/Поглед.инфо/ Актуалност на развитието на Средищния търговски коридор

Докато Русия е под санкции и търговско-икономическото сътрудничество с нея е ограничено от редица страни, държавите от Централна Азия и Китай търсят нови възможности да увеличат износа на своите стоки в Европа, заобикаляйки Русия. Най-обещаващата алтернатива на Северния търговски коридор, в който Русия заема доминираща позиция, тъй като контролира по-голямата част от транспортния маршрут и традиционния морски път през Индийския океан, е Средищният коридор, създаден за доставка на стоки от Централна Азия до Европа .

Този коридор се нарича още Транскаспийски международен транспортен път. Ключови страни, през които минава Средният коридор, особено Азербайджан, Китай, Грузия, Казахстан и Турция, се надяват да се възползват от международния интерес към алтернативен евразийски търговски маршрут, който заобикаля Русия.

Интересът към този транспортен маршрут се състои преди всичко в потенциалната възможност за намаляване на времето, през което стоките могат да бъдат доставени от Източна Азия до Европа, което ще бъде само дванадесет дни.

За сравнение, преминаването на Северния коридор отнема деветнадесет дни, докато преминаването на традиционния морски път през Индийския океан отнема от двадесет и два до тридесет и седем дни. В същото време пълното реализиране на потенциала на Средния коридор може да доведе до трансформация на търговията в цяла Евразия и промяна в съществуващите центрове на власт. В процеса на реализиране на този потенциал обаче възникват редица сложни административни, инфраструктурни и политически проблеми, които трябва да бъдат решени своевременно.

Въпреки факта, че създаването на Средищния коридор започна в началото на 2000-те години, имаше редица логистични проблеми и първият влак, използващ търговския маршрут на Средищния коридор, пристигна в Китай от Турция едва през 2020 г. Между 2020 г. и 2021 г. обемът на стоките, транспортирани по коридора, се е увеличил от около 350 000 на 530 000 тона. Въпреки това специалната военна операция на Русия в Украйна и последвалите западни икономически санкции срещу Москва стимулираха използването на Средищния коридор.

Интересът на страните от Централна Азия и Китай към проекта

Както беше отбелязано по-рано, именно влошаването на ситуацията в Украйна накара страните от Централна Азия да насърчават активно алтернативен търговски коридор, чрез който е възможно да се доставят стоки от Азия в Европа, заобикаляйки Русия. Въпреки че страните от Централна Азия остават неутрални в конфликта, те виждат предимството да имат алтернатива на доминирания от Русия Северен коридор. Средищният коридор допринася за растежа на вътрешнорегионалната търговия, така че през 2022 г. превозът на товари по Средищния коридор се увеличи до 3,2 милиона тона, очаква се пропускателната способност на търговския маршрут да бъде 10 милиона тона годищно.

Пет държави проявяват най-голям интерес към развитието на проекта „Средищен коридор“, включително Азербайджан, Грузия, Казахстан, Турция и Китай. За да подобрят трансграничните железопътни комуникации и да намалят търговските търкания, те проведоха поредица от конференции и министерски срещи, на които обсъдиха редица въпроси в тези области.

Средищният коридор обещава да повиши статута си на регионален център на сила, така че централноазиатските страни, през които минава, като Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, се стремят да изградят свои собствени железопътни линии, които да се свържат с коридора.

За Китай интересът към Средищния коридор се основава на възможността да получи достъп до международните пазари и да увеличи влиянието си в региона на Централна Азия, където има дългогодишно съперничество между Москва и Пекин.

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ е приоритет във външната политика на страната. Като част от тази инициатива Китай инвестира в развитието на инфраструктурата на проекта „Средищен коридор“.

Като пример за развитие на инфраструктурата, изграждането на Хоргоската порта от Китай и финансирането на специалната икономическа зона на Хоргос - Източна порта, която е огромен железопътен център за претоварване, разположен на границата на Китай и Казахстан .

Ясно е, че от гледна точка на Пекин наличието на търговски маршрут, който не е доминиран от Русия (както в случая със Северния коридор) и в който Съединените щати не могат да се намесват пряко (както е случаят с традиционния морски път), е от стратегическо значение за Китай.

Съществуващи затруднения при реализацията на инициативата

Средищният път винаги се е смятал за по-труден от северния. Северният маршрут преминава предимно през територията на Русия или през територията на страните от ЕАЕС, където се прилагат определени унифицирани тарифи. Освен това Северният коридор разчита до голяма степен на железопътния транспорт, а комбинираният транспорт е ограничен до няколко малки участъка. Следователно северният маршрут също така беше много евтин.

Що се отнася до Средищния път, той е представен от редица държави , между които се намира Каспийско море, и тук претоварването на стоки се извършва с помощта на танкери. Това означава, че стоките се разтоварват в пристанищата Актау или Курик, след това се претоварват на фериботи, доставят се до Баку, от Баку се изпращат с железопътен транспорт към грузински пристанища или Турция. В грузинските пристанища те отново се претоварват на фериботи и се доставят по море до страните от Балканския полуостров. Така че това е много скъп проект. Но днес няма алтернатива, защото Северното трасе е блокирано.

Сегашната ситуация принуждава страните, участващи в Средищния коридор, да предприемат редица мерки за повишаване на конкурентоспособността на този път.

Тази ситуация принуждава страните да унифицират тарифите, активно да преговарят за намаляване на бюрократичните процедури, тъй като товарите трябва да бъдат регистрирани и пререгистрирани при преминаване през границите на редица държави. Ето защо има намерение да се въведе единна електронна система за освобождаване на товари. Има идея за ограничаване, въвеждане на единна проходна тарифа за транспорт. Така условията за превозвачите трябва да станат по-приемливи, което ще спомогне за увеличаване на обема на превозваните товари.

Изводи и резултати

Така в условията на нестабилност на международните отношения Средищният коридор е единствената алтернатива на Северния търговски път, чието функциониране в момента е ограничено поради санкциите, наложени от Европейския съюз на Русия.

Този проект има редица предимства, например осигурява се по-бърз транспорт на стоки от страните от Централна Азия и Китай до Европа, който е само за 12 дни, по Северния коридор са необходими минимум 19 дни.

Съществуват обаче редица трудности в процеса на транспортиране на стоки по Средищния коридор, което го прави не толкова привлекателен в очите на доставчиците.

Тези трудности се дължат главно на факта, че транспортният маршрут минава през територията на голям брой държави, което прави процеса на транспортиране доста скъп финансово, тъй като е необходимо да се плащат мита. Освен това част от маршрута минава през Каспийско море, където е необходимо да се извършва транспортиране с танкери.

Ако разгледаме по-нататъшните перспективи за развитието на този транспортен маршрут, можем да кажем, че може да настъпи промяна на геополитическите лидери. В борбата за влияние в региона на Централна Азия Китай ще спечели като един от инициаторите за създаването на този маршрут.

В същото време този маршрут може да помогне на Русия да заобиколи политиката на санкции на Европейския съюз и да използва Средищния път за възобновяване на търговията и намиране на нови пазари.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?