/Поглед.инфо/ Точно преди 50 години, на 29 октомври 1969 г. в 21:00 ч., в Лос Анжелис се случва съдбоносно събитие за всички съвременни хора. Ражда се интернет. По-правилно е да се каже, че се появява технология, чието развитие ни дава интернет във вида, в който го познаваме днес. Историята на експеримента, която днес е на половин век, си заслужава да бъде припомнена.

През 60-те години на XX век, когато по булевардите на Холивуд вървят крилати, подобни на космически ракети кабриолети, призракът от Студената война разваля дори и най-трезвите умове в Пентагона. Изстрелването на 4 октомври 1957 г. от Съветския съюз на първия изкуствен спътник на Земята е възприето от американските военни като знак, че в съвсем близко бъдеще СССР ще доминира в космоса, откъдето ще бъде унищожена цялата военна комуникационна мрежа на САЩ.

Затова през 1968 г. Министерството на отбраната задава на американските учени въпроса: „Как Щатите могат да запазят своите отбранителни комуникации в случай на ядрена война?“ Експертите на корпорацията RAND формулират отговора - за да продължи да функционира, комуникационната мрежа не трябва да има единен център за контрол.

В такава система всеки възел трябва да има равни правомощия при създаването и разпространението на информация. Така през 1969 г. се ражда ARPANET - компютърна мрежа, създадена по инициатива на Министерството на отбраната на САЩ, първообраз на бъдещия Интернет. Спомнете си финала на филма Терминатор 3: Възходът на машините? Когато Джон Конър и Кейт Брустър откриват, че системата извън мрежата „Скайнет” няма център, когато те водят битката срещу „Скайнет” от вторичен, изоставен комуникационен център. Всичко това са образите на децентрализирания Интернет, влезли в културата.

Днешният интернет няма център. По същия начин той няма един изобретател. Това е почти безкраен низ от имена. Припомняме само няколко от тях.

Идеята за изграждане на децентрализирана компютърна мрежа е отлична. Всички разбират това. Още през първата половина на 60-те тази идея се опитва да я реализира американският компютърен учен Джоузеф Ликлидер. Трябва обаче да мине време за учените, за да разберат как да направят възможно предаването на компютърно съобщение на разстояние. Проблемът е решен чрез изобретяването на технология за комутация на пакети. Основателите на тази технология, която прави възможен експеримента, довел до интернет, са британецът Доналд Дейвис и американците Пол Беран, Леонард Клайнрок и Лорънс Робъртс.

Друг американски учен Уесли Кларк предлага да се използват прости компютри с ниска производителност, така нареченият IMP, за комуникация в бъдещата мрежа. В наши дни тези устройства се наричат просто „рутери“ и изглеждат като малка кутия с крушки и минимум бутони. IMP рутерът от 1969 г. прилича на хладилник. Това е калъф, в който има оборудване за комутиране на пакети, е сглобен в Кеймбридж от специалистите на BBN Technologies на базата на компютър „Хъниуел” DDP-516. През септември 1969 г. един такъв рутер е изпратен до Калифорнийския университет в Лос Анжелис. И го завличат в университетската сграда с помощта на кран, през прозореца. Същият „рутер” е изпратен в друг научен център в Калифорния, Изследователския институт в Станфорд. Накратко това е предисторията на събитието.

Какво се случва преди 50 години, на 29 октомври 1969 г.? На този ден се провежда забележителен експеримент за изпращане на първото съобщение в мрежата ARPANET от Калифорнийския университет до изследователския институт в Станфорд. На този ден в мазето на университета в Лос Анжелис, в стая номер 3420, има двама души - инженер Леонард Клайнрок и студентът-програмист Чарли Клайн. IMP, доставен преди месец, е свързан с компютър Sigma 7 SDS, на който е трябвало да бъдат въведени съобщения.

Идеята на експеримента е да се предаде думата log и да се получи в отговор думата in. Историята обаче e малко по-различна. Чарли Клайн се обажда на изследователския институт в Станфорд и се свързва с експериментатора там, програмиста Бил Дювал. Само по този начин с помощта на телефон може да се провери дали новата технология работи.

Настъпва съдбоносният момент. Чарли Клайн натиска l на клавиатурата пита колегата си по телефона: „Получи ли ?“ „Да, получих“, отговаря Бил Дювал. Тогава Чарли натиска О и пита: „получи ли О?“ Бил Дювал отговаря: „Да, получихме О.“ След това Чарли натиска g и пита: „Получихте ли g?“ В този момент компютърът в Изследователския институт в Станфорд забива.

Каква е историческата истина на този експеримент? Оказва се, че първото съобщение, изпратено от един компютър на друг по мрежата, не е думата log, не думата login, а някаква странна дума lo. Леонард Клайнрок, инженерът, който ръководи експеримента, казва днес за тази последователност от букви с мистично възвишен тон: „Първото съобщение в Интернет беше lo. Това е като Lo and Behold. Думите на Клайнрок трябва да се изяснят. Това е английско възклицание, приблизително превеждащо се като „О,чудо!”. „Не планирахме такова добро съобщение. Но тези две букви образуваха съвършено и дълбоко послание”, спомня си за експеримента Леонард Клайнрок. В този ден той, Чарли Клайн и Бил Дювал успяват да възстановят връзката и експериментът е успешно завършен.

Фактът обаче не може да бъде премахнат от историята. Първото съобщение от ARPANET, бъдещият Интернет, наистина е думата lo. По някаква причина ми се струва, че това първо съобщение звучи като думата slow-бавно, която предава духа на епохата, когато компютрите са с ниска мощност и бавни. За съжаление нито фотографии, нито видео, нито аудио записи на това историческо събитие не са запазени.

Всичко, което имаме, е лист с бележки за комуникационен протокол, направен от Чарли Клайн. Този лист сега се съхранява внимателно в музея, в който се превръща стаята, където се провежда експериментът.

Преди интернет да завладее света и в началото на 2000-те да избухне истинската информационна революция, се случиха много събития. Експериментът отпреди петдесет години е само един крайъгълен камък в дългата история на Интернет, за който може да се говори безкрайно. Ето само малко разкриване на фактите.

През 1945 г. научният съветник на американския президент Рузвелт Ваневар Буш прогнозира хипертекста. През 1967 г. американските учени Тед Нелсън и Анди ван Дам създават първата хипертекстова система, която се използва при изчисляването на полета на първия човек до Луната (космическа програма „Аполо”). През 1969 г. се провежда първата комуникация в мрежата ARPANET, годишнината от която отбелязваме днес.

През 1974 г. Винт н Серф и Боб Кан създават TCP/IP протокола. През 1990 г., под ръководството на Тим Бърнърс-Ли и Робърт Кайо, група програмисти на CERN създават World Wide Web: първата уеб страница, първия браузър и езика за маркиране на хипертекстове HTML. През 2004 г. Марк Зукърбърг заедно с приятелите си създават социалната мрежа „Фейсбук”. Един съвременен потребител на интернет трябва да си спомня по-често хората, на които се основава ежедневната му онлайн активност.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели