/Поглед.инфо/ През следващите сто години ще се появят поне сто, дори и повече нови държави, прогнозира американският блогър Джаред Брок в публикацията си на 16 ноември в либералния форум “Медиум”. Движещата сила на сепаратизма, тъй като умножаването на субектите на международното право ще настъпи поради раздробяването на големите и сложни държави, ще бъдат непримиримите противоречия.
Като обосновка авторът цитира факта, че в света има „650 основни етноса, около 9800 културни и етнолингвистични категории”. В същото време добавя 108 000 „публично регистрирани корпорации“ (чиито акции се котират на фондовите борси), които биха искали да придобият феодални владения – собствени парцели и да станат напълно независими.
Дори последната теза да отразява идеята на Клаус Шваб за концентриране на правомощията на световното правителство в транснационални корпорации, идеята на Брок ѝ противоречи по същество: именно държавите ще останат носители на суверенитет.
Самостоятелни
Най-значимото предсказание на самопровъзгласилия се оракул е твърдението, че Съединените американски щати скоро ще се разпаднат... на 12 държави . Те са изброени поименно.
Западните щати Вашингтон и Орегон ще станат Каскадия, чиито граници ще се определят от едноименния биорегион. Новата формация ще включва и канадската провинция Британска Колумбия, а такива мегаполиси като Сиатъл, Портланд и Ванкувър ще се превърнат в поддържащи структури.
Юта, мормонско убежище, ще се преименува на Дезерет и ще поеме част от Невада. Между другото, на 7 декември стана известно, че властите в Юта - въпреки официално обявения от САЩ дипломатически бойкот на Олимпийските и Параолимпийските игри в Китай - ще изпратят делегацията си в Поднебесната империя, за да почерпят опит.
„Нова Англия ще стане глобалният доставчик на боровинки, кленов сироп и зимен ски туризъм“, пророкува блогърът като Касандра. „Ню Йорк (12-тата по големина икономика в света) ще се превърне в първия град-държава, който ще бъде с напълно потопени във водата небостъргачи поради покачването на морското равнище.
Регионът на равнините, образуван от щатите Айова, Канзас, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота, Южна Дакота (Северният басейн на Мисисипи), „ще продължи да храни света като гигантска селскостопанска комуна, вероятно гъмжаща от либертарианци, както и кътащи биткойн “суверенни” личности.
Към Дълбокия юг (щатите Алабама, Джорджия, Луизиана, Мисисипи и Южна Каролина) ще започне отлив на малцинства, „цветните“ ще създадат държава, наречена „Република Нова Африка“. Белите, чувствайки се нежелани гости, ще се втурнат към постоянно пребиваване във Флорида и така, според пророчеството на Брок, бившите "памучни щати" ще се потопят в пълен хаос.
Сред потенциалните бегълци изпод покрива на САЩ, не се споменава “Портокаловият рай“ Флорида. Но динамичната латиноамериканска общност, която определя тона и темпото на икономическото развитие (понякога с лека наркотична мъгла), може да си позволи да претегли плюсовете и минусите на самостоятелното съществуване. Привилегированите отношения с много страни от Латинска Америка могат да компенсират прекъснатите връзки както с Вашингтон, така и с Уолстрийт.
Най-отчаяните сепаратисти живеят според Брок в Калифорния – петата по големина икономика в света (пред Великобритания, Франция, Италия, Индия и стотици други по БВП). Според социологическите проучвания, припомня авторът, 32% от калифорнийците „вече подкрепят Калекзит”.
Англоезичната "Уикипедия" назовава две групи недоволни граждани сред движещите сили - Калифорнийската национална партия и Калифорнийската коалиция за свобода. Но на първо място поставя ... правителството на Русия. На сайта се позовават на публикация на “Би-Би-Си”, за която се твърди, че е идентифицирала руски хакери и тролове от Петербург, които популяризират идеята за независимост на Калифорния и Тексас в “Туитър”.
Дори и в града на Нева да има хора мразещи Нюланд, за която разпадането на Руската федерация на малки княжества би изглеждало идеалната основа за нов световен ред, дори да има „фабрики за тролове“ и групи „народни отмъстители“, готови да отговорят на хибридна агресия по своя собствена инициатива, какво общо имат чиновниците?
Истината е, че центробежните тенденции отдавна се забелязват в Тексас. Испанското мнозинство може да провъзгласи, отново според Брок, „Република Техас, която ще има единадесетата по големина армия на земята, десетата по големина икономика, собствена енергийна мрежа и достатъчно слънчева и вятърна енергия, за да бъде нетен износител на чиста енергия."
Що се отнася до честите споменавания в социалните мрежи на вероятността САЩ да се пръснат на протодържавни образувания, основният източник на вдъхновение и диви фантазии изобщо не са представените на обществеността „Кремълски ботове“, а американските политици, както и просто загрижени граждани.
Непримирими възгледи за доброто и злото
Знаменателно събитие беше публикуването през 2020 г. на книгата на професора по юриспруденция Франк Бъкли, в която той направо заявява, че Америка е узряла за разпад и има много причини за това.
През юли 2020 г. списание “Нюзуик” нарисува карта на бъдещето на Северна Америка, ясно разделена по партийни линии. Републиканските щати се сливат с канадските консервативни провинции. Авторът, очевидно загрижен от половата идентификация, прогнозира, че ако еднополовите бракове и абортите бъдат забранени в червената зона (червеното е цветът на републиканците), то в синята зона (синьото е цветът на демократите) всеки ще получи позволение да се ожени за всеки.
Наскоро пресата цитира един от тексаските сепаратисти Джо Шехан. Той смята, че отделянето на щата от останалата част на Америка е подчинено на задачата за създаване на „сигурно убежище“, което може да спре щата от плъзгане в хаос.
Подобни мотиви се чуват и в изявлението на американския журналист и анализатор Ерик Бест: „Съединените щати се разпадат. Те са застрашени от хаос и вероятно тоталитаризъм и тогава ще се появи нова държава." Прогнозата му има пикантна подробност: много скоро ще дойде моментът, в който жителите на САЩ ще искат да избягат от страната, но ще бъде твърде късно, тъй като границите вече ще бъдат затворени.
На 1 декември Макс Хейстингс, автор в “Блумбърг”, предположи, че вероятността от срив на САЩ сега е по-висока, отколкото преди двадесет години. Аргумент в полза на това заключение са резултатите от скорошно проучване, проведено от Университета на Вирджиния. Оказва се, че 52% от избирателите на Доналд Тръмп сега са "донякъде" за това червените щати, контролирани от републиканските губернатори и републиканското мнозинство в местните законодателни органи, да обявят суверенитета като независими държави. Делът на привържениците на демократите, които мечтаят за изолацията на сините щати, е малко по-малък - 41%.
Въпреки това „големият разкол“, разделил Америка на две непримирими общности, продължава да разяжда страната, която винаги е била конгломерат от съперничещи си синдикати – финансови, индустриални, търговски, политически, етнически, расови, културни и прочее.
Още през 2004 г., когато Барак Обама дебютира на политическата сцена, той увери от трибуната делегатите на Конгреса на демократите: „Няма либерална Америка и консервативна Америка. Това са Съединените американски щати." Този лукав пасаж е разбираем, тъй като всеки политик, който се стреми към президентството, трябва да мисли как да се успокои и да не изгони избирателите да гласуват за неговия опонент.
Изминаха четири президентски мандата, но настоящото положение накара хората да кажат на глас това, за което предпочитаха да си мълчат. „Живеем в фундаментално разделена нация“, предупреди бившата първа дама Мишел Обама на виртуалния конгрес на Демократическата партия през 2020 г. „Ако мислите, че не може да стане по-зле, повярвайте ми - може”, заключи тя.
Републиканците едва ли ще спорят с тази теза. Нищо чудно, според бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който плаши враговете с планове за завръщане в Белия дом, „ние се борим за оцеляването на нашата нация и самата цивилизация“. Залогът е по-висок от всякога и няма как да не се съгласим със заключенията на автора на статията, разпространявана по каналите на медийната империя на Блумбърг: „В държавата има две концепции за доброта и справедливост, които се изключват взаимно“.
Точката премината ли е или още не?
Благодарение на некоординираните, но обединени по характер и цел усилия на републиканците и демократите да подкопаят крехкото обществено съгласие, системата се обърка. Америка стигна до кръстопът. Един вид точка на бифуркация. Този термин, както пишат експертите, предполага критично състояние на системата, при което тя става нестабилна и възниква несигурност: дали състоянието на системата ще стане хаотично или ще премине към ново, по-високо ниво на ред.
Центробежните тенденции се ускоряват. Без външна намеса. Те растат на домашна мая. Чарлз Р. Кеслер, професор по публична администрация в книгата си „Кризата на двете конституции“ цитира следния случай: “Преди години видях надпис на автомобил “Ако не се отделиш първия път, опитай пак и пак”.
Припомняйки фразата „студена гражданска война“, професор Кеслер отбелязва, че това е „нездравословна ситуация“. Забележката е тривиална за разлика от по-нататъшните изводи: „В основата на нашата Студена гражданска война е фактът, че Америка все повече се разкъсва между две враждуващи култури, две конституции, два начина на живот”.
През своята вековна история обществото винаги е имало непрекъснато променящ се баланс на силите между интегратори и сепаратисти. Когато конфликтът между центробежните и центростремителните тенденции набира скорост и преминава точката на бифуркация, има или образуване на мощна сложно-съставна държава (Римската империя на върха на своята мощ ), или разпадане на отделни части (Британската империя в периода след Втората световна война).
Днесрамката скърца, държейки под един покрив хетерогенна многонационална държава, по-рано горда, че е смесица от стотици националности, че е заредена с таланта и уменията на много имигранти, които са търсели по-добър живот.
Но ... се оказва, че транснационалната и междурасова амалгама в условията на бързо развиващ се черен расизъм, не разполага с достатъчно сила. Неолибералният икономически модел не е гаранция за работните места, които бягат в Китай и Мексико. Ипотечните и други кредити, поощрявани от култа за личен успех и опиума на потребителското, обременяват жизнените пътища. А войната за власт в рамките на политическата класа се води с варварски жестокост: води се лов на вещици, рушат се паметници на бивши идоли, а вместо тях се издигат странни фигури като Джордж Флойд, наркоман и шест пъти осъждан крадец.
Ще доживеят ли Съединените щати до края на века? Вероятно да, но в различен институционализиран формат. И само ако е възможно отново да се намери общ знаменател на разнородните интереси. В противен случай прогнозите на Касандра ще се превърнат в „геополитическа катастрофа“ за повечето американци. Тези исторически цикли са пророчески интерпретирани от Гавриил Державин: „Всичко велико земно се разпръсква като дим: сега жребият пада на едни, утре ще падне на други“.