/Поглед.инфо/ Напълно съм съгласен с великолепната статия на професор Марчело Фереда де Ноли, където той достига до извода, че САЩ ще засилят окупацията си на Сирия, както и неговата интерпретация на последните събития. Струва ми се, че всичко е очевидно, но всъщност радва, че „там“ има здравомислещи и честни хора, чиято визия за сирийския проблем почти напълно съвпада с моята.

Американският „План А“ по Сирия се заключваше в силовото сваляне на правителството на Башар Асад, но режимът на Обама-Клинтън претърпя неуспех. С помощта на съюзниците си (Русия, Иран и „Хизбулла“) сирийското правителство устоя и се стреми към възстановяването на суверенитета над цялата територия на страната. Провалът на „План А“ доведе до катастрофални хуманитарни последствия, като в резултат на бойните действия загинаха 400 хил. души, а мнозина станаха бежанци. Също с неуспех се увенча подкрепата и въоръжението на „опозицията на джихадистите“, защото американското оръжие попадна в ръцете на „Ислямска държава“ и укрепи терористите.

Оптимизмът, възникнал в предизборната риторика на Тръмп за ненамеса, се разсея. След избирането си той предаде въпросите за военното участие на САЩ в чужбина на Министерството на отбраната, което не бе при режима на Обама.

Посещението в град Ракка на директора на Агенцията на САЩ по международното развитие (USAID) Марк Грийн и на директора на Централното командване на САЩ (CENTCOM) ген. Джоузеф Вотъл е описано от някои медии като опит за оценка на усилията по възстановяването на града. (бел. – след американските бомбардировки 80-90% от Ракка лежи в руини ). Но медиите мълчаха за това, че три дни преди пристигането на Грийн и Вотъл, американските военни започнаха да възстановяват военно летище „Ел Табка“, разположено недалеч от Ракка. Така посещението на тази двойка е повече свързано с военото летище, отколкото с възстановяването на града.

„План Б“ се основава на две основи, които се намират в стадий изпълняване:

  1. Провал на преговорите в Женева и съответния бойкот на преговорите в Сочи.

  2. Очаквана подкрепа от страна на „международната общност“ за пряко военно нахлуване в Сирия в отговор на масовите убийства с използването на „химическо оръжие“.

Изпълняващият задълженията помощник-държавен секретар по въпросите за Близкия изток Дейвид Съдърфийлд повдигна завесата, след като сред останалото той заяви следното:

  • В случай, ако мирните преговори за Сирия не се придвижат, то САЩ имат „алтернативен план“

  • Целите на САЩ в Сирия е да се разбие „Ислямска държава“, да се стабилизира Североизточна Сирия и да се води борба срещу Иран.

„Както предполагам, за продължаването и разширените на окупацията на Сирия на американците им е нужен провал на мирните преговори. Давайки на кюрдската администрация някакъв суверенитет над окупираната територия и имайки „покана“ за американските войски, Пентагонът се решава да реши проблема с незаконното си военно присъствие в Сирия. Раздробяването на Сирия не е единствената геополитическа цел.

Крайна цел на САЩ в Северна Сирия е по-нататъшното присъствие за дестабилизацията на сирийското правителство, Иран и превръщането на Близкия изток в „нов заден двор“. Финансовите интереси на САЩ, ЕС и Саудитска Арабия ще продължат разпалването на войни, докато планът им по петролопроводите не се реализира. Ако тази стратегия се провали, например заради военните действия на Турция, то САЩ ще навлязат в Сирия от юг, преди всичко това ще се случи след „химическа атака“ под лъжлив флаг.

Заявлението на Тилърсън за запазването на присъствието на Американските войски в Сирия дори и след разгрома на „Ислямска държава“ говори за това, че САЩ възнамеряват сериозно да противодействат на иранското влияние.

Забележка: заедно с летище Ел Табка у окупанта има още три въздушни бази. Никой не знае колко са американските главорези в Сирия, режимът на Тръмп крие информацията, но не по-малко от 2000.

***

Посещението на унищожена от американците Ракка от такива важни клечки като Грийн и Вотъл има голямо символично значение – това е примерно същото, когато на „спорните територии“ пристигат първите лица на държавата. Този, същият режим на окупанта показва, че е настроен сериозно и не възнамерява доброволно да предаде Ракка. А дали САЩ ще отделят пари за възстановяването на града няма особено значение.

Американските експерти често говорят за „възстановяването на Сирия“, но усилия се влагат в райони, които не са контролирани от законното правителство. Междувременно „международната общност“ се бива придърпвана от всяко възможно сътрудничество с Башар Асад. Очевидно този ход цели раздробяването на Сирия.

Наскоро имаше интересна публикация на сайта на Изследователски център „Пю“ относно сирийските бежанци. Той преброи 13 млн. преместени лица или 56% от довоенното население – 6,3 млн. вътрешнопреместени, родината са напуснали 6,7 млн. Долу е показано разпределението на сирийските бежанци по страните от света.

Наглото заявление на Тилърсън за запазването на военното присъствие на САЩ в Сирия напълно съответства на окупационната логика. Под лъжливия лозунг за „борбата срещу тероризма“ те незаконно нахлуха в Афганистан, а сега възнамеряват да се закрепят в Сирия, в това число, американците провокират и използват кюрдския сепаратизъм. Още през декември миналата година политологът от Корпорацията РАНД Патрик Джонстън писа, че „Ислямска държава“ може да „възкреси своя халифат“ в Ирак и в Сирия. Той говори за „дългосрочното присъствие“ на САЩ в Ирак, не забравя да спомене и сдържането на иранското влияние.

А сега основният въпрос е кой ще изтласка американския окупатор от Сирия? Русия, Иран и/или Башар Асад няма да се занимават с това. Може би Ердоган? Отново не. Турските интереси се заключват единствено в това, да не се допусне засилване на кюрдите.