/Поглединфо/ Много са хипотезите защо Израел все пак нападна Иран – със или без съгласието на Вашингтон. И наистина има много причини: спирането на ядрената програма на Иран, така че Израел да остане едниствената ядрена сила в региона; Сваляне на режима, което Нетаняху заяви в обръщение към иранците: „Иранският режим никога не е бил по-слаб. Това е вашият момент, иранци, да се изправите, да бъдат чути гласовете ви.”; Окончателното разбиване на „Оста на съпротивата” срещу геноцида в Газа; Отвличане на вниманието от провала в предварително разграбената Украйна и краха на проекта Нова Хазария; паника сред върхушката на глобалния капитализъм (доминиращо еврейска), която усеща загубата на контрол и търси изход в хаоса; Бягството на Нетаняху от наказателна отговорност за корупция и престъпления срещу човечеството (впрочем в същата позиция е и Зеленски); Планът „Велик Израел“ от Египед до Ефрат и т.н.

Но от поглед се изпуска Главният фактор, движещ геополитическите процеси – от зората на капитализма до днес – без който нищо от горепосоченото не е осъществимо: Контролът върху търговските и най-вече енергийните коридори.

Очевидно толкова сме свикнали с безнаказаните грабежи и насилието, от страна „цивилизования” свят, че дори не се замисляме колко време биха се задържали на власт Тръмп, Нетаняху, европейските „чихуахуа” (Пепе Ескобер), без енергийните ресурси на незападния свят.

Забравяме, че въглеводородите са в основата на световните пари. Всичко останало може да се продава в други валути, но не и ресурсът, без който никой не може.

И че все още живеем в рамките на петродоларовата координатна система, която бе рестартирана три пъти, но днес, ако доларът не бъде „вързан” за газа, системата се срива.

Да си припомним:

1/ 1971 г. - отказът от златния стандарт и обвързването на обема на световния дълг с петрола, както и постепенен преход към борсовата търговия – спот пазара на петрол, чиято цел е замяна на дългосрочен договор (фиксирана цена) с еднократни доставки; въвеждане на посредник/търговец между производителя и купувача; създаване система за застраховане (хеджиране) на колосалните рискове, произтичащи от спот доставките (безкраен неограничен във времето финансов пазар).

До 1984 г. резервите за очаквани кредитни загуби се разширяват спрямо златото, но се ограничават до петролните резерви.

През 1984 г. нарастването на петролните резерви на САЩ престава да компенсира производството, с което петролното съдържание на долара (както и златното) се изчерпва.

2/ Споразумението „Плаза” 1985 г. и бърза (50 % за две години) девалвация на долара, който е освободен от стоковото си съдържание и е обвързван – този път, с „хартиения петрол“ – фючърсът.

През 2000 г. е достигнат пределът на обезпечението на дълга и чрез ръста на сделките с фючърсен петрол – без ръст на запасите на физически петрол.

От 2000 г. до 2006 г. инвестициите в петролни деривати надхвърлят 30-35 пъти сделките с реалната стока. През юли 2008 г. те са 4 пъти по-високи от тези през януари 2006 г., докато обемът на реалните сделки с физически петрол не надвишава 2 процента.

3/ Дилемата между нарастването на ливъриджа (периодът на изплащане на дълга) и растежа на световната икономика (не на БВП) е разрешена чрез постоянното нарастване на обема на търговията с „хартиен петрол“.

„Хартиеният“ характер на този растеж се доказва от две цифри: от 2004 г. до 2007 г. световният БВП е увеличен с 31,4 %, докато потреблението на петрол – само с 3,38 %.1

До 2014 г. цените на петрола вървят само нагоре, след това отново тръгват надолу, а вътрешният добив на САЩ се връща и надхвърля нивата от 1971 г.2

Към 20 април 2020 г.цената на петрола е отрицателна за пръв път в историята. Спадът обикновено се обяснява с нарастващото производство в САЩ, но от 2022 г. до април 2025 г. то се увеличава само с 1,5 млн. барела дневно (по-малко, отколкото през 2014г.). Тоест, ниски са както производството на петрол в САЩ, така и цените, които през октомври 2022 г. рязко се сриват – докато глобалното търсене продължава да расте.

По същото време Администрацията за енергийна информация на САЩ понижава прогнозата си за производството и признава, че „световният пазар през следващите години не може да очаква от Америка да успее да увеличи производството и бързо да нормализира ситуацията с недостига на доставки.”

Причината е, че нарастващите разходи за добив на петрол в световен мащаб (дълбоководен шелф, Арктика, шисти) изискват първо, време, второ, увеличаване на инвестициите, а оттам и повишаване на цените на петрола. А този растеж влияе критично върху изхода от вътрешнополитическите избори в САЩ (най-големият автомобилен парк в света и най-голямото потрлебление на петрол).

И обратно: намаляването на цените (което е възможно само по решение на ОПЕК), ще намали американското производство най-много и ще причини загуби от няколкостотин милиарда долара от БВП и няколкостотин хиляди работни места.

Тоест, инвестициите за добив вдигат цената на петрола – което удря американския потребител, а ниската цена на петрола – удря производството на петрол в САЩ.

Докато за руския бюджет износът на по-малко количество петрол на по-висока цена е по-изгоден, отколкото износът на по-голямо количество на по-ниска цена, Съединените щати, с техния огромен дълг са в критична ситуация – те не могат да допуснат рязко покачване на цените на петрола, защото това ще увеличи многократно тежестта на Русия – именно която държи цените ниски, осигурявайки около 20% от световното потребление на петрол.

Дългът им не е обезпечен с вътрешни активи. Той може да бъде изплатен само ако доларът получи директен достъп до управление на активи в други страни (експанзия), а Европа вече е отворила достъпа до своите.

Оттук и бързането за примирие в Украйна – „Сделка!” тук и сега – като на спот пазара. Защото когато цените на петрола се повишат, Русия трябва да бъде интегрирана в глобалното финансово пространство. А мирът – отложен в (неопределено) бъдеще - фючърс.

Тъй като това очевидно няма да стане, моделът е изчерпан и виси на косъм. Нужен е нов модел, който да спаси долара.

И той е СПОТ ПАЗАР НА ГАЗ.

Не газът сам по себе си, а именно спот пазар на газ.

В енергетиката важен е не контролът върху находищата, а върху пътищата и начините за транспортиране. Пример: През ноември 2024 г. американският инвеститор Стивън Линч изявява желание да откупи (и вече го направи) разрушения „Северен поток – 2“, признавайки, че собствеността върху тръбопровода позволява натиск върху Русия и дава уникална възможност на Америка да контролира енергийните доставки на Европа до края на ерата на изкопаемите горива.

Задачата е да се отнеме правото на ценообразуване от производителите, като на мястото на тръбопроводният газ, който не позволява участие на борсов посредник, се създаде подобен на петролния спот пазар на „хартиен“ /фючърсен/ LNG, който да абсорбира американските финансови излишъци.

Спот ценообразуването е механизъм за интерпретация на настоящето въз основа на представи и прогнози за бъдещето, където основната отправна точка е миналото. Това е борба между конюнктурни възможности със стратегическа перспектива. Спотът изсмуква пари от дългосрочните инвестиции в моментални (тук и сега) спекулативни сделки. Поддържането на този механизъм е същността на запазването на американското господството както в икономиката, така и в политиката.

Запасите от газ са много по-големи; добиването му е значително по-евтино, а петролът е в изоболие в Арктика.

Проблемът е, че Вашингтон контролира ценообразуването чрез фондови механизми, но основните активи са извън зоната на неговия пряк контрол.

Ако Саудитска Арабия е първият по големина производител на петрол, и политическата конюктура (пакта Куинси 1945 г., подновен през 1975г.) позволява на САЩ да регулират цената му и доставките на пазара, то по отношение на газа, Иран (освен че е трети в света по петролни запаси (12% срещу 4% за САЩ) и Русия са на първо място по запаси. А бъдещето на енергетиката е газът, заедно с ядрената (не зелената) енергия.3

Русия, Иран и Катар притежават 54,1% от световните запаси на природен газ:

-Русия 24,3%,

-Иран 17,3%,

-Катар, 12,5% (в партньорство с Иран)

срещу

-5,3% за САЩ

Ето защо Иран е следващата жертва след Ирак, Либия, Сирия.... А веднага след началото на геноцида в Газа Израел започна да издава лицензи на енергийни компании за проучване на газ и нефт край бреговете на Средиземно море като част от плана да се превърне в основен регионален производител на газ и енергиен център, както и в алтернатива на руския газ.

По същия начин сега Shell, най-големият търговец на втечнен природен газ в света, планира да увеличи производството на LNG с 12 милиона тона до края на десетилетието благодарение на нови проекти в етап на строителство – заводи в Канада, Катар, Нигерия и ОАЕ.

Миналата година Shell LNG Marketing and Trading доставя на световния пазар около 65 млн. тона LNG в повече от 30 страни по целия свят и възнамерява да увеличи обема на продажбите, като продукцията ще идва основно от САЩ и (забележете) Катар, а търсенето – от Азия.

Морските газови резерви в Персийския залив са в рамките на партньорство (съвместна собственост) между Катар и Иран. Това партньорство беше в подкрепа на народа на Палестина.

Катар, Русия и Иран постигнаха споразумение през 2009 г. за създаването на „Газова тройка“ - тристранна организация за сътрудничество в газовата сфера, включваща разработването на съвместни проекти.

През март 2022 г. Байдън, определи Катар за основен съюзник на Съединените щати извън НАТО. А през ноември 2022 г. QatarEnergy подписа 27-годишен договор за доставка на LNG на китайската Sinopec.  (Катар е в стратегически съюз с Китай).

Целта на Вашингтон е да прекъсне и/или дестабилизира партньорството на Катар с Иран – а от там и с Китай, като го интегрира във военната орбита на САЩ и НАТО. 

Трябва също да се припомни, че няколко дни преди операцията на Хамас на 7 октомври 2023 г., емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани „ положи основния камък за проекта за разширяване на Северния купол“ в иранското находище Саут Парс, в съответствие със стратегията на Катар за укрепване на позицията му като световен производител на втечнен природен газ)...  

Съвместното находище, известно като „Южен Парс“ в Иран – което израелските дронове атакуваха, е най-голямото находище на природен газ в света и съдържа 50,97 трилиона кубически метра газ и около 7,9 милиарда кубически метра кондензат от природен газ.

Към момента последиците от проекта за разширяване на шейх Тамин от октомври 2023 г. в Южен Парс Филдс (който се намира в иранските териториални води), както и военният съюз със САЩ със „специален статут“, остават неясни. Ясно е обаче, че американската военна база Ал-Удейд в Катар е най-голямата в Близкия изток.

Катар ли е следващата жертва?!

Износът на газ от Южен Парс Северен купол преминава през Иран, Турция и Русия.

Целта на САЩ/Израел е:

Разрив на партньорството между Катар и Иран

Изключване на Иран (чрез физическото му премахване) от Съвместното морско газово находище

Налагане на мерикански контрол над находищата в Персийския залив

Разбиване на „Газовата тройка“ (Русия, Иран, Катар) 

Създаване на хаос на световния енергиен пазар, за да се срине, след което постави под американнски контрол търговията с втечнен природен газ – така че доларът, за пореден път да „прескочи трапа”, а светът – за пореден път да падне в него...

Геополитическата транформация от последното десетилетие се разгърна като двустранен политически конфликт между доскоро развитите и бившите развиващите се страни (в БРИКС, ШОС, АСЕАН) – контролиращи повече първични ресурси на растежа, преди всичко енергийни (ок. 73%). В повечето от тях западъд губи контрол. Вашингтон/Лондон успяха да предотвратят съюз между Германия и Русия, но сближиха Русия (ресурси) с Китай (производство). Дори само този тандем установява военен и политически паритет със САЩ/НАТО и подкопава единството на финансовия пазар. Отделно от това, Западна Азия се обединява с Югоизточна Азия, формира се ос Юг-Юг. Ето защо атаките в Техеран се вписват удобно в дневния ред на конференцията на Билдербергската група в Стокхолм, само ден преди това, заедно с контрола върху ресурсите.

1 Krutakov, L. V. (2022). Оn the political nature of “market domination” in the energy sector (the 2008 crisis). Bulletin of Financial University. 12(3):65-73. (in russ.). doi: 10.26794/2226-7867-2022-12-3-65-73, р. 70

2 Съединените щати дълго време са основният износител на петрол в света. След 1971 г. стават основният вносител. През 1975 г. забраняват износа законово и създават Стратегическият петролен резерв (Energy Policy and Conservation Act/EPCA/). До 1973 г. зависимостта на САЩ от петрола на ОПЕК е 16%. През 1977 г. американският импорт вече представлява 80% от собственото производство.

3 Вж U.S. Government Unveils New Nuclear Deployment Targets. (2024, November 12). The American Public Power Association. https://www.publicpower.org/periodical/article/us-government-unveils-new-nuclear-deployment-targets