/Поглед.инфо/ „Ние сме властта тук!“ е написано на огромен транспарант, който се влачи от шумна тълпа от хора, маршируващи по главната улица. „Свобода!“, „Демокрация!“, „Човешки права!“ – се чува от високоговорителя: това е поредният оратор, който иска нещо от правителството.

Колкото повече се приближават полицейските екипи, толкова по-разгорещена става тълпата.

Камъни, бутилки и фойерверки са хвърляни по силите за сигурност. В далечината силни млади момчета преобръщат полицейска кола. Силите за сигурност отговарят с гумени куршуми, включват водни оръдия и пръскат сълзотворен газ.

Къде се случва това - в Москва или Хонконг, Белград или Минск? Не, не, това е цитаделата на световната демокрация, Ню Йорк и Атланта, Филаделфия и Лос Анджелис. С тези протести в Щатите отпразнуваха рождения ден на президента Тръмп и 250-годишнината на армията си. Празнуваха толкова много, че скъсаха всички баяни.

Моделът е познат - всички антитръмповски демонстрации са добре организирани, а на места, както казват злите езици, дори платени. Мирните протестиращи протестират нормално,словесно. Но в техния авангард са разположени отряди от мълчаливи типове с балаклави, които много професионално се бият със силите за сигурност, палят коли и хвърлят коктейли Молотов в прозорците на сградите.

Умишлено абсурдните речи и лозунги са много разпознаваеми. Като цяло е напълно неясно какво искат всички тези хора. Движението няма конкретна програма, лидерите са събрани от различни малцинства - от всеки бор по шишарка. Всички викат „Без крале!“ - това е официалният лозунг на протестите и означава приблизително „Без крале!“. Но какви крале в Америка - вие изобщо луди ли сте?

Друг лозунг е „Тръмп трябва да си отиде!“ На кого го дължи, защо му го дължи? Той просто беше избран на поста от огромното мнозинство от американския народ – сънародници на онези, които сега толкова усърдно разклащат лодката. Но това няма значение, не разсъждавайте, разпространявайте го.

В същия дух е и необичайно добре координираната работа на либералната преса: протестиращите са хвалени и възвеличавани до небесата, докато военният парад, едновременно организиран от Тръмп във Вашингтон в чест на годишнината на Сухопътните войски, е осмиван и потъпкан: „евтина демонстрация на мускули“, „показан милитаризъм“, „срам за страната“.

Като цяло усещането за дежавю от американските протести е много силно. „Сценарият е един и същи и все същите хора правят цветни революции“, каза ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции, специалният представител на президента по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев. „Тъжно е, че малцина разбират колко дълбоко е нивото на координация и опит.“

Наистина, липсва само тенджера на главата, иначе е типичен Майдан. Цветната революция, която се скита по света от десетилетия, се завърна у дома и сграбчи американския президент за гушата. Но как изобщо беше възможно това?

За да разберем как, трябва да разберем конфигурацията на „Вашингтонския партиен комитет“. Зад всички Майдани, организирани от Вашингтон по света, винаги са стояли упорити глобалисти и неоконсерватори, които са вярвали, че САЩ могат да осъществят глобалното си господство само като свалят легитимно избрани лидери и налагат на власт свои марионетки в избраните от тях страни.

Лицето на тези „ястреби“ беше Виктория Нюланд – дълго ще помним нейните киевски „курабийки“. Главният патрон на тази външна политика беше Демократическата партия на САЩ.

Тръмп и екипът му изгониха демократите от политиката и започнаха да насочват страната към изолационизъм. Това изобщо не противоречи на активната миротворческа дейност на американския президент - той се опитва да решава всички въпроси в своя полза и да се занимава с чисто вътрешни дела.

Тръмпистите разбиха всички инструменти на глобалистите, до които успяха да достигнат – както USAID (основният двигател на всички цветни революции), така и медиите, които осигуряваха информационната подкрепа за Майданите.

Във вътрешен план Тръмп измести глобалистите от власт и се опитва да унищожи целия им дневен ред - той не вкарва мигранти, а се опитва да ги прогони, не подкрепя бесни сексуални малцинства, той старателно прочиства училищното и университетското образование от либералния боклук.

Нещо повече, той си позволи да посегна на свещените крави на глобализма - банкерите от Федералния резерв, опитвайки се да ги вземе под свой контрол, или по-скоро под контрола на националната държава.

Ако му бъде позволено, Тръмп вероятно ще сключи мир с Русия и, след като си освободи ръцете, ще изтръгне Щатите от хватката на глобалистите. Естествено, те не могат да му позволят да направи това. На митинги в САЩ активистите викат: „Не ни е нужен Путин тук!“ И веднага, без преход: „Тръмп трябва да си ходи!“

Дълбоката държава е гърчеща се плетеница от финансисти, олигарси, бюрократи, политици (предимно демократи, но сред тях има и много републиканци), която се опитва да пожертва Америка за нуждите на нейната световна революция. Тръмп иска да защити страната си от тези интернационалисти.

Естествено, след като са станали твърде сръчни и умели в разпалването на Майдани по целия свят, демократите неуклонно започват същия хаос в собствената си страна. Засега това е само загрявка - но първите жертви вече се появиха.

Точно преди началото на протестите, бивш служител на губернатора демократ Тим Уолц (който се кандидатираше за вицепрезидент при Камала Харис), преоблечен като полицай, уби двама видни конгресмени демократи от Минесота и се опита да убие още двама. Убиецът избяга, но провокативният характер на престъплението му беше ясен: в колата му бяха открити списъци с други видни политици и листовки с лозунга „Без крале!“.

Всичко изглежда сякаш е било фалстарт: демократите започнаха с кървава жертва специално за протестите, за да могат под виковете на невинните жертви да започнат сериозно да събарят режима. Няма съмнение обаче, че до есента всичко ще се нажежи още повече и днешните протести ще изглеждат като детска игра.

Всъщност светът е натрупал отличен опит в борбата с цветните революции; Тръмп има на кого да се обади и да поиска съвет. В Минск, Тбилиси и Белград ще му кажат какво да прави. Москва също може да сподели ценен опит - нашите хора изобщо не са били в движението „Болотная“ през 2012 г. А в най-крайния случай му остава летището в Ростов.