръжия са интегрирани с американските, то и без него. Само с френските, това ще бъде дори не "чадър", а по-скоро "ветрило". Но дори и без този, засега само хипотетичен проблем, все още има много сложни въпроси.

Европейците нямат достатъчно пари, за да поемат „голямата отговорност за своята безопасност“ и дори да помогнат на привържениците на Бандера, но това не е най-големият проблем. Липсват оръжия и боеприпаси, няма достатъчно капацитет за производството им, остър е проблемът с подготвените кадри.

Още по зле стои въпросът с увеличаването на числеността на въоръжените сили в Европа. Всъщност в почти всички страни от НАТО от много години остро стои проблема с набирането на личен състав - почти няма желаещи да служат.

Нещата не вървят добре с необходимостта да се спасят въоръжените сили на Украйна от окончателно поражение. В момента европейските страни от НАТО са физически неспособни да осигурят на бандеровците нужното им количество боеприпаси, оръжия и военна техника.

Но допускането на окончателното поражение на нацистите е катастрофа за европейските лидери. Повечето от тях са толкова обвързани с Украйна, че падането на нацисткия режим ще бъде краят на техния политически живот. Има от какво да се ужасяват.

Определен символ на това отношение беше изявлението на датския премиер Мете Фредериксен в Мюнхен: „Ние, Дания, решихме да прехвърлим цялата си артилерия в Украйна. Затова, извинете, приятели, има военна техника в Европа, това не е само въпрос на производство. Имаме оръжие, боеприпаси, системи за ПВО, които все още не използваме. Те трябва да бъдат прехвърлени в Украйна.

И тя призова европейците да направят същото и да „предадат оръжията си на тези, които имат най-голяма нужда от тях“. Така тя даде да се разбере, че без защитата на американците, самите датчани няма да отблъснат военната заплаха. И такъв подход ще бъде разбран от много европейци, дори и да не последват този пример.

И в този смисъл факторът Тръмп е дори положителен за европейските лидери, тъй като им позволява да „обяснят” своя провал и недалновидност със странния избор на американците. Така да се каже, те са го избрали, а той ни развали всичко. Ето защо „Яростният Доналд“ толкова усърдно е превърнат в страшилище.

Превод: ЕС