/Поглед.инфо/ Грандиозната и изключително скъпа вечеря изглежда е връхната точка на посещението на френския президент Еманюел Макрон в САЩ. Но целта на пътуването изобщо не беше в търсене на гастрономически удоволствия. В какво се опитваше Макрон да убеди Байдън и защо накрая остана крайно разочарован?

Тридневното посещение на президента Макрон в САЩ завърши без резултат. Проправителствената преса, която във Франция е обучена да обслужва и най-малкия успех с фанфари и пищност, обсъжда поредната вълна на коронавирус и възможните прекъсвания на тока с преувеличено внимание. Сякаш не е имало посещение, на което да се възлагаха такива надежди.

Макрон се надяваше, че може да убеди Джо Байдън да преразгледа или поне да смекчи някои от разпоредбите на Закона за намаляване на инфлацията, приет преди няколко месеца, като пакета от помощ от 430 милиарда долара, който насърчава американското производство и преместването на промишлени предприятия в САЩ. Както пише “Льо Фигаро” този закон "съчетава екологичен прогресивизъм и индустриален национализъм" и също така вреди на европейските икономики, тъй като поставя американската индустрия в съзнателно привилегировани условия.

В ЕС това се приекато „потенциална заплаха за пазара на труда и икономическия просперитет в Европа и извън нея“. Надяваха се, че Макрон ще убеди Байдън да преразгледа или поне да смекчи този закон. Освен това Макрон беше недоволен от изключително високите цени на втечнения газ, който САЩ доставя на Европа. Затова на пътуването на френския президент в САЩ беше отдадено такова значение - и разочарованието стана толкова рязко.

Разбира се, пишат и говорят за посещението на Макрон, но не на първите страници и като че ли неохотно. Така например “Льо Монд”разказа за пътуването на Макрон до Луизиана, припомня, че тази територия, първоначално френска, е била продадена на Съединените щати от Наполеон Бонапарт през 1803 г. и че Дьо Гол за последен път е посетил Ню Орлиънс през 1960 г. - имена, които едва доловимо подсказват на читателя, че Макрон е нещо като наследник на тяхната кауза, а също и начело на държавата.

Макрон обаче едва ли ще спечели от такова съседство: човек може да има различно отношение към Дьо Гол и още повече към Наполеон, но това са наистина независими политици и при тях Франция беше по-силна от всякога. При Макрон тя все повече се срива до позицията на второстепенна европейска сила.

В Луизиана, продължава “Льо Монд”, президентът обяви стартирането на фондация „Френски за всички“, предназначена да „подкрепи изучаването на френски език навсякъде в САЩ, от началното училище до университета, и особено сред хората в неравностойно положение, които могат да получат нови знания чрез френския език, както и възможности за кариера“. Макрон е придружаван от режисьора Клод Льолуш и танцьора Бенжамен Милепие (Защо само те? Защо няамаше писатели?). Външният министър Катрин Колона и губернаторът на Луизиана Джон Бел Едуардс също трябва да подпишат споразумение за енергиен преход.

Друга статия възхвалява твърдостта на Макрон, който смята, че е негов дълг да предупреди Байдън за „разцеплението в западния свят“, което той провокира. Но можете да бъдете колкото искате твърди и да говорите големи думи, и пак да не постигнете нищо. Анкетата на “Льо Фигаро” в този смисъл е много красноречива: на въпроса „Полезно ли беше посещението на Еманюел Макрон в САЩ?”, едва малко повече от 36% от анкетираните отговарят положително. Повече от 63% смятат, че не.

В същото време самият “Льо Фигаро” не може да бъде причислен към опозицията: той пише, че Макрон е бил приет на най-високо ниво, че президентите са се съгласили да помогнат на Украйна (като че ли са имали някои разногласия по този въпрос преди), че и двамата смятат Китай заплаха и одобряват протестите на иранците срещу техния режим. „Трябва отново да станем братя по оръжие“, каза френският президент. „Еманюел Макрон беше приет в четвъртък в Белия дом като най-добър приятел на Съединените щати“, пише специален кореспондент на изданието във Вашингтон.

Всъщност има толкова малко за хвалене, че сайтът поставя връзка към статия, където се обсъжда тоалетът на спътницата на Макрон и се описва подробно приема в чест на пристигането на френския президент. 350 гости в смокинги и вечерни рокли, сред които милиардерът Бернар Арно, актрисата Дженифър Гарднър и режисьорът Баз Лурман, оркестър, който свири Марсилезата, великолепно меню, включващо омари, хайвер и шампанско, изключително празнична атмосфера, наздравици, разменени подаръци между президентите - цялото това великолепие струва на американската хазна, както се казва, половин милион долара. Но въпреки цялата външна любезност на Байдън, въпросът се ограничава само до нея.

“Льо Понт” също е ентусиазиран от приема, но все пак не крие факта, че "Париж не спира да се вълнува от въпроса за индустрията". Може би най-любопитен от всички беше “Либерасион”. „В Белия дом Макрон видя, че чашата на приятелството е наполовина пълна“, гласи заглавието. „Пристигайки без много очаквания, президентът си тръгва с празни ръце”, допълва изданието.

Както каза неназован съветник в Елисейския дворец, „Той не е тук, за да иска нещо. Той е тук, за да посочи проблем и да намери решение.“ Е, проблемът е посочен, но засега не е ясно дали американците ще отстъпят.

Неназован човек от обкръжението на френския финансов министър Бруно льо Мер, който също участва в пътуването, се опитва да блъфира: „Американците забелязаха, че решенията, които вземат, могат да засегнат европейската индустрия, а това не е изобщо тяхната цел."

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com