/Поглед.инфо/ Ще затегнат или отслабят ли САЩ политиката си на конфронтация с Русия? В момента различни анализатори във Вашингтон съветват президента Байдън за две диаметрално противоположни линии на поведение по този въпрос. Коя ще избере шефът на Белия дом и кои са основните грешки на американските анализатори?
Президентът на САЩ Джоузеф Байдън напоследък много напомня на американския актьор Жан-Клод Ван Дам в една реклама на камиони. Ван Дам седи там в шпагат, и двата му крака са опрени на два камиона, които се отдалечават и се движат. Изглежда много готино и красиво, но самият Жан-Клод е в изключително уязвимо положение.
Първо, защото безопасността му зависи изцяло от синхронизираното и точно движение на камионите – най-малкото отклонение на едно от превозните средства наляво или надясно ще доведе до падане. Второ, актьорът е напълно статичен. Разчитайки на две опори, разположени далеч една от друга, той не може да се движи и е лишен от свобода на маневра. Най-важният елемент за победата – както в спорта, така и в международните отношения.
Всъщност точно в тази позиция от политическа гледна точка сега е президентът Байдън. Факт е, че американският президент не е суверенен суверен като Ким Чен-ун или Туркменбаши II. Нито е бунтовник, който се опитва да наложи свои собствени правила на играта. Не, Байдън е системен играч. Неговата политика е квинтесенцията на основните гледни точки, които циркулират сред демократите и малко сред републиканците в Конгреса, Белия дом, а също и в академичните среди. Включително гледни точки за степента, до която САЩ трябва да влизат в конфликт с Русия - и до каква степен да си сътрудничат с нея.
Обикновено в това няма нищо страшно. Компромисният подход към политиката винаги е позволявал придържане към центристки позиции, както и да се следва двувекторна линия. Например, от една страна, редовно да се обвинява Русия, че се опитва да нахлуе в Украйна и Европа като цяло, а от друга, се да се предприемат опити да се установите диалог с Москва. Да се говори за санкции – и в същото време се нивелират.
„Докато руските войски се събират на границата с Украйна, пораждайки опасения от нова инвазия, администрацията на Байдън тихо лобира своите демократични съюзници на Капитолийския хълм да премахнат санкциите срещу противоречивия руски газопровод “Северен поток-2” от бюджета за отбрана“, възмущава се изданието “Форин Полиси”. На първо място, говорим за такива санкции, които Байдън няма да може да отмени чрез специална президентска процедура и които може да провокират нов кръг от руско-американска ескалация.
Проблемът обаче е, че балансът между "нашите и вашите" може да се срине. Камионите започнаха да се отдалечават постепенно.
„Камионът на сътрудничеството с Москва” върви направо. Той съдържа мисли за необходимостта от прекратяване на безсмислената конфронтация, за риска от започване на ядрена война. „Ако смятате, че двата трилиона долара и 6000-те американски живота, платени за прекратяване на 20-годишната битка в Афганистан без победа, са прекомерна цена, тогава не сте виждали наистина прекомерна цена. Разходите и загубите на САЩ във война с ядрена Русия ще бъдат катастрофални. В такава война е невъзможно да се спечели и не си струва да жертвате живота на американците, за да я водите“, пише “Фокс Нюз”. В камиона има и мисли за необходимостта от зачитане на руските интереси (тъй като „от векове Русия гледа на Украйна като на буфер за сигурност срещу нахлуването на чужди войски“), както и че прекомерната конфронтация със същата Москва отвлича вниманието на Байдън от най-важното външнополитическо направление - Източна Азия.
В този камион обаче няма много гориво. Тези, които призовават за реалистичен подход към Москва, са преследвани и обвинявани в Щатите или в слабост, или едва ли не в сътрудничество с руснаците. Един вид маккартизъм на XXI век.
Вторият камион - "камионът на конфликта" - постоянно се движи надясно. Тези, които призовават за натиск върху Русия, настояват за все по-строги мерки всеки месец. „Възпирането и сплашването бяха успешни стратегии през ХХ век срещу военна суперсила с нестабилна политическа система и икономика. Как сега сдържат Китай и Русия сега? Никак “, възмущава се Харлан Улман от Атлантическия съвет.
Според Джон Болтън (един от най-големите "ястреби" от администрацията на Буш-младши) слабостта на Байдън води до укрепване на цялостната стратегия на Русия за завземане на цялото постсъветско пространство. Това означава, че Америка трябва да действа решително - чак до намесата на НАТО в приднестровския конфликт и нова вълна от разширяване на Алианса. И накрая, да не се отказват от готовността първи да нанесат ядрен удар в случай на „руска военна инвазия в Европа“.
Проблемът с радикалния камион дори не е, че съветите му са откъснати от реалността - стратегията на Джон Болтън за Приднестровието има право на съществуване. Те са, че радикалите често умишлено изкривяват руската линия на поведение и последствията от нея. Причините за изкривяването могат да бъдат различни – пристрастност, русофобия, банална външнополитическа инерция. Самото присъствие на това изкривяване обаче е изключително опасно. Включително и за самите САЩ.
Така, според Стивън Пайфър от института “Брукингс”, Русия сега нанася три удара едновременно срещу Запада: чрез енергийната криза в Европа, създадена от Москва, чрез миграционната криза в Европа, създадена от Минск и Москва, както и чрез концентрацията на Руски войски на границата с Украйна.
Ударът наистина се нанася, но Кремъл не е негов организатор. Енергийната криза възникна заради изключително неуспешната енергийна политика на самия Европейски съюз. Миграцията беше следствие от грешките на Запада в Близкия изток и „италианската стачка“ на Александър Лукашенко (който отказа да пречи на мигрантите да проникнат в Европа през територията на Беларус). Придвижването на руските войски през руска територия, ако може да се обсъжда, е в контекста на радикалните изявления на украинското ръководство и намерението им да възобновят войната в Донбас.
Г-н Пайфър обаче не се спира на погрешния анализ на поведението – въз основа на него той прави и погрешни изводи за последствията от тези „нови сталински удари“. Според него Пайфър всички те по-скоро ще доведат не до победи, а до щети за Москва. Въпреки че всъщност е вярно обратното.
Например, използването на газа като оръжие уж поставя под въпрос репутацията на Русия като надежден доставчик и „европейските държави може да започнат да разбират колко уязвими са поради зависимостта си от руската енергия“. Въпреки че всъщност всичко е точно обратното. Настоящата криза възникна поради изкуствено възпрепятстване на растежа на износа на руски газ за ЕС, неуспехите в алтернативната енергия и прекомерните надежди за доставка на американски ВПГ (който беше изпратен на първокласните пазари на Източна Азия). Така че тази криза може да отвори очите на всички онези, които през последните години са за засилване на сътрудничеството с “Газпром”, включително тези, които не искаха да се откажат от дългосрочни договори за доставка на тръбопроводен газ.
С последствията от миграционната криза Пайфър също не е съвсем точен. Според него кризата ще доведе до нови санкции на ЕС срещу Беларус, „и колкото по-силни са тези санкции, толкова повече Лукашенко ще иска от Москва финансова помощ – което няма да хареса много на Путин“. Проблемът обаче е, че колкото по-силни са тези санкции, толкова повече Лукашенко ще зависи от Русия и толкова по-малко шансове ще има за връщане на „многовекторна белоруска политика“, която всъщност се превърна в опит за маневри между Москва и Брюксел.
И накрая, инвазията в Украйна, както пише Пайфър, ще доведе до големи жертви сред руските военни за Руската федерация, нови санкции и прекъсване на преговорния процес с Байдън. Това би било така, ако Москва наистина щеше да нахлуе в Украйна. Реално там, където започне войната, тя ще бъде в Донбас и ще започне с украинската агресия, която ще бъде отблъсната от военнослужещи от ДНР и ЛНР с руски доброволци. А американците нямат причина да се забъркват в този конфликт (каквото и да говорят от радикалния камион).
Съответно сега Байдън трябва да вземе решение. Той може да се опита да попречи на „конфликтния камион“ да тръгне надясно (което е изключително трудно - настоящият президент няма достатъчно политически мускули за това). Може да остави камиона да отиде надясно - и след това да се строполи на пътя.
Накрая може просто да изберете на кой камион да се качите. Или радикалния - и след това, като се въведат строги мерки за овладяване на Русия, се получава пълномащабна студена война, която всеки момент рискува да стане гореща. Или се се качи на адекватния камион и, като се бори с атаките на радикалите, се опита да изградите някакви повече или по-малко конструктивни отношения с Москва.
Във всеки случай, преди да вземе решение, Байдън трябва да преразгледа руския отговор на видеото на Ван Дам. Където войник от руската армия прави шпагат по разделящите се цеви на танкове.
Превод: В. Сергеев