/Поглед.инфо/ Интервю на "Взгляд" с Геворг Мирзаян - политолог, доцент във Финансовия университет на Русия

Най-малко двеста хиляди смъртни случаи трябва да се очакват в Съединените щати в резултат на пандемията на коронавируса. Това заяви не някой си паникьор, а американският президент Доналд Тръмп. На какво се основават тези изчисления и защо най-богатата на света американска здравна система досега изглежда напълно безсилна срещу тази болест?

Към 30 март в САЩ има повече от 142 000 души, заразени с коронавирус, а близо 2488 от тях са починали. И този брой, за съжаление, ще расте. Днес огнища на епидемията са Вашингтон, Ню Йорк и Калифорния - обаче в Мичиган, Илинойс, Луизиана и други щати вече се подготвят за участието си в тази съмнителна надпревара за лидерство.

Защо се случи това? Защо най-силно развитата икономика в света стана най-засегната от коронавируса? Причините за това са няколко - и сред тях не само подценяването на кризата от властите, но и системните особености на американската държава, особено на нейната икономика и здравна система.

Така на началния етап властите подцениха епидемията. Докато китайските власти ожесточено се противопоставяха на вируса, а южнокорейците, японците, сингапурците и тайванците (онези, които в крайна сметка успяха да ограничат разпространението на епидемията) се подготвяха за най-лошото, САЩ според New York Times „живееха нормален живот - интересуваха се от импийчмънта на Тръмп, делото на Харви Уайнщайн, Брекзит и Оскарите." И не само хората не се интересуваха от коронавируса, но и отговорните служители. В администрацията на САЩ (вътре в Съвета за сигурност) имаше лице, което отговаряше за координацията на действията на властите в случай на пандемия - адмирал Тимоти Цимер. Той обаче подаде оставка от поста си през май 2018 г., а екипът му бе разпуснат от тогавашния съветник по националната сигурност Джон Болтън. Никой не бе назначен на негово място.

Освен това властите не успяха да предвидят мащаба на епидемията - в края на краищата единственият начин да стане това може да бъде чрез пълното тестване на населението, но то не беше проведено. Според Антъни Фоучи, директор на Националния институт за изследване на алергията и инфекциозните заболявания, вината за липсата на тестове, заради което дълго време не бе ясен мащабът на епидемията, не трябва да се стоварва нито на Белия дом, нито в Центъра за контрол и превенция на заболяванията (федерална Агенция при Американското министерство на здравеопазването). Виновни са „техническите затруднения“ в производството на тестове.

Това обаче не е напълно вярно. Да, при тестовете, предложени от Центъра за профилактика и контрол на заболяванията, един от компонентите се оказа дефектен. Когато обаче започнаха да се появяват тестове от частни компании, възникна още един проблем, за който Центърът и Белият дом бяха отговорни - забавянето на тяхното сертифициране от Центъра. И накрая, първоначалните инструкции предписваха да се тестват само онези, които са се завърнали от чужбина или са разговаряли с човек, чието заболяване е доказано.

Откъде да вземем оборудването?

По данни от 1 март в Южна Корея са направени почти 110 хиляди тестове, в Италия - 23 хиляди, във Великобритания - 13 хиляди, а в САЩ - 472. Припомняме, че до този момент в САЩ вече бяха започнали да умират от коронавирус. Ако се сметне по отношение на глава от населението, тогава дори през първите десет дни на март САЩ са направили 23 теста на милион жители (за сравнение: във Великобритания са 327, в Тайван 615 а в Южна Корея над три и половина хиляди).

Не е изненадващо, че когато създадоха достатъчен брой тестове и започнаха да тестват широките маси, кривата пропълзя - и американските власти изведнъж разбраха, че в най-мощната им икономика има чисто и просто липса на оборудване и медицински съоръжения за борба с коронавирусната епидемия.

Така през 2010 г. в САЩ, в болниците по цялата страна, има едва 62 хиляди пълноценни устройства за изкуствено обдишване на белите дробове (повече от 10 хиляди се съхраняват в стратегически складове). Оттогава ситуацията не се е променила - например, в щата Ню Йорк (едно от огнищата на епидемията) първоначално е имало само седем хиляди апарата за механично обдишване и според губернатор Андрю Куомо, щатът се нуждае от поне още 30 хиляди. До вечерта на 27 март персоналът намери (закупи, ремонтира, извади от склад) едва половината от необходимото количество. И докато няма други, щатските власти и техниците в болниците търсят нови начини да спасят хората: например, научиха се как да свързват двама пациенти към един апарат за механично обдишване. Въпреки това, при цялото желание, те няма как да сложат двама души на едно легло - щатът разполага с едва 53 хиляди болнични легла и това е само една трета от онова, което според Куомо е необходимо за борба с епидемията.

Проблеми има и с маските и халатите. Значителна част от защитното оборудване за лекарите е закупено от Китай. Не е изненадващо, че сега - на фона на паниката - то липсва.

Стигна се дотам, че главният хирург на САЩ Джеръм Адамс призова населението да „спре да купува маски“, защото „те са неефективни за защита на населението от коронавируса, а ако лекарите, които се грижат за болни хора, не могат да се сдобият с маските, тогава те - и зоните, които служат, ще бъдат застрашени. “

Примерът с Италия показа какво се случва, когато значителна част от лекарите се разболеят - и за да не се случи това, сега според Министерството на здравеопазването на САЩ медицинският персонал се нуждае от около 300 милиона от тези маски в резерв. Политиците изискват незабавно попълване на тези запаси. Демократичните сенатори Крис Мърфи и Брайън Шатц вече внесоха законопроект, който изисква от федералното правителство американският бизнес да произвежда поне 500 милиона дихателни маски, 500 милиона чифта ръкавици, 20 милиона медицински щитове за лице и толкова хирургически халати, както и 200 хиляди устройства за изкуствено обдишване на белите дробове.

Самият Тръмп обещава 100 хиляди апарата за сто дни - той вече вкара в действие Закона за производството на отбранителни продукти от 1950 г. (позволявайки на компаниите да произвеждат стоки, необходими за властите) и вече задължи “Дженерал Мотърс” спешно да произвежда апарати за обдишване. Все пак може да се случи много за сто дни.

По-евтино е да се умре

Ефективната борба срещу коронавируса се усложнява не само от техническите затруднения и небрежността на властите, но и от структурните особености на американската система на здравеопазване. В някои моменти това не помага, а пречи на борбата срещу болестта.

Както знаете, в САЩ няма универсално безплатно здравеопазване. Част от населението се лекува безплатно по държавни програми (за възрастните хора и най-бедните). Другата част се третира със застраховка, която купува сама или получава от работодателя. Трети не са в състояние да закупят застраховка или не искат да го правият.

Последната категория към 2018 г. включва 27 милиона американци (8,5%). И тъй като медицината в САЩ е много скъпа (има много причини за това - монополът на американските фармацевти, разходите за адвокати, включени в сметките и др.), 28% от всички неосигурени хора на възраст от 18 до 65 години плащат медицински сметки с трудност. Необходимо е обаче да доплащат и онези, които уж имат застраховка. Ако човек е посетил лекар, тогава може да му дойде „изненадваща сметка“ - в случай, че част от разходите за неговото посещение не са покрити от застраховката. Например, всеки пети човек, който е откаран с линейка, получава такава сметка. Средно е около 600 долара, но може да достигне стотици хиляди долари.

Не е странно, че от една четвърт до половината от всички фалити на лица в Съединените щати се случват, защото хората не са успели да си платят медицинските сметки.

Почти половината от анкетираните американци се „страхуват“ или „много се страхуват“, че непланираните медицински разходи ще доведат до фалит. Затова около половината американци, които се нуждаят от медицинска помощ, или я отлагат до по-късно, или изобщо не отиват при лекаря, или предпочитат да се лекуват у дома самостоятелно с лекарства, които се продават без рецепта.

И сега, когато им се появиха симптоми на коронавирус, те се надяваха, че това е обикновен грип и започнаха да се лекуват у дома. Нито властите, нито застрахователните компании не ги насърчиха да се проверят при лекаря. Ако на някой му се е струвало, че застрахователните компании са можели да проявят солидарност с населението по време на коронавируса и да се откажат от такива “изненади”, то той явно има твърде добро мнение за американската система на здравеопазване(където лечението на болния не е задължение, а услуга). Застрахователите бяха щедри само с безплатните тестове за коронавирус, но тези, които се лекуват от коронавирус в болниците, трябва да изчакат „изненади“ при изписването си. Американските медии вече пишат, че хората, които отиват в спешното отделение по подозрение за коронавирус, получават сметки от няколко хиляди долара. Не е изненадващо, че в САЩ се появяват все повече статии, че страната се нуждае от европейско - тоест от безплатно здравеопазване.

Плаща се за кредити

И това не е толкова лошо, защото броят на тези, които не могат да плащат подобни сметки, бързо нараства поради икономическите последици от коронавируса. Както знаете, повечето американци нямат значителни спестявания - хората не могат да получат кредити и живеят от заплата до заплата. Сега обаче заплатата е поставена под въпрос - например, ако човек е болен и отиде в отпуск. Почти една четвърт от работниците (и сред нископлатените, половината като цяло) не могат да излязат в платен болничен - само за собствена сметка. Още по-лошо е положението с уволнените - като цяло те остават без пари в джобовете си. Миналата седмица повече от три милиона американци кандидатстваха за различни обезщетения - и това не е ограничението. Министърът на финансите Стивън Мнучин предупреди за възможността за 20-процентова безработица, но след това (очевидно след като са му обяснили какво е казал и как думите му се приемат от намиращият се в предизборна кампания Тръмп) той бързо си върна думите назад и каза, че това е само „математически модел“ , Президентът на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард обяви възможността за 30-процентова безработица - и досега не се е отрекъл от думите с. В резултат на това, поради безработицата и лични фалити, повече хора ще умрат, отколкото от коронавирус.

На първо място, става дума за пряка смърт. Според някои много средни оценки увеличението на безработицата с един процент води до допълнителни самоубийства на 100 хиляди души. Още повече ще починат от другите негативни последици. Според друга оценка, увеличението от 1% на безработицата води до 3% увеличение на смъртните случаи от свръхдоза наркотици. И това не взема предвид факта, че американците трябва да се лекуват не само от коронавирус. В страната над 30 милиона души са със сърдечно-съдови заболявания, 34 милиона са диабетици и 35 милиона са с белодробни заболявания. Загубата на застраховката може за много да означава прекратяване на лечението на текущи хронични заболявания - с летален краен резултат.

Затова от епидемията трябва да се правят правилните изводи. Може да си вярвате в предимствата на частната медицина колкото искате, да си споделяте републиканския лозунг, че „успешните хора не трябва да плащат за лечение на губещите с данъците си“ - обаче такъв социален дарвинистки подход не е приложим в общество, където „успешните“ и „губещите“ живеят в един град, общуват помежду си и се заразяват един-друг. Всички се озовават в една и съща лодка - и всички оцеляват заедно, или умират заедно.

Превод: В. Сергеев