През последните десетилетия се създаде тревожен модел, в който външнополитически ястреби клепат своите опоненти, стремейки се по този начин да възпрепятстват обсъждането на съмнителните политически инициативи на САЩ.
Покойният сенатор Джоузеф Маккарти и неговите последователи използваха тази тактика до съвършенство по време на Студената война. Всеки, който предлагаше Вашингтон да приеме по-малко конфронтационна политика спрямо Съветския съюз или Китайската народна република, те го определяха като симпатизант на комунистите или дори като откровен предател. Журналисти и преподаватели се озоваха в черните списъци, а несъгласните чиновници – в редиците на безработните.
Едва в края на 60-те години на миналия век, когато избухнаха улични протести заради войната във Виетнам, атмосферата на сплашване започна да отслабва. Когато администрацията на Ричард Никсън в началото на 70-те години на миналия век възприе политиката разведряване с Москва и установяване на нормални отношения с Китай, американците можеха отново да оспорват политиката на САЩ, без автоматично да бъдат дамгосвани като предатели.
Задушаването на дебата през 50-те и 60-те години обаче улесни приемането на няколко неразумни политики, не на последно място – катастрофалната военна интервенция на Виетнам.
След атентата от 11 септември 2001 г., дамгосването в стил Маккарти отново силно се възроди. Всеки, който се противопоставяше на репресивния „Патриотичен закон“ (Patriot Act), разрешаващ на разузнаването и правоприлагащите органи безнаказано да нарушават гражданските свободи, незабавно бе обвиняван, че е „мек към тероризма“. Същото отношение бе прилагано и спрямо критики срещу неразумно приетия закон „Разрешение за използване на военна сила“ (Authorization for Use of Military Force - AUMF), който на практика даде празен чек на президента да започва военни интервенции по целия свят в името на „войната срещу тероризма“. Ястребите успешно разшириха тази тактика, за да попречат на крайно необходимото обсъждане на решението на Джордж У. Буш да започне войната за смяна на режима на иракския лидер Саддам Хюсеин. Прословутата статия на Дейвид Фрум в National Review – „Непатриотични консерватори“, бе най-ярък пример за възраждане на новия маккартизъм, но далеч не беше единственият.
Същият модел политиката на САЩ възприе спрямо Русия. Започнаха да се изливат клевети от де факто съюза на неоконсерваторите и либералните ястреби много преди Кремъл да започне настоящата си инвазия в Украйна. Експерти, които изтъкваха, че помощта на Вашингтон за демонстрантите, които през 2014г. свалиха законно избрания проруски президент, ще доведе до последващо анексиране на Крим от Русия, се оказаха мишени на този „отровен“ съюз.
Професорът от Принстънския университет Стивън Ф. Коен, дългогодишен изтъкнат изследовател на Съветския съюз и на държавите-наследници след разпадането му, бе най-ранна мишена. Ястребите оспорваха мотивите на Коен и опетнеха репутацията му. Епитети като „американски апологет на Путин“ и „приятел на Путин“ бяха сред рутинните етикети.
Тази тактика още повече разкри своята очевидност, когато кризата между Русия и Украйна (и между Русия и НАТО) се задълбочи след 2014г. Анализатори, които се осмеляваха да твърдят, че разширяването на НАТО на изток до границата на Русия ненужно провокира Москва, бяха осмивани като „апологети на Путин“, „марионетки“, „руски тролове“, „наивници“, „полезни идиоти“. В онлайн списанието Slate, Уилям Сеълтън нарече Тъкър Карлсън – водещият на Fox News, „най-гледаният пропагандист на Кремъл в Америка“. Дори журналисти, които пишат против интервенцията, като Глен Гринуолд и Мат Тайби, също станаха чести мишени на ястребите.
Андреас Умланд – известен русофоб и един от най-яростните адвокати на Украйна, насочи огъня си към мен, въпреки че никога не съм казал нито дума, благосклонна към Владимир Путин. „Гледните точки на Карпентър веднага ще бъдат разпознати от руските телевизионни зрители, които практически ежедневно се облъчват с подобна дезинформация през последните седем години. Може само да се гадае какви са мотивите на Карпентър.“ Пример за безпогрешно и силно ехо на маккартизма.
Все пак, редица уважавани учени предупреждават от 90-те години на миналия век, че разширяването на НАТО към Русия ще отрови отношенията Изток-Запад и в крайна сметка ще доведе до нова студена война (ако имаме късмет) или гореща война (ако нямаме). Такива учени са Джордж Кенан – интелектуалният архитект на политиката на Вашингтон за ограничаване на Студената война спрямо Съветския съюз и Джон Миършаймър, доайен на школата за реалистични международни отношения. Но тълпата заклети самоубийци дори не искат да признаят, че съществуват подобни трезви критики, още по-малко – да се опитат да вникнат в съществените им гледни точки.
Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и масовите страдания на невинни украински граждани вдигна нивото на нетолерантност към привържениците на сдържаността на САЩ. Ястребите използват тази промяна в настроенията до краен предел. Яростни антируски типове изискват всеки, който се противопоставя на техните възгледи, да бъде заглушаван и дори наказателно преследван. Продуцентите на The View – телевизионно шоу на АВС, апелират към своите зрители да настояват Министерството на правосъдието да разследва (дори желателно е да обвини) Тъкър Карлсън и бившия депутат от Демократическата партия Тулси Габард като руски агенти, извършили „предателство“. Водещият Упи Голдбърг отбеляза, че „за такива неща се арестуват хора.“
Нещо повече, учената глава Кийт Олбърман призова военните да арестуват Карлсън и Габард като „бойци на врага“ и да ги тикнат в затвора, докато се насрочи съдебен процес за тяхното „участие в кампания на [руска] дезинформация“. Републиканският сенатор Мит Ромни обвини Габард в „разпространение на предателски лъжи“.
Подобна реторика далеч надхвърля обичайните инсинуации и клевети, насочени срещу противниците на кръстоносния поход на Вашингтон срещу Русия. Те надхвърлят дори категоричния маккартизъм на Макс Буут – привърженик на екипа, който положи огромни усилия за да предотврати смислен дебат по подготовката на войната срещу Ирак. Последните събития представляват откровени заплахи срещу инакомислещите и напомнят не само за ерата на Маккарти, но дори за още по-крайните вътрешни репресии през Първата световна война. Тогава федералното правителство прегръщайки „логика“, подобна на днешната на Голдбърг, Олберман и Ромни, започна преследване на над 2100 противници на войната, пращайки повечето от тях в затвора.
Днес е особено важно привържениците на външна политика, основана на реализъм и сдържаност, да не допуснат отново подобна атмосфера на нетолерантност да надделее. Ако се допусне такава, тя не само ще нанесе непоправими щети на изтъркания вече „ангажимент“ на Америка към свободата на изразяване, но ще предотврати и обсъждането на решаващ външнополитически въпрос – може би най-важният от зората на атомната ера. Съединените щати си играят с опасни политики, които могат да доведат страната до пряк военен сблъсък с Русия. Такъв сблъсък лесно може да ескалира до използване на ядрени оръжия – крайният кошмарен сценарий.
Залозите са твърде високи ако стоим безмълвно, докато практикуващите новия маккартизъм отново заглушават несъгласието. Застъпничеството на политиката на предпазливост и сдържаност не предполага ни най-малко съчувствие към Владимир Путин или неговата война и не трябва да позволяваме на безразсъдни, безпринципни ястреби да се разминат с тази реалност.
Превод: д-р Радко Ханджиев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
