/Поглед.инфо/ Китайските разузнавателни агенции разкриха много елегантна афера, показваща колко лесно е да се накара американска компания да финансира терористични организации. Китайското контраразузнаване предостави изключителни права да публикува тази история на пекинското издание Global Times, което не без гордост упражни тези права.

Всичко започна през 2018 г., когато в Китай стартира експеримент - нов и хуманен метод за борба с тероризма в Синдзян. Присъдите на младите затворници, осъдени по терористичничленове (но не и за тежки престъпления), бяха заменени със задължителен курс в училищата за преквалификация. Което, наред с други неща, помогна на млади мъже и жени да си намерят работа, тоест даде добри специални умения.

Авторът на тези редове видя в такива училища курсове за професионални танцьори (в Синдзян това е цяла индустрия), пекари и фризьори. Е, останалото е известно: активистите по правата на човека от САЩ и техните съюзни страни започнаха да обясняват, че това не са училища, а концентрационни лагери, в които се терзаят или милион уйгури от Синдзян, или дори два милиона.

Към това трябва да се добави, че Синдзян, наред с другите неща, е известен с памука си и като цяло се оказа поредното китайско икономическо чудо, в което много европейски, американски и други компании се опитват да участват. Произвеждат например тениски и блузки.

И през есента на 2018 г. една такава американска компания Badger Sportswear и нейният китайски партньор започнаха да получават съобщения от американска организация, наречена Консорциум по правата на работниците. Обръщенията включваха обвинения за използване на робски труд, труд на затворници - тези от училищата, те същите, наричани още „концентрационни лагери“. И тези ваши ризки-блузки, изработени от ръцете на уйгурски роби, Вие продавате в цяла Америка?

Трябва да кажа, че през 2018 г. се развихри цяло движение за бойкот на всички инвеститори в Синдзян и борбата с „затворническия труд“ стана модерна. Вярно, оттогава темата започна да омръзва (а сега звучи приглушено - не ни е дотова, все пак има пандемия).

Но в началото за компания, която за първи път се сблъсква с тази история, всичко изглеждаше неочаквано и по -скоро заплашително. Особено когато пристигнаха нови писма - позовавайки се на някакъв експерт (кой знае защо от Австралия), който изучавал сателитни снимки и видял проход, заграден с бодлива телх, водещ от „концентрационния лагер“ директно до производството на същите тези блузки и тениски (добре, че не е тунел до пристанищните складове в Шанхай). Стана още по -лошо, когато искания започнаха да идват от Митническата служба на САЩ - освен ако, разбира се, не говорим за фалшификати.

И „язовците“ (а името на американската компания означава това конкретно животно) започнаха да реагират като свестни хора: да доказват, че не са камили. За това бяха наети експерти, местния клон на международната компания Alvarez & Marsal - специалисти по разследвания и други специални операции, които в този случай трябваше да се извършват на територията на Китай. Местните служби за сигурност, разбира се, бързо се заинтересуваха от случващото се - което в крайна сметка се оказа от полза за „язовците“, както вече стана очевидно.

Ясно е, че всички мислими и немислими проверки и експертизи са показали: не е имало робски или затворнически труд. Това обаче по някаква причина изобщо не се отрази на Консорциума на правата на работниците. Напротив, организацията включи и друга организация по правата на човека, Хюман Райтс Уоч, известна с особената си неприязън към Китай (а и към Русия).

И тук, в разгара на скандала, от централата на „Консорциума“ и другите активисти за правата на човека долита тих, вежлив и любезен глас: момчета, още ли не разбирате? Дайте пари. Шестстотин хиляди долара силно ще помогнат на делото за защита правата на работниците - тогава ще ви оставим на мира.

След това почти дума по дума се повтаря един от безсмъртните епизоди от приключенията на христоматийния изнудвач Остап Бендер: А триста хиляди няма ли да стигнат за помощ на делото за защита правата на работниците? Оказа се, че и с триста ще се справят.

Но това не е всичко - и дори не най -важното. Въпросът беше на кого да ги преведат. Двете правозащитни организации предложиха: ето го тук Световния уйгурски конгрес, дайте му ги.

„Язовците“ имаха голям късмет, че по това време вече бяха под плътното наблюдение на китайските специални служби, всъщност под тяхната закрила. Факт е, че Конгресът е добре известна терористична организация, участвала, наред с другото, в кланетата в Синдзян през юли 2009 г. Тогава терористите убиваха просто случайни минувачи, без никакъв подбор, който им попадне под ръка.

И едва в отговор на подобни зверства, Пекин се захвана сериозно с проблема, започна да измисля различни начини за справяне със заплахата, включително създаването на множеството училища за преквалификация, вместо затвора.

От тази история могат да се направят различни изводи и те са свързани не само с Китай. Например този: не само и непременно измамници и спонсори на тероризма се представят за защитници на правата на човека. Това могат да бъдат и истински защитници на правата на човека. Защото едното не пречи на другото.

Изводът е следният: борбата между западняците и Китай за това кой ще бъде по-главен в утрешния свят, протича без правила и порядъчност, но се представя като борба за самата тази порядъчност и други възвишени принципи.

Това всъщност е дребен пример, защото пострадалата компания не е от най-големите. Но нещо подобно (макар и по -често без финансиране на тероризма) се е случвало и се случва и с най -големите корпорации на Запад, чийто просперитет зависи от китайския пазар. И тук е интересно не коя от тях ще оцелее без Китай, а нещо друго - кой ще заеме мястото им там.

И накрая, пред нас е урок за всички, които все още вярват във високите принципи, уж защитавани от правозащитниците и всякакви други борци - срещу расизма, замърсяването на планетата и прочее универсално зло: не се страхувайте да се обърнете към специалните служби. Те могат да бъдат от голяма помощ в тези случаи

Превод: ЕС