/Поглед.инфо/ Сияещият град на хълма с пропуканата си фасада

Жителите на мегаполиса, който може да претендира за статута на 12-та икономика в света по БВП, вече няколко седмици са или разстроени, или в пълен шок от случващото се. На 27 януари група бандити пребиха полицаи на 42-ра улица близо до Таймс Скуеър (спомнете си сцените от холивудския екшън „Бандите на Ню Йорк“). Скоро нападателите са заловени. Те се оказаха мигранти „без определено местожителство“, т.е. новопристигнали клошари.

Най-значимият детайл от този инцидент, който предизвика широк обществен отзвук, е, че само един от тях, 24-годишният Йохенри Брито, остана в ареста, докато по решение на окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг останалите четирима арестувани побойници са пуснати да вървят накъдето им видят очите.

Дарвин Андрес Гомес на 19, Келвин Сервита Ароча на 19, Уилсън Хуарес на 21, и Йорман Реверон на 24, бяха уведомени, че им е наредено да се явят на съдебно заседание, насрочено за 4 март. Но тогава се появи информация, че всички те, наричайки се с измислени имена, са се възползвали от услугите на църковна организация, която се грижи за мигрантите, и са избягали от града в неизвестна посока. Гонете вятъра в полето.

Синдикатът на правоприлагащите органи в града, наречен Полицейска благотворителна асоциация на град Ню Йорк (PBA), остро разкритикува странното благоразположение към мигрантите, които са нарушили закона.

Президентът на PBA Патрик Хендри излезе с изявление, в което се казва, че на нюйоркчани им е "писнало от съдебна система, която продължава да не успява да защити както полицейските служители, така и обществото." (New Yorkers who are fed up with a justice system that keeps failing to protect both police officers and the public).

Катлийн Кортни Хочул, демократ и 57-ми губернатор на Ню Йорк, усещайки мащаба на възмущението на гражданите, каза пред репортери, че всички нападатели на служителите на реда трябва да бъдат депортирани. „Вземете ги всичките и ги пратете обратно“, (Get them all and send them back) каза заплашително Катлийн Кортни Хочул и добави: „Вие не пипате нашите полицаи. Не пипате никого . "

Това няма ли да остане празно разтърсване на въздуха? Ерик Лерой Адамс, активист на Демократическата партия и 110-ти кмет на Ню Йорк, в лицето на наплива от неочаквани гости (още 120 хиляди чуждестранни имигранти са се преместили в метрополията само от началото на годината) и пренапрежението на градският бюджет започна бързо да съкращава.

Под ножа отидоха не само програмите за социална сигурност и подкрепата за гражданите, но и разходите за поддържане на реда и закона. Парадоксът на ситуацията е, че самият Адамс е носил полицейска униформа повече от 20 години и се е пенсионирал с чин капитан. И сега той безстрастно уволнява колегите си.

Тази мазохистична практика започна в разгара на погромите и грабежите от бойните групи на движението Black Lives Matter (BLM). Стана известно, че персоналът на полицията в Ню Йорк - по решение на кметството - ще бъде намален с още 14%.

Според статистиката, в многомилионния град, известен като „Голямата ябълка“, индексът на престъпността, определян от броя на извършените престъпления, се е увеличил с 32% и е достигнал най-високата си стойност за последните 15 години. Като се има предвид липсата на ясна имиграционна политика на федерално ниво, лесно е да се предвиди, че нещата само ще се влошават.

„С разпускането на полицията, - по мнението на американиста - политолог и популярен блогър Малек Дудаков, - ширещата се престъпност напълно ще излезе извън контрол - в крайна сметка потокът от мигранти само се увеличава. Ню Йорк и Сан Франциско се състезават по скорост на деградация, а всички либерални американски градове бързо се плъзгат към състояние на (не)контролируем хаос.

Виктор Дейвис Хансън, сътрудник в Центъра за американско величие и старши сътрудник в Института Мартин и Или Андерсън Хувър (Станфордския университет), отбелязаха този аспект на деградацията в своята широко разпространена статия за неизбежността на американския колапс:

„В нашите крупни градове, прокурорите, много от които са на заплата при Джордж Сорос, вече на практика унищожиха гражданското общество. Те систематично освобождават престъпници и изнасилвачи в деня на ареста им, освобождават осъдени престъпници предсрочно от затвори и колонии и подкопават закона с произволното му прилагане само на основание на това, че е несправедлив или написан от расисти.

Ню Йорк винаги е бил крепост на Демократическата партия. Причината е, че в града на финансовите магнати на Уолстрийт и офисния планктон, хранен от тяхната щедрост, броят на либералите от всякакъв вид винаги е бил повече от броя на защитниците на традиционните ценности.

Монополът на демократите обаче е относителен. На изборите през 2020 г. 5 милиона 244 хиляди 886 граждани гласуваха за своето протеже Джо Байдън, а 3 милиона 251 хиляди 997 граждани гласуваха за Доналд Тръмп. Въпросът не се нуждае от отговор: как се чувстват гласоподавателите, които са гласували за Тръмп, при разрушаването пред очите им на правоприлагащите връзки на едно предишно доста стабилно общество?

В лагера на условните тръмписти са значителна част от спазващите закона и богобоязливи американци, тези, които продължават да вярват в ценностите на живота, върху които е създадена все още младата нация, са отдадени на патриотизма и задълженията, написани, по-специално, в клетвата за вярност при получаване на гражданство

Тази категория граждани не може да не подозира, че безнаказаността на престъпниците има и политически аспект. Възходът на организираната и неорганизираната престъпност разделя обществото, от една страна, на привърженици на закона и реда, а от друга на неолиберални фанатици, които подкрепят тайната стратегия на клана Обама-Клинтън-Байдън за замяна на местните граждани с имигранти които са напълно зависими от милосърдието на демократите и следователно гласуват за тях.

Илон Мъск, не по-малко ексцентричен от Доналд Тръмп, милиардер с усета на Стив Джобс, натрупал състояние от революционни технологии, истински либерал в добрия смисъл на думата, който освободи Twitter от господството на нео(фейкови) либерали, излезе с обвинения срещу администрацията на Обама-Клинтън-Байдън. Насърчаването на нахлуването на мигранти, включително нелегални, според логиката на Мъск цели да изчисти електоралното поле от републиканците и да превърне САЩ в „еднопартийна държава“.

Демонстративната благосклонност на Демократическата партия към националните малцинства (Байдън веднъж постулира: ако сте афроамериканец, трябва да гласувате за демократите), а през последните години и към мигрантите, включително нелегалните имигранти, които са нарушили закона, предизвиква отхвърляне сред все още представляващите мнозинство коренни и бели американци, които се кълнат във вярност към консервативните ценности – днес понякога с риск за здравето и живота.

Разрушаването на основата на националното единство върви с енергични темпове. Миналата година анкета, проведена от Wall Street Journal и изследователската организация NORC на Чикагския университет, сравни последните резултати с данни от подобно проучване на обществените настроения през 1988 г.

През последния четвърт век Америка се промени до неузнаваемост. Ако преди 25 години за 70% от анкетираните граждани „любовта към родното огнище, любовта към гробовете на предците“, тоест патриотизмът, е била изключително важна, сега делът на онези, които са останали верни на този принцип, е намалял. до 38%.

Броят на американците и американките, които вярват в Бог и признават целесъобразността на религията, е намалял (от 62% на 39%), както и тези, които смятат за необходимо да продължат себе си в потомството (от 59% на 30%). Най-тревожният симптом за морално лошо здраве беше откритието, че сред младите хора под 30 години само 23% смятат за естествено и необходимо да имат деца.

Налице е радикално разпадане на пирамидата на житейските насоки със свлачищен спад в привързаността към традиционните ценности. Обратно, основната мярка за успех е нараснала по важност в Америка, която провъзгласява индивидуализма за „основен инстинкт“. Преди четвърт век 31% от анкетираните поставяха на пиедестал такава субстанция като... парите, а днес броят им е вече 43%.

В канала си в Telegram сенатор Алексей Пушков цитира един от апостолите на консерватизма Патрик Бюканън, който е бил помощник на трима президенти на САЩ - Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 2000 г., този политик, често наричан палеокон (акцент върху американския национализъм, християнската етика, традиционалистки консерватизъм), заключи:

„Америка премина през социална и културна революция. САЩ днес съвсем не са страната, която помним от 70-те и дори 80-те години на миналия век. Друга държава, друг народ... Губим държавата, в която сме израснали.”

Горното проучване разкри фундаментални различия в житейската философия на активистите на партията на слоновете и партията на магаретата. Екстраполацията на получената информация даде основание да се твърди: 75% от републиканците са убедени, че „обществото е отишло твърде далеч“ в приемането на трансджендъризма, докато 56% от демократите, напротив, считат постигнатия напредък (?) за недостатъчен.

Симптоматично е, че 50% от републиканците и само 7% от демократите виждат заплаха под формата на насърчаване на расово и етническо многообразие, както се прави от неолибералите на власт.

Така идеологическата пропаст между червените (републиканците) и сините (демократите) се разширява. Намирането на разумен, дори временен компромис за помиряване на тези две Америки, които бързо се отдалечават една от друга, особено предвид манията на неолибералите да преначертаят всички основи на съществуването на една сложна нация, изтъкана от конкуриращи се общности и кланове, ще бъде трудно, ако не и невъзможно.

Има смисъл да се върнем към статията на професор Хансън, в която той дава воля на сарказма си в стила на фейковите новини и постправдата:

„В нашата нова Америка Джо Байдън е във форма, здрав и ефективен, а Хънтър не е направил нищо лошо. Нашите герои са Дилън Мълвани, генерал Рейчъл Ливайн (скандален блогър и служител, и двамата транссексуални) и двамата Сам, Банкман-Фрайд (предприемач, осъден за измама) и Бринтън (транссексуален служител, опозорен за кражба на дамско бельо).

В съвременна Америка Карин Жан-Пиер говори абсолютната истина, а Алехандро Майоркас никога не лъже. Сейнт Джордж Флойд е убит невинно, а мъченическата му смърт е неопровержимо доказателство за системния расизъм на американската полиция. Премахването на полицията само ще донесе ред и мир, защото нашата граница е сигурна, а бездомните и престъпниците са просто невинни жертви.“

И накрая, ето окончателната присъда на професор Хансън, между другото, професор по класическа литература и експерт по войните на древността: „Американската цивилизация е обърната с главата надолу и скоро ще имаме среща с някога немислимото и невъобразимото“ (American civilization has been turned upside down, and we have a rendezvous soon with the once unthinkable and unimaginable).

* * *

Във времето на Студената война между двете социално-политически системи, различни по своите идеологии и морални принципи, много сънародници за пореден път предричаха, че Съединените щати уж „гният“ и скоро ще се разрушат / разпаднат / колапсират, предизвиквайки поне ироничен коментар. Скептицизмът обаче не беше неоснователен.

Новата империя, възникнала след Втората световна война, имаше много конкурентни предимства:

- Умело привлечени с различни придобивки и висок стандарт на живот квалифицирани кадри от всякаква периферия.

- Подкрепа на индустриалния потенциал, който все още не беше мигрирал към Китай и Мексико с тяхната евтина работна ръка.

- Удържане на съюзниците и на Третия свят в доларовата примка, първо благодарение на системата Бретън Уудс, когато обменният курс на всички останали валути беше фиксиран спрямо щатския долар, а самият долар беше приравнен към златото, а след това с помощта на печатарската преса и отсъствието на убедителна алтернатива на зелените хартийки.

В резултат на това Съединените щати можеха да си позволят да поддържат богата средна класа, да изкупуват маргинализираните лумпени с щедри облаги и бързо и ефективно да разрешават социалните проблеми, които неизбежно възникват в едно многообразно общество.

Днес Америка, която нейните граждани, по думите на Бюканън, „я губят“, живее в свиваща се, а не в разширяваща се галактика. Днес, когато е невъзможно да се скрие каквото и да било, а новинарските репортажи се движат свободно във всички посоки в интернет пространството, идва осъзнаването, че пропагандните „касандари“ от съветската епоха са били прави. Просто са сгрешили малко с времето.

Превод: ЕС