/Поглед.инфо/ Ердоган цели ескалация на напрежението преди изборите идната година
Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания
Д-р Абуаси, при първото посещение на турски държавен глава в Гърция от 65 години насам, Реджеп Ердоган си позволи да поиска преразглеждане на Лозанския договор, с който през 1923 г. се очертават границите на Турция с Гърция и с България. Турският президент отново постави фокуса върху териториалните си претенции на Балканите, но докато от гръцка страна веднага имаше негативна реакция спрямо тази провокация от страна на Ердоган, докато България се забави със своя отговор. Каква е причината за това?
Още преди година-две Ердоган опита да прокара тезата за промяна в този договор, но реакциите, които го посрещаха навсякъде, бяха негативни. От една страна, никой няма да се съгласи да приеме каквато и да било промяна. От друга страна, ако ще има промяна за Балканите, то такава трябва да има и за Близкия изток – за Сирия и за Ирак. Турция анексира голяма част от Сирия в този договор, така че не може да прави опити да го променя за Балканите, ако не го промени за териториите на Кюрдистан, за тези на Ирак и на Сирия. И там има спор, който не е в полза на Турция. Ердоган може да отправя заплахи, да оказва натиск, за да се случи тази промяна на Балканите, но тя не е реалистична. Никой няма да поиска такава промяна.
Знаете, че все пак Гърция е суверенна държава. Тя разбира какви са националните ѝ интереси и веднага пресича такива намерения. Гърците отказаха главният мюфтия да бъде избиран извън Гърция. Ердоган им беше поставил такова условие – поиска главният мюфтия на мюсюлманите в Гърция да бъде избран от електората, макар че той се назначава. Гърците му отказаха, възразиха срещу всички негови претенции, и то веднага – пред камерите, а не само на масата на преговорите. Гърция е суверенна държава. При нас нещата стоят по друг начин, ние водим друг вид политика.
Изглежда Ердоган е затвърдил още повече позициите си у нас, макар и да не успя да вкара ДОСТ в парламента, за да влияе върху вътрешната ни политика...
Политиката като цяло е въпрос на възможностите. Щом Ердоган има възможност да се намеси в нашите вътрешни работи, щом има възможност да ни оказва натиск, докато ние мълчим като агнета, щом не искаме никаква конфронтация с Турция при защитата на нашите национални интереси, всичко ще продължава по същия начин. Защо Ердоган не успя да се наложи в Гърция, а при нас успя? Има и друго – независимо от провала му в Гърция, все пак имаше подписани икономически договори. Отношенията започнаха да се подобряват, а не да се влошават, независимо от отговора на гърците. В същото време ние винаги считаме, че сме под заплаха. Страхуваме се, че ще пусне бежанци… Има неща, за които трябва да имаме категорична позиция: „Не искаме такава промяна, не искаме намеса в нашите външни работи”. Суверенните държави действат по този начин.
Възможно ли е перманентното сервилно поведение на българските политици спрямо Турция да бъде обвързано със задкулисни икономически интереси?
Има намесени частни интереси, има натиск от определени кръгове в страната. Има такъв натиск, това беше ясно. Временното правителство – независимо какви забележки имаше спрямо него – имаше друг поход спрямо Турция. Отношенията бяха равнопоставени. Преди това не бяха такива, а и след това не са.
Казвате, че не е реалистично Ердоган да предяви териториални претенции към съседните държави, включително и към България, която е членка на НАТО. И все пак какво би се случило, ако Турция излезе от алианса? Още повече, че тя има втората по големина армия в НАТО…
В политиката няма нищо невъзможно – всичко е въпрос на сили, въпрос на развитие на политиката. От една страна, това, което не е възможно днес, може да бъде възможно след пет години или след десет години. Важното е дали имаме способност да защитим националните си интереси, правим ли го в момента или не го правим? От друга страна, не залагайте много на това, че Турция може да напусне НАТО скоро.
Още преди референдума Ердоган искаше да предизвика ескалация на напрежението, а сега иска такава ескалация преди изборите през 2019 г., тоест отсега започна да води такава предизборна кампания. България ще остане член на НАТО и тогава нещата няма да са толкова лесни за Ердоган. Единственият шанс на Ердоган да завоюва нещо в България е чрез вътрешните фактори, а не чрез военна сила.
Тоест ще направи опит да размрази проекта ДОСТ или да задейства други подобни политически формирования, за да разшири влиянието си върху българската политика?
Има голяма възможност това да се случи. Той няма да направи нов опит, той не е спирал да прави опити. Той води преговори с ДПС и с различните други формирования, за да ги обедини и да стигне до някакъв консенсус с тях спрямо вътрешното положение в България. Преговорите, които бяха спрени, продължиха. Продължават и сега.
Идеята за създаването на европейска армия бе разкритикувана от турския министър за ЕС Йомер Челик, който смята, че реализирането ѝ е невъзможно без участието на турските въоръжени сили. Вие как смятате?
Идеята за европейска армия беше насочена срещу САЩ. Това вероятно е добра идея, друг е въпросът дали може да се приложи. Като се има предвид, че населението на Турция е 80 млн. души, голяма част от армията би трябвало да е създадена от турци. Но при тези различия с европейските държави или при тази игра на карти, която играе Ердоган – с Русия, със САЩ, с ЕС, мисля, че към момента идеята не е приложима. Ердоган няма да свали картите или да сложи яйцата в една кошница. Той иска да окаже натиск на всички страни и успява.
Руският президент Владимир Путин обяви пълен разгром на групировката „Ислямска държава”, като заяви, че само на места има отделни огнища на съпротива. В същото време обаче от Пентагона – в противовес с изявленията на президента Тръмп, заявиха, че Сирия не е била напълно прочистена от „Ислямска държава” и че се налага да останат на място. Как разчитате този ход на американските военни?
Този ход на Америка е свързан с това, че искат да окупират тази част в Сирия, където са кюрдите. Присъствието на американците там е нелегитимно, противоречи на международното право, защото не са поканени там от никого. Отидоха да воюват с „Ислямска държава”, но такава в Сирия вече няма. В момента тук-там може да има клетки на организацията „Ислямска държава”, но местните сили могат да се справят с тях. Американците търсят повод да удължат конфликта в Сирия, да подхранят напрежението, да намерят начин да защитят своите интереси и интересите на Израел в Сирия, тоест окажат натиск срещу Иран, да окажат натиск срещу „Хизбула”, да окажат натиск срещу сирийското правителство, както и да имат голямо участие в мирния процес за Сирия. Иначе Ислямска държава териториално вече не съществува никъде в Сирия.
Допускате, че реалната цел на САЩ в Сирия е да отслаби влиянието на Иран, който е съюзник на Сирия и на Русия, да му бъде попречено да се превърне в доминираща регионална сила, да се прекъсне снабдяването с оръжия за „Хизбула”?
Да, но американците няма вечно да имат успех, защото в момента там има 5000-6000 души. Ще стане като в Ирак, ще започнат атентати срещу тях и американците ще се изтеглят. Нямат какво друго да направят. Никой няма да позволи на американците да извършат окупация. Разликата между американците и руснаците е, че руснаците са поканени от легитимното правителство, което самият Тръмп признава, а американците не са поканени. Така че има голяма разлика. В Близкия изток ще има голяма ескалация на напрежението заради американската политика и признаването на Йерусалим за столица на Израел от страна на САЩ, което е в противовес с международното право и на резолюцията на Съвета за сигурност.
Дори ЕС отхвърли това признаване и смята, че то наистина ще доведе до ескалация и до спиране на мирния процес в Близкия изток, така че в следващите дни, седмици, месеци това ще е основното заглавие в медиите навсякъде по света. Разбира се, не и в България, защото темата за Израел тук е табу. Никой не може да говори на тази тема. Но ако четете вестниците извън България, ако следите телевизиите и радиата, това е основната тема, това е основно заглавие. Ескалацията ще бъде там, но ние в България не усещаме абсолютно нищо за тях. Вижте какво се случи в Ислямския свят, вижте какво се случва в международните медии и вижте отразяването на събитията в Близкия изток… Ние месеци наред закъсняваме, чакаме американска заповед дали да отразяваме тази тема в нашите телевизии.
Основната дилема обаче е защо американският президент предприе този свой ход, с който разбуни духовете в региона. Той тръгна сам срещу всички, опитвайки се да срине досегашния модел – Йерусалим да бъде столица на Израел и Палестина, и да връчи ключовете на града в ръцете на Бенямин Нетаняху.
Той винаги ми е напомнял за Кадафи, когато се говореше, че е психически нестабилен. В момента е ясно това, че Тръмп има големи проблеми вътре в САЩ. Той иска да насочи вниманието навън. Той знае, че може да разчита на еврейското лоби в САЩ. Независимо каква цена ще плати, той ухажва Израел, за да спечели гласове в САЩ и подкрепата на израелските лобита в САЩ – в Конгреса и извън Конгреса. Виждате, че в САЩ никой не смее да каже каквото и да било за това, докато по целия свят се противопоставиха на това решение. Ясно е, че това решение е против резолюцията на Съвета за сигурност. Източен Йерусалим е окупирана територия. Как може да я обяви за столица на Израел? Той не уточни дали става въпрос за целия Йерусалим. Например Русия казаха, че Източен Йерусалим е арабска столица, а Западен Йерусалим – израелска столица. Французите го казват, англичаните го казват, но не и той. Не смее да излезе и да коментира пред медиите, че това е така. Това е проблемът. И точно заради това решение мирният процес в Близкия изток вече загива. Скоро няма да има мирно решение на близкоизточния проблем.
Каква е причината Тръмп да се противопостави дори на държавния секретар Рекс Тилърсън и на министъра на отбраната Джеймс Матин, които бяха категорични, че решението на държавния глава на САЩ ще навреди на американските дипломатически и военни мисии в Близкия изток?
Тръмп взема всички свои решения самостоятелно. Той мисли себе си за гений, който иска да промени правилата на играта навсякъде. Няма да се учудя, ако в един момент този човек натисне бутона за ядрена война. От него може да се очаква всичко.
Смятате ли, че е възможно Сирия да се превърне в бойно поле за война срещу Иран, след като „Ислямска държава” вече е разгромена?
Сирия може да се превърне в бойно поле между Америка и Иран, може да се превърне в бойно поле между всички народи в Близкия изток – говорим за сирийския народ, говорим за иракския народ, защото това ще стане окупирана територия. Всеки народ има право да се противопостави на окупацията. Ако някой народ нападне и окупира България, българите ще мълчат ли? Въпросът е, че ситуацията в Сирия не е толкова лесна за разрешаване, но това малко по малко ще се поправи. Американците ще се изтеглят от Сирия, както се изтеглиха от Ирак навремето. Но е възможно да започне война с Израел. Американците няма да искат такава война, те правят всичко в защита на Израел. Ако продължат така, може да избухне война с Израел. Тогава нещата няма да са в полза на Израел.
Може ли да се говори за фиксация върху идеята за съюз между Израел и Саудитска Арабия, които да изравнят силите си с Иран в Близкия изток и дори да отслабят неговото влияние? Предполага се, че този съюз може да се развие под ръководството на САЩ.
Това не е просто фикс идея, това е провалена идея, защото Иран не е толкова слаба държава. Тя не е като Ирак навремето, не е Сирия. Иран е велика държава. Самият факт, че Иран успя да седне на масата на преговорите с шестте най-велики сили в света доказва това. Като военна сила Иран не е лесно да бъде сломена, а подкрепата за нея в Арабския свят е голяма, докато Саудитска Арабия претърпява провал след провал. Виждате, че в Йемен вече извършват геноцид и никой не може да ги спре, а в същото време не могат да победят. А Израел не можаха да победят „Хизбула” през 2006 г. Какво се очаква сега? Така че всичко е американска игра. Обещаха на Тръмп около 470 млрд. долара за оръжия и той ги застави да оправят отношенията си с Израел. Държави като Саудитска Арабия и Катар са марионетки. Не си мислете, че тези държави са нормални държави – че могат да вземат решения, че могат да правят каквото пожелаят. В момента играчите в Близкия изток са ясни – Турция, Иран, Израел като регионални сили и САЩ и Русия като международни сили. Всички други са вторични играчи.
Ердоган също имаше остра реакция срещу решението на Тръмп за Йерусалим, като заяви, че това е червена линия за мюсюлманите, че е нарушено международното право. Не се ли опитва той да яхне вълната на недоволство в своя стремеж да се превърне в регионален лидер?
Точно това прави Ердоган в момента. Той използва войната за предизборна кампания. Той играе двойна роля – хем да бъде във възможно най-добри отношения с иранците, които са шиити, хем да се прояви като водач на другото течение в исляма – сунитите, които са предимно от арабските страни.