/Поглед.инфо/ „Лошият“ Влад Путин „превзема“ част от Украйна поради слабостта на президента Байдън. Така казват мнозина десни в САЩ.

Ако бе „истински мъж“ президентът би наложил такива непосилни мерки, които Путин никога не би и мечтал, като признае това, което е фактическа реалност от 2014 г. насам: рускоговорящата част на Украйна въобще не иска правителство в Киев, инсталирано от САЩ.

Но мисленето на твърдите десни е различно. Дори нямам предвид неоконите: много от тези, които сега бичуват нашия президент, са тръмписти и дори популисти. Остава въпросът към тези Байдънови критици: ако бяхте на негово място какво бихте направили, за да покажете колко сте „твърд“ така, че руският президент да приеме американски ракети в Украйна, (евентуален) член на НАТО? Които изневиделица да ударят Москва с ядрено оръжие? И да пожертваме Съединените щати в отговор? Това ли е "про-Америка"? Да убиеш Америка?

Това не са сериозни хора. Всъщност те са копия на техните предполагаеми противници. Бившата прессекретарка на Белия дом от времето на Тръмп – Кейли Макенани, за която съм сигурен, че е достатъчно разумна, избърса праха от камуфлажа и обяви война на Байдън заради „показване на слабост“, като поканил Путин да вилнее из Европа, възстановявайки Третия райх... или нещо подобно.

О, да… този стар Путин. В спалнята му има плакат с Чък Шумър в пълен ръст. И колекция от глави на Байдън.

Най-вече Макенани би трябвало да знае колко разрушително е да тропаш нагоре-надолу и да крещиш „ти си марионетката на Путин!” В края на краищата точно това безумие попречи на собствения ѝ шеф в продължение на четири години да изпълни предизборното си обещание „да се разбере с Русия“. Възможно е това да му е струвало преизбирането. Както и да е, но това отразява абсолютната липса на мислене на американската десница.

Путин не „получи“ Крим и Източна Украйна през погледа на Байдън, защото са най-добри приятели. Крим и Източна Украйна бяха отцепени от Украйна заради абсурдно идиотската идея, че за Съединените щати има някаква стойност да преместят НАТО до прага на Русия с надеждата „да се смени режима на Путин“.

Външната политика на САЩ – поне от зората на доктрината Уолфовиц, а може би след брилянтната идея на Бжежински, че създаването, въоръжаването и обучението на група джихадисти (които станаха Ал Кайда) ще бъде страхотна идея, защото най-накрая тогавашния СССР ще получи своя Виетнам – беше серия от автоголове. С други думи, постигнатото е точно обратното на заявената цел.

Това повдига по-големият въпрос защо консерваторите са толкова ужасени по отношение на външната политика (и дори по отношение на „събудената“ идеология и – честно казано, всичко останало). Един брилянтен туит от дълго забранен акаунт най-добре улавя всичко, което не е наред с консерваторите: „Консерваторите от нашата ера са ужасно необразовани, незаинтересовани и неинформирани... Те умишлено не знаят нищо и още по-малко – не им пука за това, какво смятат. Те не представляват нищо друго освен евтини политически точки. Twitter „разбра“ от точки...“

Фаворитът на десните – сенаторът Тим Скот, също повтаря: „Путин нахлу в Украйна, защото Байдън е слаб.“

Голямата тайна е, че членовете на Камарата на представителите и Сената са безкрайно тъпи (с малки изключения). Единственото по-значимо от липсата на интелигентност, е липсата им на интерес към всичко, което е извън властта. Някой трябва да попита сенатор Скот какво би направил ако бе главнокомандващ, за да попречи на Русия да приеме искането за признаване на двете отцепили се украински републики. Нещо повече, някой трябваше да му покаже карта без имената на места и да го помоли да посочи къде всъщност се намират тези републики. Не може да зовете за война или санкции спрямо страна, която не може да намерите на картата.

Наскоро, балсамираният изглежда Нют Гингрич – бивш консервативен спикър на Камарата на представителите, също наблегна на „слабостта“ като причина за „инвазията“ на Русия.

Слабостта на „модела на Обама“ ли? Обама открито свали демократично избраното правителство в Украйна, което търсеше приятелски търговски отношения с Русия и наложи власт – пълна с нацистки отрепки, маниакално враждебни към Русия. Нещо като Китай да инсталира на власт талибаните в Мексико. Това е слабостта...

Кандидатът на републиканците за Конгреса и фаворит на „про-Тръмповото“ крило на партията Роби Старбък също приглася на измамната десница относно Байдън/Путин/Украйна. Нещо повече, републиканците вярват, че правителството на САЩ има право да отменя бизнес сделки между две неамерикански страни? Че Вашингтон има думата за това как Германия да получава енергията си? Това е „партията на малкото правителство“. Толкова „голямо правителство“, че може да каже на други правителства откъде им е позволено да получават енергията си.

„Тръбопроводът е на Путин“. Ще кажете ли това на германците, сгушени в студените си апартаменти? Защото пускането на малко природен газ от корабите на САЩ през Атлантика е приблизително толкова ефективно, колкото съветския петгодишен план от 1975 г. за производство на потребителски стоки. Защо всичките тези републиканци на „свободния пазар” звучат комунистически?

И накрая, хайде: „Путин се чувства слаб и атакува“? Как да бъдете взети на сериозно с такова глупаво изявление? Роби заслужава да загуби кандидатурата си за Камарата заради престъплението, че е твърде глупав за поста, но за съжаление летвата е поставена много по-ниско от неговата глупост.

По подобен начин председателят на Голямата стара партия (републиканската) Рона МакДаниел, която никой не обвинява, че е интелектуалец, скочи срещу нео-Русия-гейт с презрение към Байдън, че не успял да държи Путин „под контрол“. Това ли е работата на американския президент? Поставяне на други лидери „под контрол“? Ясно е, че „американската изключителност“ е не само психично заболяване, но и нещо много по-опасно.

Самият бивш президент Тръмп също се присъедини към това как би бил толкова твърд спрямо Русия, че Путин никога не би посмял да признае част от Украйна, лишена от права благодарение интервенционизма на Обама, който наложи фалшивото правителство, разписано от Виктория Нуланд и нейните приятели през 2014 г. Не е ли това Стокхолмски синдром у президент, който непрекъснато бе удрян в главата с обвинения, че е „марионетка на Путин“?

Има буквално още стотици примери за републиканци, които не са изрично неокони, но пригласят на песенната книга „Русия-гейт“ за събитията в Украйна. Никой от тях – с малки изключения – не разбира, че „Америка на първо място“ означава обратното: „Америка да казва на останалия свят какво могат да правят“.

Не „слабостта“ на президента Байдън развали отношенията на САЩ с Русия и Украйна и ни постави на ръба на войната, а глупостта на интервенционизма на САЩ при вицепрезидента Байдън! Ако не беше подкрепения от САЩ преврат през 2014 г., нямаше да говорим за връщането на Крим на Русия или за кризата в Донбас.

Не слабостта, а глупостта на интервенционизма – двупартийното страдание. Това е източникът на проблема!

Водени сме от безнадеждно корумпирана политическа класа. Двуполюс от тъпаци. Както често повтаря Патрик Бюканън, „две крила на една и съща хищна птица.“

* Даниел МакАдамс (директор на Института за мир и просперитет Рон Пол)

Превод (с незначителни съкращения): д-р Радко Ханджиев