/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп за пореден път заяви, че не е имало никакво наговаряне между него и Русия – на фона на продължаващата в САЩ кампания по търсенето на митичната „руска намеса“ на изборите през 2016 г. Макар и да е невъзможно да се намерят доказателства за влиянието на Русия на американските избори и политика,има множество реални примери, как във вътрешнополитическия живот на САЩ са се намесвали и други страни – в частност Израел.

Вече година и половина в САЩ търсят „руска следа“ в победата на Доналд Тръмп на президентските избори – не намирайки, всъщност, нищичко. Въпреки това повечето американци са убедени, че Русия се е опитала да повлияе на процеса на тяхното волеизразяване и дори самият Тръмп бе принуден да се съгласи, че „Русия се е опитвала“ – в надежда все пак да охлади страстите.

Но не започнаха да атакуват Тръмп по малко заради това – защото „руската тема“ не е нужда заради отношенията с Русия, а за очернянето, а най-добре и свалянето на президента от длъжността. Тръмп все пак се надява, че към края на годината, след изборите в Конгреса, ловът на вещици все пак ще намали и най-малкото специалният прокурор Мюлер ще приключи своята работа, което ще даде на президента по-голяма свобода за действие както вътре в страната, така и в американско-руските отношения. Но, когато и да приключи „руската сага“ вече се разбира, че тя е нанесла огромна вреда на американската политическа система като такава или, ако бъдем то-точни, става свидетелство за нейната дълбока системна криза.

Нали ако, опирайки се на недоказаните и безпочвените обвинения за връзки с чуждата държава, може, всъщност да се блокира дейността на държавния глава, а значи президентските пълномощия се ограничават незаконно. При това атмосферата на шпиономания бие не само по Тръмп, но и по системата за разделяне на властите – повеждайки и трите ѝ разклонения и медиите като четвърта власт в паралелна, измислена реалност, в която „страшният Путин“ заплашва американската демокрация, меси се във вътрешните дела на САЩ“. Когато целият този измислен сюжет рухне, американският елит ще трябва да обяснява някак си на своя народ, защо толкова време го е лъгал. Да не би само за да не се позволи на Тръмп да проведе замисленото – да „пресуши вашингтонското блато“, тоест да намали надпартийните връзки на политиците, бюрократите и финансовите магнати, същата тази „дълбока държава“.

При това наистина има случаи на реална чуждестранна намеса във вътрешните дела на САЩ и доказателствата не трябва дори да се търсят. Това се отнася не само до лобистката дейност на различните държави във Вашингтон – тя е разрешена от американските закони, но и различните пожертвования в избирателни и прочее фондове на политици. Да, тях го оформят през всевъзможни вратички, но това не променя същността: американските политици охотно вземат чуждестранни пари. Във фонда на Клинтън са отрити множество такива пожертвования, в това число и от много тъмни лица – но всички опити да се раздуха голям скандал от това, не доведоха до нищо.

Но има и още по-явна намеса на чужденци и за нея напомни преди дни Ноам Чомски. 89-годишният професор е световно известен лингвист и гуру на американската левица и който не е сред привържениците на Тръмп – напротив, той е негов последователен противник. Но идеен противник – като либертарианец, социалист и анархист. Затова, критикувайки Тръмп, Чомски не прекратява и критиката си към американската политическа система като такава и нейните методи.

В дадено преди дни пред Democracy Now интервю Чомски нарече посмешище фокусирането на американските медии над предполагаемата руска намеса от 2016 г.

За пореден път той обвини американските медии, че се фокусират на отделни теми и игнорират, според него, такива важни въпроси като измененията в климата, Чомски каза:

„Преди всичко, ако се интересувате от чуждестранната намеса в нашите избори, то всичко, което може би са направили руснаците, почти не се брои, почти не е повлияло на везните в сравнение с това, което една друга страна прави открито, неотстъпчиво и при огромна поддръжка.“

За кого говори професорът? Разбира се, че за Израел, чиято политика той отдавна критикува. И в случая той не преувеличава с нищо:

„Израелската намеса на изборите в САЩ колосално превишава всичко, което може би са правили руснаците и имам предвид, дори до такава степен, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху си влиза право в Конгреса, дори без да информира президента и говори конгресмените под оглушителни аплодисменти, за да се опита да подкопае политиката на президента: това, което се случва с Обама и Нетаняху през 2015 г.“

Като пример за израелска намеса Чомски дава дори не влиянието на израелските лобисти на американските власти (а то превъзхожда влиянието на всяка страна по света), а на случай на пряк натиск от страна на израелското ръководство. Наистина, преди три години израелският премиер Нетаняху, долетял във Вашингтон не просто, че не се срещна с Барак Обама, но и изнесе реч пред американския Конгрес с реч против споразумението за иранската ядрена програма, която тогава все още е близо до подписването. Тоест лидерът на чуждата държава открито агитира (и е разбираемо, че паралелно е натискал през различни легални и неформални механизми) едно от разклоненията на властта да се изправи срещу политиката на друга.

„Да не би Тръмп да е идвал, за да се обръща към Конгреса на заседанията на двете палати, опитвайки се да обърнат курса на САЩ на 180 градуса, дори без да информира президента? И това е само малка част от това влияние“, допълва Чомски.

Всъщност, темата на израелското влияние върху политиката на САЩ се отнася към категорията на необсъжданите - тук е възможно да се залепи етикета „антисемит“ (на Чомски, евреин по националност, той отдавна е лепнат). При това е несъмнено, че израелското влияние на САЩ е безпрецедентно голямо – дотолкова, че на практика няма нито един известен и системен (а несистемни преди Тръмп всъщност няма) американски политик, който да си позволи, например, да постави под съмнение за самата необходимост от толкова тесни връзки между двете страни – той веднага ще бъде заклеймен и унищожен от пресата. Фактът че внушителна част от американската преса се намира в ръцете на магнати от еврейски произход, също се смята за забранена тема за обсъждане и още повече като обяснение за причините за огромното влияние на Израел върху американската политика – създавайки се така затворен кръг от мълчание около темата „САЩ и Израел“.

Но може би причината за това е, че американският естаблишмънт не смята Израел за независима и отделна от САЩ държава? Тогава се разбира, че не може да става дума за никаква намеса от негова страна във вътрешните дела на САЩ – това самото е вътрешно дело. Друга работа е Русия. Чужда и независима от САЩ държава – на нея дори и да си помисля за влияние в американската политическа класа не трябва да ѝ се позволява. Тя не си го е и помисляла? Какво значение има това – всички ще говорят за Русия и ще мълчат за Израел.

Превод: Поглед.инфо