/Поглед.инфо/ Преброиха и се насълзиха: търговският дефицит на САЩ миналата година възлиза на 859 милиарда долара. И от тях 396,5 милиарда се падат на първия търговски партньор на САЩ, тоест Китай.
Припомнете си какво предшестваше настоящите рекорди (а те определено са рекорди, поне за Америка). Първо имаше търговска война, обявена през 2018 г. от Доналд Тръмп на фона на приказките, че „Китай ни ограбва“. И беше постигнато споразумение, съгласно което Пекин обеща драстично да разшири покупките на стоки от ограбения конкурент и неговите стоки на стойност 550 милиарда долара започнаха да подлежат на повишени данъци в Съединените щати.
И след това имаше „коронавирусно рестартиране“, което в Съединените щати някак странно съвпадна с погромите от 2020 г. и други нещастия, които доведоха до смяна на властта. И сега, не само в Китай, но и в Америка, има бързо съживяване: отскок в статистиката спрямо предишните рухнали показатели. Цялата търговия на САЩ нарасна с 27 процента (рекорд), а Китай дори надмина летвата от шест трилиона годишно (с целия свят, но с Америка - не на последно място). Тоест Китай добави 1,4 трилиона през годината - това беше обемът на цялата външна търговия на страната в началото на 2000-те.
И какво се случва: войната и нулирането не промениха нищо в сложните икономически отношения на Америка с глобалния конкурент. Щом започна връщането към нормалността - положението се оказа същото, от което някой се опита да се измъкне преди години.
Нашият разговор е не само, че търговската война и външната политика на предишната администрация на САЩ бяха просто глупави и неуспешни: това не е новина. Тръмп и съмишлениците му крайнодесни американци просто действаха на принципа „трябва да направим нещо“ и, разбира се, се провалиха. Друго нещо е по-важно: самата структура на световната икономика с нейните играчи номер едно и две – САЩ и Китай. Оказва се, че е вътрешно противоречива и няма бърз изход от това.
Ясно е, че търговската статистика се коментира от рояци експерти от двете страни на океана. И най-трудното тук е да се направите на спокойна глава, без излишни приказки за „демокрации“ и „автокрации“. В вече е по-лесно да се намерят такива хора.
Въпреки че има много неоправдано радостни такива: в крайна сметка как да не се радваме на запазената позиция на първата световна търговска сила или на факта, че Съединените щати вече като цяло са третият търговски партньор на Пекин след колективно преброените страни от АСЕАН и ЕС. За САЩ Китай е проблем, защото както преди остава първи търговски партньор.
Проблемът е ролята, която Америка играе в световната икономика. Припомняме, че търговските дефицити се сочат непрекъснато от 1976 г. С други думи, страната хронично живее не според средствата си, а плащайки с прясно напечатани долари... тоест от постоянно нарастващия дълг от всякакъв вид.
Коментатор на “Синхуа” обяснява: какво искате, ако печатате най-разпространената валута в света, в такава ситуация е просто невъзможно да не се поддадете на изкушението да харчите повече, отколкото печелите. Все пак имат дефицит с всички, не само с азиатските страни. Спадът и сривът на производството е дългогодишен и хроничен, расте само секторът на услугите. В същото време населението, изтощено от гореспоменатото нулиране и получаващо огромни долари по време на това, иска да купи нещо. Ясно е, че това са вносни, включително китайски стоки. Положението ще се влошава и тогава ще започне нов етап в търговската война: режим за контрол на износа на технологично сложни стоки, отиващи за Китай, например. Този режим означава, че за американския бизнес е станало много по-трудно да изнася на най-желания пазар.
И тук, при споменаването на технологиите, започва многогласен разговор за това как Америка да продължи да живее и колко още ще издържа според този неестествен икономически модел. Преди имаше много илюзии: да се ограничи нечий внос, да се изравни търговският баланс и да се започне изчистването на старите дългове. Сега всичко е по-трудно.
Стратегията на антикитайската борба на администрацията на Байдън изглежда е започнала да се формулира още при Тръмп: не става дума само за обема на всички и разни стоки – необходимо е да се поеме контрол над технологиите на бъдещето и да се попречи на Запада да изостават напълно от Китай тук. Засега, както правилно отбелязва “Синхуа”, това означава само още по-голямо увеличение на дефицита на САЩ. Но ако са свикнали с него от 1976 г., тогава това не е основното.
Важно е да се създаде принципно нов световен ред, в който, колкото и да е производството и търговията, Китай няма да бъде лидер. И това не е съвсем икономика, тя ще играе подчинена роля тук.
Тук е необходимо да се обърнем към следващото забележително произведение на друг „геополитически реалист“ на страниците на списание “Форин Афеърс”. Той, както подобава на прагматика, изразява безмилостни мисли, например, че нищо не променя картата на света и правилата на икономическата игра като добър противник, в случая Китай. Когато се появи такъв съперник, независимо по идеологически или много материални причини, тогава всички бивши свещени крави като либералния ред, свободна търговия и други неща отлитат встрани.
И сега статията изброява всички мерки за технологичната блокада на Китай със съюзниците, мерки, които вече се предприемат. Това е споразумение в рамките на „ключовите световни икономики“ на Г-7, които непрекъснато заговорничат да попречат на Китай да монополизира най-модерните технологии като изкуствен интелект или телекомуникациите. Същото тайно споразумение се готви между съюзници на САЩ като Австралия или Япония, за да помогнат на компаниите си да напуснат Китай и да създадат някаква нова икономическа зона, изключително западна. Освен това Китай и неговите съюзници трябва да бъдат заобиколени от двоен пръстен от военни бази и споразумения.
Тази конструкция тепърва се строи, отбелязва мрачно авторът, и е необходимо вътрешните фактори да не пречат на строителството, например този идеологически и морален раздор, който наблюдаваме всеки ден. И дефицитът изобщо не е проблем, тъй като целият световен ред като цяло се променя.
Превод: В. Сергеев