/Поглед.инфо/ Приказките на Вашингтон са само и единствено дим.

След много извиване на ръце, малтретиране, заплахи и дипломация на високи децибели срещу европейските си съюзници, Съединените щати изглежда най-сетне са се отказали от идеята да блокират огромния проект "Северен поток - 2" между Европа и Русия. Каква епична сага беше това и как ни разкри американските отношения с Европа, както и геополитическите цели на Вашингтон, а също така и в крайна сметка, упадакът на американската глобална сила.

В крайна сметка здравият разум и естествената справедливост сякаш надделяха. Газопроводът Северен поток-2, който е под Балтийско море ще удвои съществуващия приток на руски природен газ към Германия и Европа.

Това гориво е икономично и чисто от природосъобразна гледна точка, когато го сравняваме с въглищата, петрола и шистовия газ, който американците предлагат наместо руския.

Огромните енергийни ресурси на Русия ще подсигурят европейските икономики и домакинства, така че те да са надеждно и ефективно захранвани в бъдеще.

Германия, икономическият двигател на Европейския съюз, има особено жизнен интерес в това да подсигури Северен поток-2, който ще допълни съществуващия газопровод Северен поток-1. И двата тръбопровода минават по същия маршрут през Балтийско море, който се простира на 1222 километра - това е най-дългият газопровод в света, които взима руски природен газ от арктическия регион до северните брегове на Германия.

За икономиката на Федерална република Германия, която се доминира от експорта, руското гориво е ключово за бъдещия растеж, а съответно облагодетелства и останалата част от Европа.

Връзката между Русия и Европейския съюз винаги е била естествена. Географски и икономически двете страни са съвместими и допълващи се търгуващи и Северен поток-2 е просто кулминацията на десетилетия на ефективни енергийни отношения.

Да влязат американците на сцената. Вашингтон беснее заради стратегическата енергийна търговия между Русия и Европа. Противопоставянето ескалира по времето на Доналд Тръмп и неговата администрация (толкова за приказките, че Тръмп е уж руски съюзник или шпионин), когато неговият посланик в Германия, Ричард Гренел изстреля поредица от заплашителни писма към германските и европейски компании.

Дипломатът на САЩ най-арогантно предупреди, че тези компании ще бъдат ударени със санкции ако посмеят да продължат със Северен поток-2.

Полагането на тръбите действително беше прекъснато миналата година от санкциите на Съединените щати. Впрочем, толкова за европейския суверенитет и предполагаемата руска намеса във вътрешните му дела.

Водещата американска логика винаги е била абсурдна. Вашингтон твърдеше, че Русия ще използва ролята си на стратегически доставчик на газ, за да извлича зловредни концесии и отстъпки от страна на Европа.

Също така се твърдеше, че Русия ще "превърне в оръжие" енергийната търговия, за да й бъде позволена предполагаемата агресия срещу Украйна и други източноевропейски държави.

Тази логика отразява извратената макиавелистка менталност на американците и техните поддръжници в Европа - Полша и прибалтийските републики, както и режимът, който управлява в Украйна. Подобна менталност е тясно преплетена с една ирационална русофобия.

Нелепите и параноични твърдения срещу Русия, разбира се, са изменение на реалността. Именно американците и техните европейски сурогати са тези, които превръщат един рутинен въпрос като търговията, която действително е печеливша и за двете страни, в оръжие.

Част от истинската цел е да се изкриви пазарната икономика чрез демонизиране на Русия, за да могат САЩ да изнасят своs много по-скъп и мръсен втечнен природен газ за Европа. (Толкова за американския капитализъм на свободния пазар!)

Друга жизненоважна цел за Вашингтон е да осуети всякакви нормални отношения, развиващи се между Русия и останалата част от Европа.

Американската хегемония и нейната хипермилитаристична икономика зависят от разделянето и управлението на други нации като така наречените „съюзници“ и „противници“.

Това е дългогодишна необходимост още от Втората световна война и през последвалите десетилетия на Студената война. Тази СТудена война постоянно се възраждаше от Вашингтон срещу Русия. (Толкова за американските твърдения, че Русия е „ревизионистка сила“!)

Има обаче, основен обективен проблем за американците. Емпиричният упадък на световната сила на САЩ означава, че Вашингтон вече не може да тормози други държави по начина, по който е свикнал да прави от десетилетия.

Старите карикатури на Студената война за демонизиране на другите са загубили своята привлекателност и сила, защото обективният свят, в който живеем днес, просто не ги прави правдоподобни или достоверни.

Търговията с руски газ с Европейския съюз е несъмнен случай в това отношение. Накратко, Германия и Европейският съюз няма да се прострелят в крака, икономически погледнато, просто по нареждане на чичо Сам.

Президентът Джо Байдън имаше достатъчно здрав разум - за разлика от егоистичния Тръмп - да осъзнае, че американската опозиция срещу „Северен поток 2“ е напразна. Байдън е по-съзвучен с естаблишмънта на Вашингтон, отколкото своя предшественик. Следователно Байдън започна да се отказва от санкциите, наложени под Тръмп.

Най-сетне, тази седмица Белият дом обяви, че е постигнал споразумение с Германия, за да позволи на Северен поток 2 да продължи. „Файненшъл таймс“ го нарече „примирие“, докато Wall Street Journal спомена „сделка“ между Вашингтон и Берлин. (По ирония на съдбата американската уж ненамеса се представя като „сделка“!)

Изводът е, че Съединените щати великодушно дадоха „отстъпка“ на Европа. Реалността е, че американците мълчаливо признаха, че не могат да спрат стратегическото сближаване между Русия и останалата част на Европа по жизненоважен въпрос като този за енергийните доставки.

Въртейки възможностите, Вашингтон продължава да обвинява Русия в използване на търговията като "оръжие". Предупреждава се, че ако се приеме, че Русия злоупотребява с отношенията с Украйна и Европа, Съединените щати ще насочат още санкции срещу Москва. Това е ни повече, ни по-малко, един победен побойник, който все още приказва много.

Друг геополитически фактор е Китай. Администрацията на Байдън даде приоритет на конфронтацията с Китай като основната дългосрочна грижа за спиране и поправяне на упадъка на Съединените щати.

Отново Байдън е повече в съзвучие с имперските планиращи във Вашингтон, отколкото беше Тръмп. Те знаят, че за да имат шанс САЩ да подкопаят Китай като геополитически съперник, европейците трябва да бъдат приведени в съответствие с американската политика.

Досадното дърлене на Тръмп с европейците и Германия, особено по отношение на бюджетите на НАТО и други дребни проблеми, доведе до безпрецедентен разрив в „трансатлантическия алианс“ - евфемизмът за американското господство над Европа.

Правейки се, че отстъпва на Германия заради „Северен поток 2“, Вашингтон наистина се стреми да засили антикитайската си политика. Това също е признание за поражение, при което американската сила не е в състояние да се изправи сама срещу Китай.

Побойникът се нуждае от европейски лакеи, за да се приведе в съответствие, и затова е длъжен да предложи „сделка“ за руската енергийна търговия.

Като цяло преструвката за добродетелност на Вашингтон е един един балон с въздух!

Превод: СМ