/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Джо Байдън възложи на правителството да разработи национална стратегия за борба с антисемитизма. Този ход има скрити политически цели. Но как така антисемитизмът отново се превърна във вътрешна заплаха за Америка, както беше през 30-те години?
„Междуведомствена национална стратегия за борба с антисемитизма“ звучи силно и в същото време странно, тъй като говорим за САЩ. Оказва се, че в страна, в която да си малцинство „не е грешка, а характеристика“ и защитата на десетки нови полове е на дневен ред, доста архаичният антисемитизъм е толкова остър проблем, че изисква цяла национална стратегия.
Но наистина има такъв проблем и министерската комисия се създава не за показност, а за решаване на наистина важни задачи. Вярно е, че не всички от тях са свързани с антисемитизма. Много по-често те се свързват с егоистичните интереси на обкръжението на ирландеца Джо Байдън и неговата Демократическа партия.
Американските евреи гласуват за демократите от 30-те години на миналия век, когато проблемът с антисемитизма беше още по-остър. Не е шега - доста уважавани членове на обществото и всеобщо признати герои на нацията като индустриалеца Форд и пилота Линдберг открито приветстват Хитлер и финансират погромаджийски медии.
Приблизително по същото време Франклин Делано Рузвелт, който искрено презира Хитлер, но се чувства застрашен от него, превръща бившата расистка плантаторска партия в партия за застъпничество на малцинствата. Палитрата от малцинства тогава не е толкова разнообразна, колкото сега, и демократите всъщност не защитават всичките. Но това беше умишлен залог за спечелване на гласовете на католици, евреи, чернокожи и жени в северните щати на Съединените щати.
Изолационистката позиция на част от републиканците също играе роля: евреите гласуват за Рузвелт, включително като човек, който е готов на военни мерки срещу обладания от демони фюрер.
Тази политическа връзка продължава доста дълго време и е важна за демократите от електорална гледна точка: не толкова отдавна дните, когато еврейското население на Ню Йорк надвишава еврейското население на Тел Авив, свършиха. Но през последните години тя отслабна - евреите все повече подкрепят републиканците.
Ако мислите за тях само като за избиратели, тази загуба е поносима: повечето евреи живеят в либерални щати, където републиканците така или иначе няма да спечелят. Но евреите също са значителни донори и преразпределението на паричните потоци в полза на консерваторите вече е наистина болезнен проблем за Демократическата партия.
Корените на тези промени са разнообразни. Те засягат както външната политика (пример: произраелският Тръмп срещу Обама, когото не харесваха в Израел), така и факта, че еврейската общност вече не е толкова единна, колкото беше. Но основната причина е, че съвременните демократи, особено тяхното ляво крило с троицата „ЧЖИЗ, ЛГБТ, феминизъм“, вече идва твърде много за много евреи (особено за по-възрастните).
Дори по-лошо, антисемитите, срещу които Байдън щеше да се бори, бяха в това ляво крило, в което те се окопаха, възприемайки антиизраелската и проислямската реторика на европейската левица.
Тоест правителството на Байдън с националната си стратегия буквално ще трябва да стреля само по себе си. Изданията, лоялни към демократите, се опитват да представят образа на американския антисемит като бял националист, един вид изостанал селяндур, но всъщност реднеците са типични носители на тази форма на ксенофобия.
Това е наследство от ерата на гражданските права през шейсетте години, когато някои чернокожи активисти приеха исляма като „истинска африканска религия“ и проклинаха Израел, за да получат международно признание от враговете му от арабския свят.
В момента Кание Уест, един от най-богатите, известни и влиятелни чернокожи в света, е избрал да стане лицето на американския антисемитизъм. В началото на декември той призна симпатията си към Хитлер, а предния ден каза, че Китайската комунистическа партия се контролира от евреи ционисти и че през следващите пет години ще започне открита война между САЩ и Китай.
Кание обаче е толкова оригинален черен, че е много по-близо до републиканците, отколкото до демократите. Но това не може да се каже за Илхан Омар, емигрант от Сомалия, който стана една от първите две мюсюлманки, избрани в Конгреса на САЩ (по-точно в долната му камара - Камарата на представителите). Първият мюсюлманин е Кийт Алисън, който беше избран през 2006 г., също е чернокож и по американски маниер неофит - произлиза от католическо семейство.
Именно с изявленията на смятания за един от „най-прогресивните” (тоест лява до почервеняване) конгресмени Омар се свързват най-шумните скандали с антисемитски оттенък на Капитолийския хълм през последните няколко години. Но всеки път, поради принадлежността си към "прогресивното крило" на демократите и чернокожите жени, тя се отървава с леко мъмрене.
Въпреки това, комисията на Байдън, много вероятно, също се създава заради нея. Всъщност това е втората ѝ важна задача - да обсади вътрешнопартийните радикали, които заплашват да се превърнат в авангард на трансформираната Демократическа партия.
Белият дом е готов да прикрие Омар от критиките на републиканците, ако е необходимо. Но играта е по-сложна: Байдън, неговото обкръжение и по-голямата част от партийния елит са умерени демократи-центристи, а кадри като Омар са в най-добрия случай вътрешна опозиция за тях, в най-лошия опасни радикали, чиито възгледи набират популярност сред обществото.
Антисемитизмът в САЩ е достатъчно сериозно обвинение по отношение на имиджа и кариерните последици. А комисията на Байдън със своята национална стратегия със сигурност ще се превърне в своеобразен „камшик“ за политици като Омар, нейната приятелка Рашида Тлайб и други чернокожи радикали. В картината на света на някои от тях афроамериканската общност е ограбена от еврейската общност, но в публичното поле твърденията често се въртят около антиарабската политика на държавата Израел.
Размахването на „камшика“ ще допринесе и за постигане на цел номер едно – инвеститорите от еврейски произход да бъдат разубедени да сменят партийната си принадлежност. Американската политика е пространство, в което опитът за решаване на всеки проблем (чрез създаване на нови стратегии или по друг начин) почти сигурно има двойно дъно, скрит дневен ред и личен интерес. По забавно съвпадение антисемитите от миналото и настоящето приписват едни и същи качества на евреите.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com