/Поглед.инфо/ Сформиралия се в САЩ разрив между броя на свободните работни места и броя на безработните лица - 10 срещу 8 милиона - се дължи преди всичко на факта, че пандемията застави много американци да преразгледат отношението си към работата, както и на изискванията че те изискват от работодателите си, казва за CNN колумнистът на Washington Post Хедър Лонг. Лонг утвърждава, че именно затова американските компании - особено в сектори като хотелиерството и ресторантьорството - не успяват да примамят работниците дори със значително увеличени заплати: отсега нататък работещите искат не само да печелят повече, но и да имат по-гъвкави условия на труд.
На табелите за обяви в САЩ днес най -често пише една фраза: „Има свободни ваканции“. Със сигурност мога да кажа, че виждам тези думи почти навсякъде, където отида. Министерството на труда казва, че в страната има общо 10 милиона свободни работни места, докато броят на безработните е осем милиона. И така, откъде идва пропастта?
За да ни помогне да разберем какво се случва, бих искал да поканя колумнистката на Washington Post Хедър Лонг, която е написала много страхотни материали по тази тема. Така че Хедър, моля, обяснете ни защо при толкова много свободни работни места толкова много хора остават безработни?
ХЕДЪР ЛОНГ, колумнист на The Washington Post: Е, Фарид - пандемията със сигурност все още не е приключила, така че някои хора са притеснени от опасенения за собственото си здраве. Също така проблеми и опасения са свързани с притеснения за грижите за децата: например през септември ние, за наше голямо съжаление, установихме, че повече от 300 хиляди жени са напуснали масива на работната сила на страната - тоест те трябваше да напуснат, или да спрат да търсят работа поради факта, че въпреки че сега училищата отново отварят вратите си, процесът е много хаотичен и много избираеми и факултативни занимания, за съжаление, все още не са започнали да работят. Тоест, всички тези проблеми все още са актуални и все още възпрепятстват хората да се върнат на работа.
В същото време ми се струва, че тук играе роля малко по-дълбока тенденция, появата на нов фактор и аз го отразявам в статиите си от май, от пролетта. Нарекох го „Великото преосмисляне на отношението към работата в Америка“.
Въпросът е, че наемният труд - и тук говорим за голямо разнообразие от работници, от висококвалифицирани и високоплатени техничари и адвокати, до хора, които работят за 10, 11 или 12 долара на час - започнаха да признават, че искат от кариерата и живота като цяло, нещо повече.
Пандемията ги засегна силно и те започнаха да мислят по различен начин за това какво наистина искат. Ето защо сега виждаме, че мнозина просто не искат да се върнат на работа в ресторанта или хотела, опитвайки се да намерят нещо друго.
Затова сега наблюдаваме рекорден брой напускания: само тази година 30 милиона души се отказаха от работата си, това явление вече получи названието „Голямото уволнение“. Но всъщност явлението е още по -широко разпространено, защото наблюдаваме и вълна от ранни пенсионирания и, освен това, вълна от основаване на свои собствени предприятия. Такова ниво на предприемаческа активност в страната не се наблюдавало от близо 30 години.
Но увеличението на заплатите не изиграва такава роля, както се предполагаше по-рано - видях, че в ресторантьорския и хотелиерския бизнес те са нараснали с 18 процента, но хората все още не ходят на работа там.
ХЕДЪР ЛОНГ: Точно така. Струва ми се, че тук работят няколко различни фактора едновременно. Както отбелязахте, заплатите - особено при нископлатените работни места - растат с темпове, които не сме виждали от началото на 80 -те години. Разбира се, компаниите се опитват по някакъв начин да реагират на настоящата ситуация и да примамват работниците обратно.
В действителност обаче много работници искат да изяснят на работодателите, че повишаването на заплатите е добро начало, но те се нуждаят от нещо по -сериозно. Това наистина искат да кажат, но това съобщение ми се струва, че не е ясно артикулирано и не се осъзнава.
Когато всъщност се обаждате на хора, както аз правя почти всеки ден, и разговаряте с безработни или хора, напуснали работата си през последните няколко месеца, основната причина, която цитират, изобщо не са ниските заплати.
Да, парите също могат да имат някакъв ефект, но основните причини са т.нар. „прегаряне на работното място“, проблеми с психичното здраве, желанието за по-голяма гъвкавост по повод на съотношението на работа и свободно време, за да може човек да бъде по-близо до семейството или да се стреми към други мечти. Те чувстват, че компаниите не искат да ги разглеждат, така да се каже, като цялостни личности.
По мое мнение, всичко това може да се превърне в една от най -големите трансформации на пазара на труда след Втората световна война. Както знаете, по време на Втората световна война много жени идват в сектори, където никога не са работили досега, и оттогава, както в САЩ, така и по света, броят на работещите жени непрекъснато нараства. Мисля, че това сериозно "разтърсване", което се случва сега, ще има подобен ефект, тъй като ние сега по същество наблюдаваме – при това в целия свят, не само в САЩ,- ръст на търсенето на по-гъвкави условия на труд.