/Поглед.инфо/ „Пазарът реши“ - тази кратка и кратка фраза може да опише проблемите, които бяха идентифицирани в поредната разновидност американски ядрени подводници. Оказа се, че изпълнителят просто е подправял сертификати и е фалшифицирал изпитанията на покритието на корпуса, което е трябвало да осигури незабележимост на подводниците.

Измина повече от година от пускането в канала на материал за проблемите на американските подводници клас „Колумбия“. Видеото набра над половин милион гледания, а в него, припомням, се говореше за друг вид подводница на ВМС на САЩ.

И така, подводниците от клас „Вирджиния“, за които споменах през 2018 г., станаха обект на ново разследване и нов скандал.

Старши инженер Ари Лоурънс ръководи изграждането на подводница „Вирджиния“ в корабостроителницата „Хънтингтън Инголс“ в едноименния щат. Според него производителят, когато прилага стелт покрития върху подводниците, е фалшифицирал изпитанията и е подправял сертификатите. Когато повдига този въпрос, компанията започна да го преследва. Става дума за звукопоглъщащо външно покритие, което трябваше да заглуши звука, отразен от металните корпуси на подводницата, и да затрудни откриването им от вражеските подводници“.

Скандалът не може да бъде заглушен, американските медии вече масово пишат за него. Една от тях, порталът Task&Purpose, се свърза с инженер, който откри измамата на изпълнителя.

Оттам новината се разпространи в други профилни сайтове.

Според Лоурънс, „Хънтингтън Инголс“ никога не са имали подходящите квалификации и сертификати за използване на TPAC, двукомпонентно лепило. В резултат на това съответната работа се е изпълнила лошо, което води до катастрофални резултати. По време на излизане в морето покритието се разслоява, някои от неговите парчета се ронят, създавайки твърде много шум. Подводницата „Лос Анджелис“ има подобна дефрагментация, но това не води до такъв негативен ефект, тъй като всяка плочка се обелва поотделно. Основното предимство на подводницата е безшумността. Това ѝ позволява да се приближи до брега, да достави специални сили, да стреля с крилати ракети или да извършва наблюдение. Ако бъде открита, това ще доведе до ограничения в способността и да се защити или бързо да избяга“, коментира Брайън Кларк, старши сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни оценки, пенсиониран подводничар.

Това е явен пробив на американската отбранителна индустрия. И след като инженер Ари Лоурънс е направил гореописания апел публично достъпен, съвестната компания започна да го мачка.

Тъй като Лоурънс започна да повдига въпрос, който го тревожи, „Хънтингтън Инголс“ започна да го преследва. Инженерът бе означен като риск за сигурността, мобилният му телефон беше конфискуван в продължение на четири седмици, повишението му беше блокирана, в описанието се появиха лоши отзиви и той бе прехвърлен в друг обект. “

Тази свобода на словото - за кого е необходима свободата на словото? Но щом започне да заплашва хората с добри лица и връзки в Пентагона да смучат бюджети, свободата бързо се обръща. Да, подобно откровено „съсипване“ нямаше да е възможно, ако изпълнителят няма „покрив“ в Министерството на войната на САЩ.

В същото време се оказва, че ВМС на САЩ са знаели за проблема още през 2007 г. Подводниците обаче продължават да се спускат от доковете. Церемонията по кръщението на 19-ата подводница от клас „Вирджиния“ е насрочена за събота“.

Помислете за това: Американският военно-промишлен комплекс ниже подводници повече от 10 години, които не отговарят на декларираните характеристики. И какво? Нищо. Можете ли да си представите как биха изригнали либерастите в Русия, ако някой домашен инженер дойде в медиите с подобни разкрития? Но в държавата на еталонната демокрация всичко е различно.

Описаната ситуация ясно показва два момента наведнъж.

Първият е, че превъзходството на хвалените напреднали американски оръжия над уж изостаналите руски оръжия е мит. Супертехнологиите от Съединените щати съществуват само в холивудската филмова продукцията, одобрена от Пентагона.

Вторият момент е, че американската "дълбока държава" изобщо не иска да воюва срещу Русия. Да, тя заплашва, гримасничи и разпространява течове по медиите за това как ще строши клетите руснаци. Но в действителност хората, които седят вътре в тази система, искат само едно - да продължат да надуват образа на „злия Иван“, което би им позволило да „изплюскат“ поредните милиарди долари неселективно и постоянно.

Те наистина нямат желание да се бият. А и възможностите им са все по-малки. По простата причина, че колкото по-дълго истинското развитие на оръжията се заменя с имитация, толкова по-малък е шансът инженерно училище да направи някакъв истински пробив. В крайна сметка тези, които искат да работят честно - просто оцеляват. И тези, които разбират, че основното е да се правят красиви презентации а ла Илон Мъск, напротив, се издигат в службата.

Не казвам това за да не завършим коментара си в стил „хвърляне на шапки“. Врагът е по-добре да се надценява, отколкото да се подценява. Русия трябва да продължи да увеличава разликата в официално несъществуващата оръжейна надпревара, получена след разработването на „Кинжал“, „Посейдон“, „Авангард“ и други най-нови системи.

И ние трябва внимателно да следим фронта, на който американците побеждават СССР в края на миналия век - фронта на подривната дейност. Фактът, че оръжията в САЩ са с лошо качество, показва, че те не разчитат на него. Те отново залагат на „петата колона“, „спането“ в руското правителство и всичко останало, в което англосаксонците са толкова добри.

По военна сила вече ги изпреварваме. Остава да спрем да изоставаме по отношение на „меката сила“ - всички тези НПО и други инкубатори на предателство, за които също редовно ви говоря.

Не е нужно дори да съсипваме Съединените щати отвътре, харчейки ресурси за това. Има луди демократи като Александрия Окасио-Кортес и Елизабет Уорън, те могат да се справят и сами.

Основното е да не се допуска американските агенти отново да съсипят Русия. Ако защитим страната си от това, противодействието на дефектните подводници, които се лепят в САЩ според предписанията на Пазара, определено няма да имаме проблеми.

Превод: В.Сергеев