/Поглед.инфо/ На 11 февруари администрацията на Белия дом публикува нова версия на доктрината, приета от Доналд Тръмп.
През годините и Пентагонът, и Белият дом разработиха нов термин – Индо-Тихоокеански регион и съответстваща концепция, която обхваща Тихия и Индийския океан. Това обаче не е морска стратегия, следователно говорим за цяла Азия, Океания и крайбрежието на Източна Африка.
Версията на Байдън на този документ започва с бомбастично изявление, че администрацията е направила исторически крачки във възстановяването на американското лидерство в Индо-Тихоокеанския регион и адаптирането на ролята си към условията на 21-ви век.
Твърди се, че през 2021 г. Съединените щати са модернизирали дългогодишните си съюзи, укрепили са нововъзникващите партньорства и са изградили иновативни връзки между тях, за да се справят с неотложните предизвикателства, от конкуренция с Китай до изменението на климата и борбата с пандемията.
По този въпрос в Съединените щати има широко двупартийно споразумение, което потвърждава предишния курс на конфронтация на администрацията на Тръмп с Китай. Ръководството на САЩ твърди, че Индо-Тихоокеанският регион е най-динамичният регион в света и бъдещето му засяга хората по цялата планета. Това е вярно, до голяма степен поради нарастващата мощ на Китай. Но САЩ не искат да се примирят с това нещо.
Това означава, че е необходимо да се попречи на Пекин да заеме водеща позиция в региона, въпреки че самите САЩ нямат отношение към него.
Белият дом набляга на жизненоважните интереси на Америка и нейните най-близки партньори, които изискват „свободен“ и „отворен“ Индо-Тихоокеански регион. Също така администрацията на Байдън смята, че „трябва да започнем с укрепване на устойчивостта както в отделните страни, както се прави в Съединените щати, така и между тях“.
Тъй като инфлацията в САЩ расте през последната година, разговорите за устойчивост са под въпрос. И ако американците не могат да се справят с икономическите (и политически) проблеми у дома, как ще ги решат другаде?
Вместо това се посочва как ще бъде направено това: инвестиране в демократични институции, свободна преса и жизнено гражданско общество; повишаване на финансовата прозрачност в Индо-Тихоокеанския регион, за да се разкрие корупцията и да се стимулират реформите; гарантиране, че моретата и небето в региона се управляват и използват в съответствие с международното право; насърчаване на общи подходи към критични и нововъзникващи технологии, интернет и киберпространството.
Съединените щати обаче не са ратифицирали Конвенцията на ООН за корабоплаването, следователно самите те не спазват международното право. А „насърчаването на общи подходи“ не е нищо повече от износ на американски технологии и забрана за използването на техните аналози.
Breaking Media потвърждава, че за Джо Байдън е важно да разпространява 5G мрежата от САЩ и цялото споменато сътрудничество с партньорите не е нищо друго освен фасада за ограничаване на Китай.
За да направят това, САЩ искат да развият някакъв колективен потенциал за нова ера.
„Съюзите, организациите и правилата, които Съединените щати и техните партньори помогнаха да се създадат, трябва да бъдат адаптирани. Ще изградим колективен капацитет в региона и извън него, включително чрез:
- задълбочаване на нашите пет регионални договорни съюза с Австралия, Япония, Република Корея, Филипините и Тайланд;
- укрепване на отношенията с водещи регионални партньори, включително Индия, Индонезия, Малайзия, Монголия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван, Виетнам и тихоокеанските острови;
- допринасяне за укрепването и обединението на АСЕАН;
- укрепване на "Четворката" и изпълнение на нейните ангажименти;
- подкрепа за продължаващия растеж и регионалното лидерство на Индия;
- партньорства за изграждане на устойчивост на тихоокеанските острови;
- установяване на връзки между Индо-Тихоокеанския и евроатлантическия регион;
- разширяване на дипломатическото присъствие на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, особено в Югоизточна Азия и тихоокеанските острови."
Тук виждаме доста сериозни претенции за господство в голяма част от Азия. Съдейки по списъка, Вашингтон се интересува не само от основните играчи в региона, но дори и от Монголия, която е без излаз на море, тихоокеанските острови и огромния алианс АСЕАН.
Ако САЩ успеят да реализират очертаните планове, ще може да се каже, че Морската мощ не само се е утвърдила в южната част на Азия, но и значително е напреднала дълбоко в Сушата.
Интересен е и пасажът за свързването на Индо-Тихоокеанския регион с евроатлантическия регион. В крайна сметка не става въпрос само за търговско-икономически отношения. Това ще бъде налагането на неолибералната идеология с всички нейни атрибути и стигми: от унищожаването на основите на традиционните ценности на многобройните народи на Южна Азия и Океания до легализирането на содомията и всякакви извращения под маската на "човешки права".
Но и в икономическия сектор вероятно намерението е да се отвори преференциален достъп до ресурсите на страните от региона в замяна на заеми от МВФ и обещания за повишаване на икономическия рейтинг на държавата.
Споменаването на Монголия и Индия предполага стратегия за обкръжаване на Китай. Показателно е, че Пакистан не е в списъка, въпреки че доскоро тази страна беше един от най-важните партньори на САЩ. Според Исламабад подобно партньорство е било от полза само за Вашингтон, който, след като осъзнал интересите си, остави Пакистан с натрупани проблеми.
Може би опитът на Пакистан ще подтикне Монголия да вземе правилното решение в по-нататъшните опити да я привлекат в орбитата на САЩ.
Освен това в стратегията отново се появява патосът за просперитета и икономическите възможности за средната класа. Интересното е, че в повечето страни от този регион средната класа представлява доста малък процент. И за чия сметка, администрацията на Байдън ще увеличи броя на представителите на средната класа, предвид ограничените ресурси в света и икономическите проблеми?
Няма съмнение, че американските олигарси едва ли ще искат да споделят богатството си с милионите жители на Азия. Всички тези приказки за просперитет изглеждат като популистка пропаганда. Но подобни прокламации отдавна са дразнещи дори в Съединените щати.
И накрая, разделът за сигурността говори за продължаването на ролята на САЩ в региона. Ще бъде полезно да си припомним отприщването на войни от Вашингтон във Виетнам и Корея, бомбардировките на Камбоджа (Мианмар), както и подкрепата за диктаторски режими, например в Индонезия. И това е само първото нещо, което идва на ум.
Тук САЩ възнамеряват да се включат в:
- насърчаване на интегрирано възпиране;
- задълбочаване на сътрудничеството и повишаване на оперативната съвместимост със съюзници и партньори;
- поддържане на мира и стабилността през Тайванския проток (тоест засилване на конфронтацията с Китай);
- въвеждане на иновации за работа в бързо променяща се среда на заплахи, включително космосът, киберпространството и области на критично важни и нововъзникващи технологии;
- засилването на разширеното възпиране и координация със съюзниците от Корея и Япония и желанието за пълна денуклеаризация на Корейския полуостров (тоест разоръжаване на КНДР – но дали ще проработи?);
- продължаването на работата на AUKUS;
- разширяване на присъствието и сътрудничеството на бреговата охрана на САЩ срещу други транснационални заплахи;
- сътрудничество с Конгреса за финансиране на тихоокеанската инициатива за възпиране и инициативата за морска сигурност (отново чисто американски експанзионистични милитаристични проекти).
Изглежда доста приключенски и трудно постижимо. Въпреки че няма съмнение, че САЩ ще се опитат по всякакъв начин да приложат поне част от казаното.
Допълнителна стратегия не може да се прочете. Изменението на климата и COVID-19 са задължителен набор за политическа коректност във всички подобни документи или срещи на глобалистки структури.
В резултат на това, въпреки че документът не представлява иновация, при подробен анализ ще видим, че прилагането му е изпълнено със сериозни проблеми за десетки държави и милиони (ако не и милиарди) хора. Противопоставянето на тази разрушителна стратегия е в интерес на държавите, посочени в нея.
Превод: СМ