/Поглед.инфо/ „Глупав и непатриотичен срам за Съединените щати“, коментира бившият президент Доналд Тръмп размяната на затворници между Русия и САЩ. А бившият му съветник Джон Болтън (изобщо не поддръжник на Тръмп) го нарече „не размяна, а американска капитулация“: „Американската сила не изглежда така“. Въпреки това дори в Русия някои се съгласиха, че връщането на Бут е едва ли не плащане за „предаването на Херсон“. Какво се случи и как това характеризира състоянието на руско-американските отношения?

Размяната на руснака Виктор Бут с американката Бритни Грийнър, разбира се, ще остане в историята. Първата подобна операция е провежда преди 60 години: през февруари 1962 г. в Берлин американският пилот Франсис Пауърс (пилотира сваления през пролетта на 1960 г. разузнавателен самолет У-2) е разменен за нелегалния съветски разузнавач Рудолф Абел. Но ако Абел не прекара дори пет години в американски затвор, то Бут прекара 14 години зад решетките, 12 от които в Америка, където беше осъден на 25 години затвор. Още преди ареста си Бут си създаде репутация в Щатите на най-опасния търговец на оръжие в света, което, разбира се, е нелепо.

По същия начин, по който Щатите умишлено демонизират Русия, представяйки ни като „главната заплаха за света“, те също направиха от Бут велик и ужасен „търговец на смърт“ – и сега са в недоумение, че толкова ценен трофей е бил разменени за дявол знае кого.

Ясно е, че опозицията е възмутена: Тръмп и републиканците обвиняват Байдън, че Бут е разменен за черна лесбийка баскетболистка, осъдена в Русия за контрабанда на наркотици:

„Що за сделка е това: да размениш Бритни Грийнър – баскетболистка, която открито мрази страната ни – за човек, известен като „търговец на смърт“, който се смята за един от най-големите търговци на оръжие в света. Защо бившият морски пехотинец Пол Уилън не беше включен в тази напълно едностранна сделка? Щеше да го пуснат, само ако беше поискал. Какъв глупав и непатриотичен срам за САЩ!"

Да, Грийнър наистина показа неуважение към американското знаме, но за Белия дом беше важно да освободи представител на малцинствата, потенциални гласоподаватели на демократите. Преговорите за размяната ѝ продължиха от самото задържане през февруари и присъдата, произнесена това лято, а междинният им резултат беше размяната на пилота Константин Ярошенко за американеца Тревър Рийд.

Желанието на Байдън да освободи Грийнър помогна най-накрая да разреши проблемът с Бут, а жертвата беше Пол Уилън, бивш пазач на американското посолство, осъден преди четири години за шпионаж. Нищо лично - просто електорални изчисления, макар и необосновани: в крайна сметка демократите наистина се нуждаеха от освобождаването на Грийнър преди изборите през ноември.

В Русия Виктор Бут беше посрещнат като герой, защото през дългите години затвор не се пречупи и не предаде страната си. Вече е безсмислено да се обсъжда бъдещето му. Разбира се, теоретично за него е възможна както политическа кариера (все пак има опит на друга бивша затворничка в САЩ Мария Бутина, която стана депутат от Държавната дума), така и медийна (като бившия агент на нелегалното разузнаване Анна Чапман). И въпреки че Бут вече започна да бъде канен в различните политически партии - първата беше Либерално-демократическата партия - все пак най-вероятно той няма да следва нито медийната, нито партийната насока.. По-скоро би му бил по-близък опитът на бившия наш нелегален емигрант Андрей Безруков, превърнал се в родината си не само в "наставник на младежите", но и в сериозен анализатор.

В същото време самият обмен породи много спекулации за промени в руско-американските отношения. Дали няма скрита причина, дали това не е само върхът на айсберга и какво ли обсъждат тайно там? Освен това в петък заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза, че в Истанбул се провежда среща на директорите на отдели на външните работи на Русия и САЩ, за да обсъдят работата на посолствата и "дразнителите" в двустранните отношения. И въпреки че Рябков уточни, че „това не е някакъв вид политически сигнал, че възобновяваме разговора със САЩ по важни въпроси, това е просто работен момент“, е ясно, че за тези, които обичат да търсят черни котки в тъмна стая, всичко това са извинения. „За Украйна се пазарят, няма как иначе!“ – и тем подобни, с неизменния намек, че „предателите от елита са готови да предадат руските интереси“.

А в същия ден в Бишкек Владимир Путин бе запитан дали обменът означава, че "има шанс за установяване на по-широк диалог с американците". Звучеше сякаш Русия само търси възможности за възобновяване на прекъснатите от американците контакти, но отговорът на Путин беше доста конкретен:

"Може ли това да се счита за пролог към диалог със Съединените щати по други въпроси? Това е специален, специфичен, честно казано въпрос. Ние не сме си поставяли задачата да преминем от тези преговори към други. Разбира се, те създаде определена атмосфера, това е вярно. Но в рамките на тези преговори не се обсъждат други въпроси“.

Тоест създава се атмосфера – но не повече. И най-важното е, че всички тези контакти са инициирани от САЩ. И тези, които имаха общо с обмена (Путин каза: ФСБ се занимаваше с това), и тези, които вървят по линията на други специални служби. Както и в случая със срещата между Наришкин и Бърнс, която президентът също коментира:

"Що се отнася до контактите между специалните служби - СВР и ЦРУ - от една страна и от друга. Това не беше наша инициатива - това беше инициатива на американската страна. Президентът Байдън предложи това - ние се съгласихме, както виждате. Като цяло не очаквахме нещо свръхестествено от преговорите, те преминаха в нормален работен режим. Партньорите се съгласиха тези контакти да продължат."

Тоест всички контакти и преговори се водят по американска инициатива – и на ниво специални служби, и на ниво МВнР, и дори между военните (ако си спомним как се опитаха да се свържат с Шойгу от Пентагона). Това не означава, че отказваме контакти: това означава, че те са по-важни за американците, отколкото за нас.

И това е основният урок за тези, които продължават да вярват във възможността за неприличен мир (или съзнателно се опитват да убедят другите в това), срамни отстъпки или дори капитулация на Русия: не може да става дума за капитулация на националните интереси. Да, през февруари се насочихме към решаването на задачи от огромен мащаб, но именно разбирането на това служи като основна гаранция, че няма къде да отстъпим, това е невъзможно и безсмислено. А преговорите по обмена или дейността на посолствата нямат друго съдържание – освен заложеното в тях.

Смислени преговори ще станат възможни едва след като американците са готови да обсъдят условията за капитулация на Украйна. Не по-рано.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com