/Поглед.инфо/ Американските стратези не осъзнават, че продължавайки да налагат твърда линия срещу Русия и отказвайки да осъществят контакт с нея, те засилват заплахата от ядрен конфликт, казва анализаторът Джордж Биби в Politico. И като се имат предвид новите технологии и новият геополитически световен ред, последствията от такъв конфликт могат да бъдат най-катастрофални.

През 50-60-те години на миналия век американците искрено са вярвали в евентуална ядрена война със Съветския съюз: децата редовно са участвали в учения в случай на въздушен удар, държавните агенции са подготвяли отделни планове за действие за такива извънредни ситуации, отделни граждани са изграждали собствени бомбени убежища и са се запасявали храна.

Днес тези страхове са се разсеяли, но заплахата от ядрена катастрофа не е изчезнала никъде и всъщност е много по-реална, отколкото мнозина си представят, пише в статия на Politico вицепрезидентът на Центъра за национален интерес (Center for the National Interest) и бивш ръководител на аналитична група по Русия в ЦРУ Джордж Биби.

Според автора на статията днес „на смяна на дипломацията и желанието за запазване на световния мир са дошли самонадеяност и фалшиво чувство за сигурност, което показва, че определено няма да има ядрен конфликт“. „Поради това ние оставаме неподготвени и уязвими към ядрена атака от Русия“, казва анализаторът.

Един от най-новите признаци на небрежност на САЩ е прекратяването на най-важния Договор за РСМО, който през 1987 г. показа, че Вашингтон и Москва "искат стратегическа стабилност повече от стратегическо предимство". Но не сега. Сега същата тъжна съдба сякаш чака друг договор - СТАРТ III, подписан по време на администрацията на Барак Обама.

Както подчертава Биби, днес почти всички най-важни споразумения за контрол на оръжията и изграждане на доверие между Белия дом и Кремъл през ерата на Студената война или се отменят, или се държат в баланс - никой не се опитва да ги спаси или създаде нови.

Американските политици - и демократи, и републиканци - според експерта, са по-фокусирани не върху това как да избегнат ядрената катастрофа, а върху това колко твърдо могат да се държат срещу „реваншистка Русия и нейния лидер Владимир Путин“.

Ако по-рано срещите между ръководителите на Белия дом и Кремъл се разглеждаха като възможности за намиране на мирно уреждане и предотвратяване на конфликти, сега в такива преговори виждат изкушението да вървят по пътя на помирението, „смъртен грях в управлението“. Съединените щати се страхуват повече да не изглеждат слаби и нерешителни, отколкото да започнат непреднамерена война. На този фон, разбира се, призивите на президента Доналд Тръмп да се установят отношения по дипломатически път предизвикват само критика и неразбиране.

Според Биби настоящата ситуация в американската политика се е развила от три неверни съждения. Първо, стратезите във Вашингтон изхождат от позицията, че нито една от страните не иска ядрена война, което означава, че не може да има такава война. Малко вероятно е всички тези „сенчести“ противопоставяния в икономиката и киберпространството да се превърнат в пълноценен ядрен конфликт. Освен това, ако студената война завърши с мир, тогава защо сега си струва да се притеснявате, че конфронтацията „с къде по-малко мощна Русия“ ще завърши по различен начин?

Но, както напомня авторът на статията, далеч не всички войни започват от нечий умисъл и тънка сметка. Струва си само да си спомним началото на Първата световна война - катастрофа, която е резултат от сблъсък на геополитически амбиции, погрешно схващане за намеренията на други хора и неразбиране на новите технологии, която никой не е искал и не е очаквал.

Изобщо, кибер технологиите, изкуственият интелект, както и свръхзвуковите и антисателитните оръжия, размиващи границите между шпионаж и военни операции, ядрени и традиционни оръжия, нападение и отбрана, правят „войната в сянка“ между Русия и САЩ още по-трудна и опасна от нейния „студен“ предшественик.

Докато ядрените оръжия станаха възпиращ фактор през 20-ти век, в наши дни, да речем, в киберпространството атаката се счита за най-добрата защита. И в свят, в който всички технологии по някакъв начин са свързани помежду си, ескалацията на конфликта от информационното поле в реалния живот се превръща в много сериозна заплаха и не твърде утвърдената комуникационна линия между Москва и Вашингтон само влошава ситуацията.

Втората заблуда на американските стратези според Джордж Биби е, че те смятат, че съществуването на „руската заплаха“ е свързано главно с въпроса за сплашването. Логиката е тази: държавите често започват войни, защото вярват, че могат да победят, а САЩ могат да разклатят тази вяра, като покажат колко са силни и че е по-добре да не се захващате с тях. Днес Вашингтон е убеден, че най-добрият начин за поддържане на мира е чрез санкции и изграждане на военен капацитет в Европа да покаже на Москва, че ще бъде наказана за своите „престъпления“.

Но сплашването може да бъде безполезно, ако едната страна вярва, че я атакуват. В този случай, вместо да предотвратят агресията, като демонстрират готовността си да се противопоставят, Съединените щати могат неволно да провокират война. В много отношения това се случва през последните години, привлича вниманието анализаторът.

Непрекъснатото разширяване на намесата на НАТО и Вашингтон във вътрешните работи на Русия убеди Кремъл, че Америка „представлява екзистенциална заплаха“. Наистина, и Москва, от своя страна, организирайки манипулации с президентските избори в САЩ през 2016 г. и многократно „проявявайки агресия“ към своите съседи, уведомява САЩ, че тя също е настроена много сериозно.

И накрая, третото погрешно схващане на американските политици се крие в убеждението, че антиамериканските настроения идват от сегашния режим в Русия и вероятно ще спаднат, ако на власт дойде по-либерален лидер. Рано или късно желанието на руснаците за свобода ще породи ново правителство, което ще проведе либерални реформи и ще търси добри отношения със Запада, както направиха веднъж Михаил Горбачов и Борис Елцин. Така че компромисът с правителството на Путин е "не само неморален, но и незадължителен и контрапродуктивен".

Ако погледнете прагматичните, а в някои случаи дори и доста приятелски отношения на Русия с другите демокрации, в които тя не вижда заплаха, включително Израел, Индия или Япония, можете да разберете, че Москва не харесва Вашингтон далеч не само заради идеологията. Реалността е, че противоречията между Русия и Съединените щати днес са сложно преплитане на геополитически, исторически и систематични фактори, които няма да изчезнат никъде дори с напускането на Путин.

Мислите за съдържанието на такава експлозивна смес не могат да предизвикат паника, но това е възможно. Подходът на Вашингтон трябва да съчетава твърдост и готовност за компромиси, поддържане на бойна готовност и установяване на дипломатическа линия - баланс, който не позволява далеч да се отиде нито в посока на отстъпки, нито в посока на конфронтация. Това не е лесна работа, но сега САЩ дори не се опитват да я вършат, казва Джордж Биби.

В променящия се световен ред и новите технологии Русия и Америка ще се нуждаят от по-активни и надеждни комуникационни канали, за да разработят нови правила. И това няма да работи, докато Вашингтон не разбере, че заплахата от инцидентен конфликт е много реална и без механизмите за урегулиране, действали по време на Студената война, това би могло да има катастрофални последици.

Превод: М.Желязкова