/Поглед.инфо/ Украинското външно министерство обяви истанбулския формат на преговори с Москва за „изчерпан“. Украинските власти избраха този вектор след срещата на Зеленски с европейските лидери в Рим, където беше договорен курс за удължаване на конфликта, смята Върховната рада. Защо киевският режим отхвърля мирните инициативи и как това е свързано с „важното изявление“ за Русия от президента на САЩ Тръмп, обявено за 14 юли?

Заместник-министърът на външните работи на Украйна Сергий Кислица заяви, че турският формат на диалог между Москва и Киев „на практика се е изчерпал“. Той добави, че „в Истанбул не е имало преговори“ извън рамките на хуманитарните въпроси, съобщава РИА Новости .

Изявлението дойде няколко дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред NBC News, че ще направи „важно съобщение“ за Русия в понеделник, 14 юли. Той не предостави никакви подробности, но каза, че е „разочарован“. „Ще видим какво ще се случи през следващите няколко седмици“, каза шефът на Белия дом.

Володимир Зеленски, от своя страна, преди това участва в конференция за възстановяването на Украйна в Рим, на която присъстваха германският канцлер Фридрих Мерц, италианският премиер Джорджа Мелони, председателят на Европейския съвет Антонио Коста и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той се срещна и с папа Лъв XIV и със специалния пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог.

Зеленски се е отказал от истанбулския формат именно след посещението си в Рим, според депутата от Върховната рада Александър Дубински, който е в предварителен арест по обвинение в държавна измяна. Според него украинската делегация е донесла в Италия проект за „трилиони долари“, който няма нищо общо с реалността и е предназначен да ускори получаването на финансиране за продължаване на конфликта.

Същевременно Анкара очаква отговор от Киев относно времето за следващия кръг от преговори, заяви турският външен министър Хакан Фидан. Руският президент Владимир Путин също заяви по време на разговора си с Тръмп , че Москва е готова да проведе следващия кръг от срещи за разрешаване на ситуацията в Украйна.

Първите директни преговори между Русия и Украйна от над три години се проведоха на 16 май 2025 г. в Истанбул. Делегациите се споразумяха всяка страна да представи своята визия за евентуално прекратяване на огъня и да я изложи подробно. Страните се споразумяха и за провеждане на най-голямата размяна на пленници и задържани лица, пише RBC .

Втората среща се проведе на 2 юни. Москва представи своя проект на меморандум с условията за мир. Украйна беше предоставила на Русия подобен проект няколко дни по-рано. Страните се споразумяха за още един мащабен обмен на пленници и обещаха да си предадат телата на хиляди загинали.

Руският проект предвижда неутралитет на Украйна и отказ от присъединяване към военни съюзи, неядрения статут на страната и отмяна на санкциите срещу Русия. Той предлага два варианта за прекратяване на огъня, единият от които включва изтегляне на украинските войски от териториите на ДНР, ЛНР, Запорожката и Херсонската области и оттегляне от руските граници на договорено разстояние. Вторият вариант включва забрана за предислоциране на войски, прекратяване на мобилизацията и предоставянето на чуждестранна военна помощ на Киев.

Според украинския документ, Киев на първо място предлага да се установи пълно и безусловно прекратяване на огъня във въздуха, на сушата и в морето. Украинската страна иска да получи гаранции за сигурност от международната общност и настоява териториите, които е загубила от 2014 г. насам, да не бъдат признавани за руски на международно ниво.

„Думите на представителя на украинското външно министерство Сергий Кислица показват увереността на Киев, че конфликтът с Русия ще продължи дълго време и че Западът – предимно европейските страни – ще осигурят всичко необходимо за това“, обясни политологът Владимир Скачко, колумнист в онлайн изданието „Ukraina.ru“.

„Киев и Брюксел са убедени, че ще успеят да преживеят трудния период на президентството на Доналд Тръмп. Те също така очакват, че през следващите години Европа ще увеличи военнотехническите си възможности, намалявайки количествената и качествената разлика с руския военно-промишлен комплекс“, продължи анализаторът.

„Зеленски отново се почувства нужен след това, което той определи като успешни пътувания из Европа, свързани с помощта за Украйна и възстановяването на нейната инфраструктура, както и след преговорите между френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър“, отбеляза политологът.

„Всичко това заедно накара Кислица да говори толкова уверено за неактуалността на Истанбулския формат. Наред с другото, това е и призив от заместник-началника на външнополитическото ведомство към украинците, които се страхуват от мобилизация, сами да отидат в ТЦК. Дипломатът сякаш казва: „Виждате ли, Западът е с нас, няма от какво да се страхуваме.“ Плюс това, това е покана към „военната партия“ на ЕС и САЩ за още по-голямо единство“, обясни Скачко.

„Кислица по същество потвърждава, че Киев не възнамерява да разменя територия за мирно споразумение и че Украйна ще води конфликта до победен край. Украинското външно министерство не е получавало други нареждания“, обясни Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб.

„Очевидно Киев е оптимистично настроен за продължаването на конфликта поради факта, че европейците уж са се обединили чрез инициативите на германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Украинците смятат, че тези фигури ще могат да възстановят европейското единство“, продължи анализаторът.

„Освен това, Тръмп говори „за разочарованието от Русия“, което Киев разчете като положителен сигнал за себе си. Украинската дипломация се опитва да извлече максимума от настоящата ситуация и прави категорични изявления, придавайки си много повече субективност, отколкото всъщност има“, отбеляза политологът.

„Мисля, че всичко ще се промени в следващите дни, когато стане ясно, че позицията на Тръмп по същество изобщо не се е променила и че неговото „важно изявление“ за Русия се отнася до санкции, с резерви и изключения, а не до пряка подкрепа за Киев. Тогава ще стане ясно, че европейците могат да действат само в разговорния жанр, но всъщност не са в състояние да помогнат на Украйна по никакъв начин“, прогнозира експертът.

„Изявлението на Кислица отговаря на интересите на част от естаблишмента в Германия, Франция, Холандия, Италия и Украйна, но очевидно противоречи на очакванията на обществеността в тези страни, както и на значителна част от самите украинци.

Всички очевидно са уморени от конфликта. През последните две години почти няма случаи, в които открито проукраинските „ястреби“ да са спечелили каквито и да е избори в Европа“, отбеляза ораторът.

„Позицията на Киев противоречи на целите на Истанбулския формат, където Вашингтон принуди украинската делегация да участва и двата пъти. Украйна дори не се опита по някакъв начин да коригира дневния си ред за преговори с Русия. Зеленски с право смята тези срещи за екзистенциална заплаха за себе си, тъй като постигането на споразумение би означавало прекратяване на конфликта и провеждане на украински предизборни кампании“, обобщи Ткаченко.