/Поглед.инфо/ Какви клишета и недостоверни сведения за въоръжените сили на САЩ най-често се срещат в руските медии?

С изострянето на конфронтацията между Москва и Вашингтон в Русия широко разпространение са получили някои доста спорни и дори абсурдни твърдения за американските въоръжени сили. Родните политици, медиите и част от експертната общност се съсредоточават изключително върху проблемите и недостатъците на американската армия, която правилно се счита за най-силната в света.

Защо се прави това? Отговорът вероятно е очевиден. На фона на неистовата критика срещу САЩ и триумфалните доклади за Сирия, хиперзвуковото оръжие и „Сармат, нашата държава се опитва да отклони вниманието на обществото от належащите вътрешни проблеми. В резултат на това руският човек на улицата често е лишен от канал за неутрална информация за положението в лагера на вероятния противник. Междувременно подценяването на врага е най-ужасната грешка и в мирно, и във военно време.

В този материал се събират три от най-разпространените митове и клишета за американската армия, която почти ежедневно се излъчват от руските медии.

Мит №1 – САЩ не могат да воюват.

Тази теза най-често се подкрепя от факта, че професионалните им въоръжени сили са малко над 100 години. Американците не са могли да натрупат достатъчно опит и следователно са в състояние да победят само слаби противници като Ирак, Югославия и Либия.

Официално, армията на Съединените щати съществува от 1775 г., но поради липсата на външни заплахи след победата над британците, американците нямат никакъв смисъл да инвестират големи ресурси във военното строителство. Освен това преди началото на ХХ век в Америка преобладават изолационистки настроения. Колкото и да е странно, но преди повече от сто години от другата страна на океана не смятат за нужно да се месят в делата на Европа и Азия.

Всички това се променя от Първата световна война. Там Съединените щати получават първите жестоки уроци от армията на кайзерова Германия, която се смята за най-боеспособната по онова време. Не е лесно и за милионите американци във Втората световна война. Корейската кампания (1950-1953) САЩ едва не я губят, а Виетнам (1967-1973) все още е символ на национална катастрофа.

Въпреки това, американските генерали са се научили от неуспешните местни войни. Не стои неподвижен и техническият прогрес. Това беше много ярко демонстрирано от брилянтно провелата се операция „Пустинна буря“ (1990-1991 г.) срещу Саддам Хюсеин. Съединените щати успяха да концентрират повече от 400 хиляди души и след няколко дни да обезглавят добре въоръжената иракска армия, унищожавайки командните ѝ пунктове, летища и противовъздушна отбрана.

Този сценарий бе повторен от американците в Югославия през 1999 г. Малката, но ефикасна армия на Слободан Милошевич не успя да се противопостави на натиска на коалицията на НАТО, водена от Съединените щати. През 2011 г. либийските въоръжени сили бяха потъпкани и водачът на Джамахирията бе брутално убит.

Защо всички войни за последните 30 години, които се водят от Щатите, водят до смазване на противника.

Първо, Щатите разполагат с прецизни оръжия с голям обсег (преди всичко „Томахаук“ с морско базиране) и усъвършенствани системи за електронна война (извеждат от строя електрониката и заглушават комуникациите на врага). Тяхното ефективно използване всъщност лишава врага от възможността да окаже организирана съпротива.

На второ място, разузнаването на американците е отлично. Не става дума само за сателитите и радарните съоръжения. На територията на противника се спускат специални части за събиране на допълнителна информация. Преди операцията американското командване получава всички нужни разузнавателни данни и ясно разбира кои обекти трябва да бъдат унищожени и какви средства има смисъл да се използват. Всички тези мерки помагат да се контролира въздушното пространство и да се сведат до минимум човешките загуби.

Разбира се, американците не винаги успеят. Армията на САЩ доказа, че може да нанесе съкрушителен удар на почти всеки противник, но не е в състояние да се противопостави на мащабна народна съпротива, която например възникна в Ирак и в Афганистан. Понякога САЩ се подвеждат от разузнаването, което има, както и нашето, определени проблеми с кадрите. Но да оспорваме факта за военното превъзходство на отвъдморската империя е напълно безсмислено.

Мит №2 – САЩ не влагат умело пари в ново оръжие

Невероятно често родните медии ни казват, че САЩ непрекъснато пръскат пари във въздуха, като инвестират в перспективни разработки за военните нужди. Многомилиардните инвестиции уж не водят до никакви сериозни практически ползи, или дори са пълна злоупотреба. О, тези бедни данъкоплатци отвъд океана! Как ще живеят!

Трябва да призная, че понякога тези уловки изглеждат много убедителни. Наистина, защо държавата е инвестирала стотици милиарди в програмата на самолета пето поколение F-35, ако у него са открити десетки критични слабости, планът за производство е провален, а войските все още използват основно F-15 и F-16, създадени по време на Студената война?

Отговорът е изненадващо прост: не всички перспективни разработки отговарят на очакванията на конструкторите и клиентите. Например, СССР похарчи за създаването на многоцелевия космически кораб „Буран“ 14 милиарда рубли (по отношение на съвременните пари това е повече от 14 милиарда долара). Въпреки това, амбициозният високотехнологичен проект става излишен и е замразен в началото на 90-те години на миналия век. Сега на макета на „Буран“ може да се полюбуваме в музея, но това не означава, че нашите граждани нямат причина да се гордеят с уникалния космически кораб, който надминава американския еквивалент в редица характеристики.

Освен „Буран“ са създадени много други машини, които се оказват твърде скъпи и трудни за експлоатация. Можем да си припомним екранопланите, конвертопланите, прототипите на ново поколение танкове, експерименталния изтребител ето поколение МиГ 1.44, вдигнат във въздуха през февруари 2000 г. или проекта на изтребителя Су-47 „Беркут“ с крило с обратна стреловидност. Понякога дори модернизираните версии на машините, спечелили голяма популярност, не достигат до масово производство.

Въпреки това, в родните медии дори и закритите високотехнологични проекти се представят като успех на съветската/руска наука. И това е абсолютно правилен поглед. Тъй като никой не може да гарантира, че инвестициите в оборудване от следващо поколение ще имат гарантиран положителен резултат. Създаването на нещо ново и несравнимо в света винаги е риск. И усилията на учените на този фронт не са напразни. Нереализираните високотехнологични разработки често се използват при други успешни проекти.

Американската конструкторска може да бъде възхвалявана. Щатите никога не са имали сериозни проблеми с инвестициите в научноизследователската и развойна дейност. Държавата продължава да привлича най-добрите учени в света и доста успешно се занимава с промишлен шпионаж. В същото време, военният бюджет не оказва натиск върху американската хазна, където приоритет е изразходването социалната сфера.

Мит №3 – Армията на САЩ изпитва големи проблеми с кадрите

Много често руските медии критикуват или се подиграват на американските военни за предполагаемо прекалено разнообразния и странен състав. По-специално, всички американски министри на отбраната са представени като първи милитаристи, офицерският състав е от жени и има немалко представители на нетрадиционните сексуални ориентации.

При това разпространителите на държавни тайни и дезертьорите като Едуард Сноудън и Брадли (Челси) Манинг са изобразявани като борци за истината (между другото, някак си не се подиграват на нетрадиционната ориентация на последния). Чудя се как биха постъпили нашите силови ведомства и най-хуманен съд на света с такива кадри? За акта на предателство на националните интереси в Русия, както във всяка друга самоуважаваща се държава на света, обичайно се реагира много категорично.

Изобилието от американската армия (в сравнение с Руската федерация) на жените генерали и защитата на хомосексуалните от потисничеството е, разбира се, данък за известната политическа коректност. Но тези принципи нямат отрицателно влияние върху развитието на въоръжените сили. Може би има значение добрата система за подбор и подготовка на кадрите за въоръжените сили, както и усилията по популяризирането на службата в армията

Но най-важното предимство на Щатите е т.нар. Система на проверки и баланси. Тя действа както в политиката, така и в армията. В какво се изразява това? Просто казано, всяко лице в САЩ, което заема високо място, се намира в среда, която не му позволява да направи глупаво и вредно от професионална гледна точка решение, ръководен от принципа „Аз съм шефът, а ти си глупак“.

Системата за проверки и баланси не гарантира нередности. Неговата основна задача е да ограничи тиранията на върховете и да предотврати ненужната злоупотреба с пълномощия.

Ако погледнете нашата страна, ще откриете много примери, в които действията на лидерите и военните отдели в страната доведоха до много тъжни последици. Американците често са критикувани за въвеждането на войските в Ирак през 2003 г., но нали и Брежнев се опитват да го разубедят да не започва войната в Афганистан, а за престъпните хрумвания на Горбачов, Елцин, Грачов и Сердюков може да се говори до безкрайност.

Послепис

Целта на горепосочения анализ на митовете за американската армия не е да се хвали чуждестранната военна машина и, не дай боже, да се дискредитират руските въоръжени сили. Говорим за необходимостта от адекватно възприемане на реалното състояние на нещата, както и да се учим от успехите и грешките на вероятния противник, като не се позволяват предразсъдъци към него.

Превод: В.Сергеев