/Поглед.инфо/ Тези двете от Харвардския университет пишат отлично – искам да кажа, те умеят да изразяват мислите си ясно и ярко. Започвайки със заглавието на статията - "Отмъщението на патриарсите", продължавайки с подзаглавието "Защо автократите се страхуват от жените" и завършвайки с заключението - че е време всички демокрации и групи за демократични права да предадат властта на феминистките .

Двете „авторки“ са Ерика Ченовет и Зоя Маркс и имат колкото си искат академични звания. И да кажем веднага: ние сме автократите. Русия, разбира се, и Китай. Ето защо мразим жените. Но всъщност статията е за десетки държави и общества, от Индия и Бразилия до Саудитска Арабия и Афганистан. Навсякъде има отстъпление от истинската демокрация, тоест от класическия дневен ред на феминистките, преди всичко, и просто репресии срещу тях.

Какво ли няма в статията: директен отговор на прост въпрос. Ето Русия - по исторически стандарти, почти момиче, само хиляда години развитие. Китай има поне три хиляди години (да не говорим за още по-впечатляващите цифри за Индия). Резултатът е две напълно различни общества. Нашата публика и китайците приемат за даденост напълно различни неща и също са възмутени по различни причини, а това, което работи в една страна, често не пуска корени в друга. Как тогава се случи така, че по въпроса за феминизма не само две правителства, но две различни общества са стигнали до едни и същи заключения: че феминизмът, какъвто съществува днес, е просто за посмешище.

Така че в крайна сметка картината на глобалното антифеминистко настъпление е още по-широка и по-разнообразна и нашата двойка от Харвард я рисува перфектно. Например в Бразилия се оказва, че по време на президентската кампания през 2018 г. са участвали две женски движения. Феминистките водят кампания срещу настоящия президент Жаир Болсонаро, но други жени, увити в националния флаг, бяха за него. Жалко, че знаем толкова малко за Бразилия – интересна страна. И като цяло, разказва статията, много автократи успяват да вербуват жени на своя страна и да създадат цели консервативни женски движения в тяхна подкрепа и това се случва не само в Полша, Унгария или сред арабите, но и тук, в САЩ. Добър въпрос: как така тази агресивна идеология завладя всички, включително жените?

И сега е време да се върнем към самия въпрос. Явно не харесват феминистките там, в САЩ или Бразилия, но защо не ги харесваме ние? Ние, руско-китайските автократи, макар и почти целият останал свят явно. 

И това е, което нашите две професорки демонстрират много добре. Всъщност половината от статията е за това. Тоест едната половина – става дума за това как и къде автократите сега се надпреварват да наложат на страдащите си народи всевъзможни закони и правила, които дават телата и съдбите на жените да бъдат разкъсани от мъжете. Тук положението с доказателствата е много лошо, защото няма типични демократични фалшификати, които тези двете не биха повторили.

Но има и втората половина на текста. И в него двете дами с техния откровено военен лексикон разсъждават като другаря Троцки: как да организират армия от нищото и да завладеят цяло общество и държава или дори целия свят. Оказва се, казват те, науката показва, че ако жените участват в някои политически движения, тогава завземането на властта е по-успешно. Причините за това са няколко, една е: ако например поставиш няколко жени пред танковете, тогава могат да се включат патриархалните джендър табута и предразсъдъци – че не е добре да мачкаш жени. И те ще спечелят. Същото се отнася и за други форми на завземане на властта: масови шествия, стачки, бойкоти. Да, в крайна сметка участието на жени най-малкото означава разширяване на протестната база точно два пъти.

Като цяло тези дами разбират, че говорят за идеологията за прекрояване на обществата с цел те да бъдат заловени и подчинени на нови правила и господари, откъдето идва и очевидната омраза към „традиционните ценности“. Така ги отбелязват - само в кавички. Но всъщност не се обяснява доколко традициите и ценностите в изброените страни са различни (в Китай, например, ролята на жените в обществото отдавна е огромна, на ръба на матриархата, не като в стара Европа). Но традициите трябва да се нарушават масово, включително пред танковете и пред тези жени, които не са съгласни с феминизма.

Освен това Ерика Ченовет и Зоя Маркс (отново изразяват мислите си много добре) дават да се разбере, че феминистката идеология не е нещо отделно и бясно, а част от широк фронт на сили, които унищожават целия (ако е възможно) свят, налагат върху него това, което днес се нарича демокрация. Ето техни цитати по темата: След като са преживели „дълга битка срещу социалните йерархии, които консолидират властта в ръцете на няколко, феминистките движения са мощно оръжие срещу авторитаризма. Тези, които искат да обърнат глобалния упадък на демокрацията, не могат да пренебрегнат това факт."

И още: "Жените, които са в челните редици на масовите движения, не само увеличават шансовете на тези движения да постигнат целите си - например премахването на репресивен диктатор. Те също така увеличават шансовете тези движения да осигурят по-трайни демократични промени "

И ако е така, тогава организаторите на настоящата световна революция, които се провалят, отстъпвайки по целия фронт, трябва да връчат властта на женските батальони. Тук всичко е много конкретно: дали автократите, потискайки жените, искат да подкопаят масовите демократични движения, които ще ги свалят? Това означава, че е време демократите от всички страни да превърнат насърчаването на жените в политиката в централната точка на своята програма. Правителствата имат задължението да предоставят равно представителство на жените на всички нива на управление, това трябва да стане не просто част, а основна част от борбата на САЩ и други за оцеляване. Враговете на феминизма трябва да бъдат разобличени и да им се търси отговорност. Това трябва да се направи в глобален мащаб: на онези страни, които не отговарят на стандартите, не трябва да се оказва помощ. Трябва да се създаде коалиция от демокрации, чиято цел е отхвърлянето на патриархалния авторитаризъм, и за това да се свика глобална среща на върха или конференция. И после – както винаги: да се натиска и извиват ръце.

Затова не ги харесваме.

Превод: В. Сергеев