/Поглед.инфо/ Бъдещият руски аналог на системата „Старлинк“ - предоставяне на интернет услуги от космоса - също трябва да представлява интерес за потребители от други, приятелски и неутрални страни. Поне за това има основателни надежди. Какви предимства може да има руският сателитен интернет и защо основният конкурент на местните разработчици не е Илон Мъск?
В света тече още една космическа надпревара - този път надпревара за създаване на мащабни сателитни съзвездия, които осигуряват широколентов достъп до интернет директно от орбита. Такива системи вече се създават активно в САЩ („Старлинк“), Великобритания („УанУеб“), Китай (Г60, Индустриална корпорация: Велика китайска стена) и, разбира се, в Русия. Нашата компания, Бюро 1440, прави това и вече тества своите устройства.
Русия планира да „създаде групировка, която да задоволи нуждите от бърз интернет не само на нашата страна, но и на приятелски държави. До края на 2027 г. е планирано пускането на почти 300 устройства“, каза министър-председателят Михаил Мишустин.
Лидер в надпреварата е американският предприемач и инженер Илон Мъск с неговата сателитна система „Старлинк“. Той вече има повече от 6000 апарата в орбита, използването на „Старлинк“ в 72 страни и тясно сътрудничество с американските военни. Системата му работи успешно.
„Старлинк“ предлага разумни цени (до 1000 долара за правоъгълен “антенен” терминал и около 50-150 долара месечно плащане в зависимост от тарифата), удобни интерфейси и удобни за потребителя решения. Всичко това се дължи на огромните инвестиции в космически кораби, постоянното им усъвършенстване и постепенното добавяне на лазерни междусателитни комуникации.
Мъск пази броя на своите потребители в тайна, като само казва, че „Старлинк“ е свързал повече от три милиона души по света“. Ясно е, че не става дума за абонати и домакинства и със сигурност не за тези, които ползват и плащат в момента. Най-вероятно това се отнася до общия брой хора, които някога са използвали „Старлинк“. И все пак това е много сериозно постижение.
Вторият на този пазар няма да постигне такива показатели, поне през първите години на работа, а може би никога. Защо? Просто защото може да няма достатъчен брой плащащи клиенти на планетата за такава услуга, които все още не са достигнати от Илон Мъск. И колкото повече сателити са в орбита, толкова повече възможности има такова съзвездие, разбира се (по-добър достъп до Интернет), но толкова повече клиенти са необходими, за да достигнат рентабилност и възможност да се правят пари.
Трябва не само да има много устройства, които да осигуряват достъп до интернет – те трябва да са в ниска орбита, където животът им е ограничен до няколко години. Всичко това струва много пари. Можете да ги намерите само от потребители, но какво ще стане, ако всички клиенти вече са със „Старлинк“? Най-голям шанс има Китай със своите 1,4 милиарда жители.
Тогава какво да правят създателите на други подобни космически групировки, включително руската? Какво могат да предложат руските разработчици, за да привлекат компании и хора от други, приятелски и неутрални страни към своите потребители? Изключително трудно е да се създаде оферта, която е по-удобна и изгодна от това, което „СпейсЕкс“ предлага в момента.
Изглежда, че това е невъзможна задача. И все пак, все още можете да предложите нещо. На първо място, „Старлинк“ не предоставя услуги на цялото население на планетата, както може да изглежда. Както по политически, така и по чисто технически причини. Сателитите на Илон Мъск не могат да осигурят комуникация в някои региони на света, а в други им е пряко забранено да го правят от съответните американски служби.
Например само в няколко държави в Африка можете законно да закупите терминали „Старлинк“. В други има развит черен пазар за продажба на тези устройства и там те се продават на баснословни цени, както и сателитните услуги за достъп до интернет. Но сред африканските страни има много политически и икономически партньори на Русия.
„Старлинк“ не може да бъде законно свързан в Иран, Северна Корея, Беларус или много други места. Всички тези страни могат да се разглеждат като потенциални клиенти на руската сателитна групировка и на първо място Беларус. Освен това през август 2024 г. се появи информация, че руското „Бюро 1440“ вече е открило дъщерен център в Беларус – ЗАО „Аерокосмически инструменти“. Обикновено такава интеграция е добро начало за бъдещи взаимодействия в услугите.
Терминалите на „Старлинк“, както показа практиката, могат лесно да бъдат хакнати. Това означава, че руските терминали трябва да се характеризират с повишена сигурност и защита на предаваните данни. Русия има много силна криптографска школа и това е възможно.
„Старлинк“ не крие сътрудничеството си с Пентагона, което означава, че всички данни, предавани през системата на Илон Мъск, могат да бъдат прочетени от американските военни. Ясно е, че в случай на възможен конфликт със САЩ, терминалите на „Старлинк“ ще бъдат деактивирани дистанционно без възможност за възстановяване. Русия може да предложи комуникации, напълно независими от влиянието на Пентагона.
В допълнение, „Старлинк“ е разработка, предназначена за отделни домакинства или потребители. Поне засега „СпейсЕкс“ не предлага специализирани решения, предназначени за големи компании и удобни военни приложения. Може би тук се крият възможностите за модернизация и по-удобни предложения. Създаване на терминали с възможност за едновременна дистанционна работа с няколко устройства наведнъж, като се използва такъв терминал като базова станция, която усилва сигнала.
В това отношение програмата „Сфера“, изпълнявана от „Роскосмос“, е добра. Няма опит за настигане и изпреварване на „СпейсЕкс“, но има ясно разделение на различни услуги – от комуникации до интернет на нещата и дистанционно наблюдение на Земята.
„Сфера“ има ясна позиция – това са услуги, които са необходими преди всичко за задоволяване на държавните нужди на Русия. Да, те могат да бъдат направени комерсиални, но на първо място, това все още е „вътрешно“ приложение, което решава държавни нужди, а не нуждите на отделни потребители и компании. Напълно възможно е обаче тези услуги да се предоставят на други държави срещу подходяща такса съгласно някои отделни споразумения.
В чужбина вече има интерес към руски космически услуги и дори се водят преговори. „Сега провеждаме обширни консултации с приятелски страни и всички те са много заинтересовани поне от нашата група като алтернатива на „Старлинк“, каза ръководителят на руското министерство на цифровото развитие Максут Шадаев.
Руските разработчици обаче ще трябва да решат много сложни научни, технически и чисто маркетингови проблеми. За да бъде руската сателитна комуникационна услуга конкурентоспособна и привлекателна за потребители от други страни, тя трябва да осигурява ниско забавяне на сигнала до 50 микросекунди и скорост от около 100 мегабита, без значителни прекъсвания в работата. Това ще изисква спътниково съзвездие на ниска – до 600 километра – орбита, състоящо се от няколкостотин космически апарата. Устройствата трябва да бъдат оборудвани с междусателитна комуникационна система, за да не зависят от наземни станции и да работят на всички места, където има сателитно покритие.
Освен това е необходима линия от висококачествени и евтини терминали, предназначени за най-удобно използване в различни условия - от частни самолети и дронове до мобилни версии за носене. Само в този случай можем да говорим не само за вътрешна употреба, но и за продажби в чужбина. И не трябва да чакате чуждестранни клиенти поне докато руската система започне да работи поне в демо режим.
Работата изглежда тежка. Има много малко време за прилагането ѝ. И е важно да не се заблуждаваме кой ще бъде основният конкурент. Мъск и неговият „Старлинк“ в този смисъл са по-скоро помощник на Русия, защото именно в опозиция на него може да се изгради маркетингова политика - „ние правим същото, но по-надеждно, по-безопасно и без политически пристрастия“. И може би дори по-евтино. Основната заплаха в този смисъл идва от Китай, който прави свой подобен продукт и вероятно ще го рекламира и в чужбина. В тази надпревара за Русия е много по-важно да изпревари преди всичко КНР.
Превод: В. Сергеев