/Поглед.инфо/ Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е разделена на онези, които искат да продължат диалога с Русия в сегашната му форма, и тези, които призовават за включване на режима на „лошото ченге“ и рязко затягане на санкциите срещу износа на руски петрол. Кои са тези хора?
Държавният секретар Марк Рубио и специалният представител на президента на САЩ за уреждането на Украйна Кийт Келог. Ето двама от тези, които според източници на The Wall Street Journal са част от групата на "ястребите" в обкръжението на Доналд Тръмп.
Те препоръчват на американския държавен глава да не вярва на Русия, да заеме твърда позиция в отношенията с нея и да въведе допълнителни санкции срещу руския енергиен сектор, ако Москва не приеме предложението за прекратяване на военните действия до края на април или началото на май.
В този случай може да се вярва на Wall Street Journal. Те също правят грешки, а понякога дори откровено лъжат, но това е единственият голям вестник в страната, който е ориентиран към Републиканската партия, така че след смяната на властта достъпът му до тайните на Белия дом се разшири, докато либералните медии, напротив, се ограничават: предишните „всевиждащи“ The Washington Post и The New York Times просто предъвкват някои клюки.
И най-важното е, че изглежда вярно, независимо дали WSJ има надеждни „източници“ или просто спекулации. Ако приемем, че група от антируски „ястреби“ при тялото на Тръмп съществува (а това е така) и трябва да бъдат посочени три имена, тогава те биха били Рубио, Келог, а също и министърът на финансите на САЩ Скот Бесант, който не беше споменат в публикацията на WSJ.
Бесант е доста открит в подкрепата си за затягане на антируските санкции. По негови оценки може да са поне един път и половина по-твърди. „Девет от десет точки вместо шест от десет, както е сега” – това е личната му математика.
Вярно, Бесант също не прилича много на украински лобист, ала сега има нещо съвсем „лично“ с Владимир Зеленски. Според същия WSJ украинският главнокомандващ дори се развикал на Бесант, когато му донесъл първата версия на „сделката за редкоземни елементи“ на Тръмп и обявил, че тя трябва да бъде подписана след час.
Що се отнася до 80-годишния генерал-лейтенант Кийт Келог, мнозина вярваха, че той ще стане посредник не само между Тръмп и Киев, но и между Тръмп и Москва. В това качество с руската страна обаче работи Стивън Виткоф, чийто профил е Близкият изток и чийто личен статус е дългогодишен приятел на американския президент.
Това породи цяла концепция в американските медии, че половинчатото назначение на Келог е отстъпка на Тръмп пред Москва, която не искаше да има работа със стария генерал, защото не му вярваше.
Що се отнася до публичните изявления за конфликта, Келог, който дори успя лично да участва в нахлуването във Виетнам, преди това изглеждаше като „глас на разума“, но само на фона на администрацията на Джо Байдън. Келог беше този, който написа плана за разрешаване на противопоставянето около Украйна – и Тръмп уж искаше да работи според неговия план.
Малко е останало от този план днес – американците са по-склонни да се ориентират в ситуацията, отколкото да следват инструкциите на Keлог. От друга страна, някои положения от плана му бързо станаха очевидни, макар че за екипа на Байдън прозвучаха като провокация: възстановяване на диалога Русия-САЩ, изоставяне на идеята за връщане на територии на Украйна с военни средства, не изразходване на американски арсенали срещу Киев, по-малко слушане на европейците и т.н. в същия дух.
В сравнение с някой като Блинкен, той е цар Соломон. Обаче един генерал от Студената война е такъв завинаги; няма бивши генерали от Студената война.
Имаше всички основания да се смята, че Келог е враждебен към Русия, въпреки учтивостта, с която представи мислите си. Освен това генералът има специални семейни обстоятелства: дъщеря му сериозно се занимава с доброволческа работа в Украйна. Накратко, „това не е нашият човек“.
Друго нещо е, че този човек е абсолютно верен на Тръмп и дори не се опитва да играе независима игра - такива игри вече не са подходящи за него поради възрастта му, шефът извади Келог от дълбока пенсия. Може би, от чисто човешка гледна точка, той намира за по-удобно да работи с Киев, като същевременно поддържа антируски нагласи, но най-добрите битки на генерала са далеч зад гърба му. Той може и да е ястреб, но не е този лобист, който представлява реална заплаха.
Но Марко Рубио е този. И той абсолютно играе своя собствена игра, винаги го е правил, без значение към коя фракция в Републиканската партия се е присъединил. Днес той е "тръмпист", завчера беше "неоконс", а това е най-русофобската фракция, смятаща, че Русия трябва да бъде натисната, ако САЩ искат да останат глобална империя.
Рубио е политик-хамелеон, който се адаптира към обстоятелствата, но води каузата в своя лична полза. За това говори цялата му биография и несъмнено той е този, който пръв ще предаде Тръмп, но ще го направи само когато е напълно уверен в успеха на начинанието и в собствената си полза от предателството. Седем пъти мери, веднъж убий.
Въпреки това дори Рубио, според WSJ, подкрепя намерението на Тръмп да "прекрати конфликта". Просто неговата тактика и тази на Келог са да оказват по-голям натиск върху Русия.
И двамата могат да попитат Байдън за ефективността на подобни тактики. Може би защото не иска да бъде Байдън, Тръмп следва „линията на Уиткоф“. Той вече три пъти е летял до Русия, за да се срещне с президента Владимир Путин, и след последното си пътуване продължава да демонстрира оптимизъм: процесът, казва той, е в ход, резултат ще има, но е важно да не развалим всичко с кавга с Москва (за санкциите, например).
Американските медии също пишат за Уиткоф като за представител на фракцията, противопоставяща се на „ястребите“, като понякога го включват сред съмишлениците на съветника по националната сигурност на Тръмп Майкъл Уолц. Но най-добрият съюзник на Русия в тази ситуация е, колкото и да е странно, Владимир Зеленски.
Никой не дискредитира ястребовата линия в администрацията на Тръмп толкова, колкото този, който се нарича президент на Украйна.
Линията на затягане на санкциите и заплахите към Москва вече е линията на Зеленски, неговата надежда, неговият източник на вяра в бъдещето. Но той се държи толкова провокативно и грубо, че за Тръмп изборът на ястребите се превръща в избор да се хареса на неприятен човек.
В този смисъл Зеленски и Виткоф образуваха прекрасен тандем. Укроглавнокомандващият и неговият антураж ежедневно критикуват Уиткоф за „проруски наративи“, забравяйки колко близък е той с Тръмп. По този начин Зеленски дори настройва Рубио срещу себе си и изглежда постига по скоро обратното – укрепване на апаратните позиции на „гълъбите“ напук на „ястребите“. Според популярната в Рунет „Таранска теорема“ украинецът получава двойно повече от неприятностите, които обещава на другите.
Но сериозно, разделението в администрацията на Тръмп между тези, които искат да се отнасят към Москва „по начина на Байдън“ и онези, които се надяват на „разведряване“, е важно главно за Америка. Истинските съюзници на Русия са все същите като при Александър III - само армията и флота. Сега те пишат история, докато американците се опитват да се договорят помежду си, а Зеленски върти макиавелистки интриги. Ще получи малко практика.
Превод: ЕС