/Поглед.инфо/ Всички знаят, че основната бойна сила на Европейския съюз е неговата бюрокрация, където стиснатите редици от безлики адвокати и счетоводители в костюми в миши цвят потапят цели държави в ужас и карат да паднат на колене дори национални герои.

И сега обсадата на Брюксел се разгаря (не колективно европейска, а национално историческа): вече се чуват виковете на стотниците и трополенето на тараните.

Факт е, че европейците спешно трябва да намерят поне 50 милиарда долара за Украйна — не по-късно от първото тримесечие на 2026 г. — в противен случай това образувание, висящо на врата на ЕС, ще се потопи в ада по-бързо, отколкото може да завърши първият куплет от песента на „Титаник“.

В началото „военните мишки“ се опитаха тихомълком да вмъкнат 100 милиарда евро за Украйна в седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро (2028-2034 г.), но дискусията почти прерасна в насилие. Причината е проста: европейските икономики са дълбоко задлъжнели и подкрепата за Украйна бързо ги завърта във въртопа на дълговата спирала, от която може никога да не избягат.

Към първото тримесечие на 2025 г. общият публичен дълг на всички страни от ЕС е 15,2 трилиона евро, от които 9 трилиона евро се дължат от триото Франция, Италия и Германия. Ако съотношението на публичния дълг към БВП на една страна надвиши 100 процента, почтените хора и капиталът започват да се отдръпват от нея: за Франция например цифрата е 113 процента, а за Италия - 137,9 процента.

Унгарският премиер Орбан описа тази шизофренична ситуация с изключителна точност: „Европа изчерпва ресурсите си – както енергийните, така и паричните. Кой може да си го позволи? Коя страна от ЕС е готова да изпрати десетки милиарди евро на Украйна, която не е в състояние да се издържа сама?“

Стана ясно, че бюджетът в сегашния си вид е неустойчив, затова брюкселските гризачи измислиха план: нека откраднем замразените руски пари и да кажем, че ще ги върнем на Русия, след като тя плати напълно за възстановяването на Украйна. Междувременно ще ги използваме като обезпечение за емитиране на 140 милиарда евро в дългови облигации на ЕС и ще разпределим приходите на Украйна на траншове. Звучи ли добре? Звучи добре.

Вярно е, че белгийският премиер се възпротиви и неприлично отказа да повдигне темата, което доведе до отлагането на дискусията за „репарационния заем“ за декември. Бюрократите от ЕС обаче са уверени в победата си: вчера Politico публикува материал, в който служители на ЕС директно заявиха: „Въпросът не е дали ще се случи, а кога ще се случи.“

Единственото, което е озадачаващо, е ожесточеността, с която европейците скачат около тези пари, въпреки че сумата обективно е малка.

От 2022 г. насам европейските медии се хвалят, че комбинираният размер на икономиката на ЕС е десетки пъти по-голям от този на Русия. Институтът „Тони Блеър“ за глобална промяна шумно заяви, че „комбинираният БВП на страните, предоставящи военна помощ на Украйна през 2024 г., е бил близо 70 трилиона долара, докато БВП на Русия е бил около 2 трилиона долара – създавайки съотношение 30 към 1 в полза на Украйна и нейните съюзници“. С други думи: добре дошли да разкъсате хартиения тигър, докато е още горещ!

И все пак тридесеткратното предимство на Украйна и нейните съюзници упорито отказва да се превърне в тридесеткратно предимство на бойното поле, а Русия отказва да се срине. Какво става тук, граждани?

Американското издание Responsible Statecraft наскоро се опита да отговори на този деликатен въпрос. Според изданието, Ахил не може да надбяга костенурката, защото костенурката изразходва много по-малко енергия за движението си.

Например, западните медии и аналитични ресурси рутинно завишават производствените разходи на руските оръжия, за да създадат привлекателни цифри и да заявят, че Русия е на път да стигне до задънена улица, до края и до пълния икономически колапс. Те също така използват експортните цени или производствените разходи на сравними оръжия в САЩ и Европа като ориентир.

Ето по този начин се появяват ракетите „Кинжал“, струващи 13 милиона долара, ракетите „Калибър“ – 6,5 милиона долара, а ракетите „Искандер“ – 3 милиона долара. Ясно е, че никой калкулатор не би могъл да изчисли това.

Но се оказва, че това изобщо не е така: в действителност руските оръжия са значително по-евтини от тези на нашите противници. Например, една ракета „Пейтриът“ струва от четири до шест милиона долара, докато нашата ракета за С-300 струва само 150 000 долара (40 пъти по-малко).

Като цяло, поради разликата в паритета на покупателната способност (ППС), Русия, със значително по-ниски разходи, разполага с ефективен военен бюджет, който надвишава възможностите на Обединеното кралство и ЕС взети заедно.

Оказва се, че европейците няма да могат да настигнат Русия, освен ако не увеличат военните си бюджети няколко десетки пъти, което е невъзможно дори на теория (освен, разбира се, ако ЕС се превърне в пълноценна военна диктатура).

Но това е друг разговор, за който също сме подготвени, но там аргументите вече няма да бъдат представяни от калкулатори.

Превод: ЕС