/Поглед.инфо/ Интервю на редакцията на "Изборский клуб с проф. Андрей Фурсов

Андрей Илич, наскоро беше публикуван цикълът ваши статии “Животът и смъртта на капитализма”. Ясно е, че в условията на крушението на глобалния свят на първо място страда средната класа. А какво ще стане с елитите? Как ще започнат да се делят?

Управляващите елити ще се разделят, ще се счепкват помежду си, ще се разбират. Заложено е бъдещето: кой кого (според Ленин) ще бъде отрязан от него. Разколът на елитите върви едновременно по няколко линии: по положението в пирамидата на световната икономическа система (борбата между фракциите на господствата класа), по кланови и в по-малка степен държавни принадлежности. Има и количествена страна на въпроса.

Настоящата световна икономическа пирамида представлява следното нещо. Върхът - 3-5% се заема от така наречените аксести (от английската дума access - достъп). Става дума за “Голямата технология”, за информационните платформи като “Гугъл”, “Майкрософт” и другите, контролиращи социалните мрежи, информационните потоци, Интернета на нещата и прочее.

Следващият “етаж” е финансиалисткият. Това е онази част от “финансовия” капитал, която в значителна степен е ориентирана към аксезма, което не изключва остри противоречия с него. Думата “финансов” е неслучайно взета в кавички: при настоящите условия, когато може да се печатат трилиони с нищо не подплатени долари, парите са загубили четири от своите пет функции (според някои - всичките пет) и са престанали да бъдат пари в строгия смисъл на думата, а финансовият капитал, финансовият - е вече нещо друго.

Третият “ежат” е това, което Збигнев Бжежински нарича технотроника. Този сектор разцъфтява в самия край на ХХ век. Зоната именно на технотрониката е особеното “ловно поле” на най-съвременните и големи корпорации, успешно конкуриращи се с “чисто промишлените” . Още по-долу е промишленият сектор (и промишленият капитал), който и създава “велика Америка” от 30-те до 80-те години на миналия век, чието величие Тръмп иска да върне. Всъщност към този сектор и капитал, към реалната (или физическа, както я нарича след Побиск Кузнезов Линдън Ларуш) икономика финансиализмът (да не се бърка с класическия финансов капитал) няма никакво отношение: той, както и аксезмът, е ориентират към невещественото, тоест не съществуващото във физическия смисъл и често не покрито с нищо. Още по-долу е селскостопанският сектор, представен както от агро-промишлените корпорации, така и в още голяма степен от малкия и среден фермерски бизнес и кооперации.

Леко опростено можем да кажем, че в борбата за бъдещето между “етажите” на пирамидата на аксестите и финансиалистите, които се осъществяват като наднационална (наддържавна), а следователно ултраглобалистична сила, нерядко в съюз с технотрончиците, се изправят и срещу промишлениците, и срещу аграрите. Обектът на тяхното унищожаване е “велика Америка”. Не трябва да се говори, че промишлениците и в още по-голямата степен технотрончиците не действат на глобално равнище: сред тях има привърженици на глобализма. Но трябва да се отличават глобалистите от ултраглобалистите. Първите имат интерес от запазването на държавата (следователно, според социално-икономическата логика, от средния слой, от националната работническа класа), но под контрол на традиционните международни институции като МВФ, СБ и т.н. На ултраглобалистите в свят, изграден в съответствие с техните интереси и според техните идеи, изобщо не е нужна държава, техният свят трябва да се състои от мегакорпорации: нови версии на британската Източноиндийска компания, Венеция с размер на макрорегион. Затова и традиционните международни институции, включително ООН не са им нужни, както и средния слой - само върхушка и низини (това, което социолозите наричат “общество 20:80”).

Върху всички тези конфликти между стадийно-историческите фракции на капиталистите и групите, преди всичко аксестите, които при прогризват пътя от капитализма подобно на Пришълеца от нечие тяло, както в известния филм, се натрупва борбата между различните наднационални кланови групировки, закрити наднационални структури на световното съгласуване и управление и дори окултни общества.

И накрая, последният по списък, но не и по значение количествен аспект. Още през 2008 година клиодинамикът Пьотр Турчин прогнозира, че в края на следващото десетилетие ще има пик на цикъла на препроизводство (преизлишък) на елитите на САЩ с последвалата логична необходимост част от него да се изхвърли от “кораба на историята”, все едно по О’Хенри: “Боливар не може да носи двама”. Така в САЩ към “качествените” страни на вътрешноелитния разкол се добавя и “количествен” аспект. Отчасти това прилича на СССР от втората половина на 70-те години, когато “застоят”, тоест господството на хоризонталната административна мобилност над вертикалната, създава тромба на канала за набъбналия (“образованите просто луднаха”, както пее Михаил Ношкин) елит.

Така получаваме цял букет остри междукласови и вътрешнокласови противоречия:

- Между долните и средните слоеве от една страна и върхушката от друга.

- Между различните фракции на върхушката

- Вътре във фракциите и над бариерите между клановете.

Върху всичко това се натрупват и расовите проблеми. Есента на 1989 година Еманюел Валерщайн, докато ми беше на гости, отбеляза, че Америка я очаква собствена Перестройка, само че ще бъде по-кървава. На въпроса ми “защо?” той отговори: защото тук класовото е тясно преплетено с расовото, а на въпроса кога, според него, ще се случи това, той заяви: “Не по-късно от 2020 година”.

Всъщност днес на света се е наложила революционна ситуация, обусловена от терминалната фаза на системната криза на капитализма и раждането на нови, вече некапиталистически/посткапиталистически форми на експлоатация и отчуждаване.

Има ли на Запад изследвания, посветени на тези форми?

Не са много. Една от тях ще си я припомняме неведнъж. Това е работата на Шошана Зубоф “Ерата на надзорния капитализъм. Борбата за човешкото бъдеще на новите граници на бъдещето”. Макар Зубов по инерция да нарича новата форма на капитализма - надзорен капитализъм (по-нататък НК), това, което описва, има малко общо с капитализма и нейният емпиричен анализ добре показва това.

Напомням, че в основата на капитализма лежи капиталът, тоест овещественият труд, осъществяващ се като самонарастваща стойност, затова и гръбнак на капитализма като система е частната собственост върху веществените фактори на производство. При цялото им значение невеществените фактори на производството: социалните (поведение, отношения и прочее) и духовните (ценности, информация и прочее) при капитализма са вторични, не са толкова системообразуващи и доминиращи, но не са дори и водещи. Що се отнася до НК, то, както подчертава Зубоф, в основата му е контрола именно над невещественото, над средствата за модифициране на поведението: над социалните мрежи, информацията, потребностите, а не над средствата за производство (в случая тя има предвид именно веществените фактори на производството). А това вече не е капитализъм.

Основният фактор, който се отчуждава от Голямата технология и се контролира от нея - е човешкото поведение. И ако капитализмът е предшестван от първоначалното натрупване на капитал, то в корените, в основата на посткапитализма (ранната форма е това, което Зубоф неточно нарича НК) е “натрупването на поведенчески капитал”. Този тип натрупване се разшифрова така: продуктите на “Гугъл”, “Майкрософт” и “Фейсбук” не са обекти на стойностен обмен, тук не се създават конструктивни отношения потребител-производител”, тук е “нашето поведение, навици и опит се опаковат така, че да служат за чужд интерес - човек става суровина”. При това не в качеството на тяло, както при робовладелството, не като приложение, както при феодализма, а като социално-духовно, социално-хомогенно цяло, човек като цялостно същество в единството на целите, ценностите и потребностите, които се формулират, налагат, отчуждават и контролират от властелините на новите “пръстени на всевластието”. Ако промишленият капитал, пояснява Зубоф, разцъфтява за сметка на природата (както естествената, така и изкуствената, ще добавя аз), то новият “информационен строй” е за сметка на човешката природа.

Създавайки “средства за модифициране на поведението”, платформите не само налагат определени норми на поведение (макар и това), колкото формират поведение със определени икономически и политически резултати, изработват у човека предсказуемо поведение, тоест го дресират. “Интернетът на нещата” е важен елемент на НК: това е комбинация между социално инженерство, психология, физика, биология и електроника. Хората се превръщат в стандартизирани поведенческо-потребителски групи, тоест в без безволеви човешки стада. При това “Големите данни” осигуряват наблюдение и контрол над такива страни и форми на поведението, които по-рано е било невъзможно да се следят по принцип.

Новият “информационен” строй зрее цялата последна четвърт, а може би трета на ХХ век. В средата на 70-те години сериозно започва да буксува кейнсианската икономика и световната върхушка разбира, че по-нататъшното промишлено развитие, следователно и индустриалният капитализъм, укрепват позициите на средния слой, превръщат държавата на всеобщото благоденствие и демократичните институции в мощно оръжие на левите партии. И е заложено върху смяната на господстващата социално-икономическа идеология - от кейнсианство на неолиберализъм. Започва “въстанието на елитите” (К. Лаш), чието оръдие стават “хората от втория Модерн”: активистките-феминистки, вечно недоволните студенти-тройкаджии, шарените маргинали - безделници, които своята нелюбов към труда са я пренесли на работниците и мигрантите. Така нареченият втори Модерн е всъщност не нещо самостоятелно, а продукт от разложението на “Първия Модерн”, така и новите “леви” са продукт на разложението на лявото движение, а неомарксизмът на марксизма. Хората от “Втория Модерн” са обективно хора от втори цивилизационен сорт, това което англосаксонците наричат “социален боклук”. Това, което е боклук в епохата на цветущия “Първи Модерн” на капитализма, изплува по волята на върхушката на повърхността като нещо важно. Столетният милиардер-норвежец в романа на Козлов “Новият градец” говори така за това: “Най-важната и активна сила на обществото днес е идеалния, класически, премахван във всички предишни времена човешки боклук: гейове, лесбийки, педофили, хора, мразещи семейство и религия, зоофили, ювенални юристи, сектанти, извратеняци, мултикултуралисти и прочее отрепки. Боклук до боклука. Помисли - как да живееш в боклука, без да се превърнеш в боклук”.

Именно тези, които споменава норвежеца, са хвърлени от елитите срещу “хората от Първия Модерн” - работниците и средната класа, с тяхна помощ се извършва неолибералният преврат. Ясно е, че в перспектива цялата тази социална пасмина на “Втория Модерн” изобщо нищо хубаво не ѝ се вещае, готвят им сметището на Историята, в най-добрия случай - зона на прекариат в постмодерна, демонтаж на демократичните институции. Хората от “Втория Модерн”, които придворните социолози са обявили за нови революционери в противовес на “остарелите стари” - са ударната сила на същото “антидемократизиране на Запада”, за чиято необходимост говорят авторите на написания през 1975 година по поръчка на Тристранната комисия доклад “Кризата на демокрацията”.

Разбира се, новите задачи изискват нови социално-психологични технологии.

Именно на границите между 60-те и 70-те години в САЩ сериозно започват да разработват методи и техники за контрол над поведението на човека. Това са например телеметричните опити на Стюард Маккей. Неслучайно именно тогава са предсказани много от днешните практики на контрол. Достатъчно е да си спомним книгата “Година 2000” (1967 г.) от директора на на Института “Хъдзън” за предсказване на бъдещето Херман Кейн (впрочем, той служи за прототип на доктор Стрейнджлав във знаменития филм на Стенли Кубрик) и “Автономната технология” (1977 г.) от политолога Лангдън Уинър. Още тогава, преди 50 години, у мнозина в САЩ възниква чувството на тревога по повод разпространението в обществото на психични техники за контрол над поведението и потъпкването на свободата на волята. Става дума, покрай другото, и за проекта на ЦРУ “МК-Ултра”, в който неафиширана, но значителна роля играят изведените от американците след края на Втората световна война германски психолози и психиатри (около 900 души, сред които има немалко нацисти, правещи опити в концлагерите).

Стигнало се е до там, че през 1971 година, реагирайки на тревожните настроения в обществото, сенатският подкомитет по конституционни права с участието на доста известни лица като Сам Ървин, Едуард Кенеди и Робърт Бърд започва дългогодишно разследване на програмите, насочени към предсказване, контрол и модификация на човешкото поведение. Тези сенатори дори не биха могли да си представят с какво ще се сблъскат техните сънародници следващия ден, а уж идейните основи за това се появяват през 1971 година. Знаменитият психолог-бихейвиорист Бърс Скинър публикува книгата “Отвъд пределите на свободата и достойнството”. Критиците веднага я кръщават “Кър робство и унижение”, защото в нея става дума за нуждата от отказ от редица ценности, в частност от свободата, личното пространство - здравей, дигитализирано бъдеще. Впрочем, през 1971 година и Клаус Шваб публикува книгата “Управление на съвременното предприятие в машиностроенето”, където за първи път повдига темата на капитализма на участието, а самите участници определя като “вторични участници в огромен търговски проект”.

В началото на 70-те години всички тези събития: първият доклад на Римския клуб, книгите на известния психолог Скинър и никому неизвестния тогава Шваб - не че минават незабелязано, но никой не вижда в тях злите семена, от които ще израснат “Цветята на злото” в началото на следващия век.

Има ли точна дата кога са покълнали “отровните цветя”?

Всички дати от този род са условни. Зубоф смята за момент на раждането на НК на 11 септември 2001 година, а 9 август 2011 година. В този ден се случват три събития, които на пръв поглед не са свързани никак, но пасват като пъзел. “Епъл” задминава компанията “Ексън Мобайл” като най-високо капитализирана корпорация. В Лондон избухва бунт на феминистки , студенти и “шарени”, за чието укротяване излизат 16 хиляди полицаи. В Испания на улиците излизат тълпи, които искат от “Гугъл” да съблюдава “правото им на забвение”, тоест да престане на се меси в частния им живот, използвайки техните лични данни.

По отношение на събитията в Лондон на 9 август 2011 г., един „социолог“ отбеляза, че това е гневът на онези хора, които искат да бъдат част от средната класа, но не са допускани там. Вярно, но ще добавя: и няма да бъдат допуснати тези глупаци, а ще бъдат използвани и зарязани - много вече са зарязани. Неолибералната икономическа система, късният капитализъм и още повече посткапитализмът изобщо не се нуждаят от средна класа, както и от демократични институции. Тяхното премахване, а от определен момент – и унищожаването им, са вградени в логиката на еволюцията на късния капитализъм. Том Пикети в книгата си „Капиталът през 21-ви век“ формулира общия закон за натрупването: при капитализма печалбата от капитала изпреварва темпа на икономически растеж, в политиката това води до анти-демократична система. На късен етап от развитието на капитализма растежът на печалбите се отдалечава толкова далеч от темповете на икономически растеж, че първо започва да блокира самия икономически растеж: собствениците на системата всъщност престават да бъдат необходими, тоест спадът в темповете на икономически растеж в късния капитализъм не е свързан толкова с техниката и научно-техническия прогрес сам по себе си, колкото с капитала като такъв. Второ, от един момент капиталът започва да разрушава институциите на буржоазната демокрация и сякаш се връща към дните на своята канибалска младост през XVII-XVIII век, придобивайки откровено антисоциален характер. Както правилно отбеляза Зубоф, „Капитализмът не може да се яде суров - като наденица трябва да се свари, тоест да се преработи от демократичните институции. Защото суровият капитализъм е антисоциален." Това важи за всички версии на капитализма, особено за кланово-олигархичния, корупционно-престъпния, който се оформя в Руската федерация след 1991 г.

Пикети нарича формиращия се в днешния Постзапад строй “петримониален неофеодализъм”. Според мен този термин е толкова неточен, както и НК. Ранният феодализъм е чиста власт на тялото на човека, развитият е само поземлена собственост. “Гугъл” и “Майкрософт” отчуждават не волята на човека по отношение на външните обекти, а него самия заедно с тази воля, вътрешно налагайки ценности, контролирайки потреблението и поведението. На човек се налага това, което трябва да иска, променят неговите потребителски привички и неговата идентичност като потребител, при това налагайки се агресивно. Спомням си, как след като написах в търсачката думата “вана” - трябваше да сменя старата - след това месеци наред ми идваха предложения от различни фирми. Какво ти търсене. В разговор при включен смартфон споменах, че трябва да купя нещо за ремонта и на следващия ден пощата ми беше задръстена от реклами именно на такива стоки.

На тази тема наскоро имаше забележителен скандал: Андрей Нечаев, бивш министър от правителството на Гайдар, публикува в социалните мрежи пост, “разобличаващ” нашия вестник, заявявайки, че е търсил сайта “Завтра”, а след това започват да му предлагат (представете си, ужас, патриотичен вестник!)... момичета на повикване! Коментаторите веднага му обясниха, че това е контекстна реклама, която се образува според това, което човек, общо взето, търси.

Нима самият той се е разобличил сам?

Има скрийншот, всичко това в момента броди по мрежите. Смешно е, но за жалост такава е реалността. Що се отнася до демокрацията, ако изчезне, то легитимността на властта се оказва под голям въпрос. Що за власт е това тогава? Тук се появява онази тайна власт - властта на манипулациите. За нея е нужно някаква легитимност.

Първа тук беше корпорацията “Гугъл”, защото собствениците му през 2004 година започнаха да сканират частната кореспонденция в “Джи-Мейл” с цел да я използва за реклами. През 2007 година “Фейсбук” стартира проекта “Маяк” като начин, както бе съобщено, за ново социално разпространение на информация. Всъщност “Маякът” позволи на рекламодателите във “Фейсбук” да следят действията на потребителите в интернет, разкривайки техните покупки без тяхното разрешение. Това доведе много хора до ярост. Знаменита стана скандалната история с Джонатан Трент. Той купува диамант на приятелката си, а след няколко часа му звъни приятел и го поздравява: информацията за покупката изтича в интернет. След скандала Марк Зукерберг закрива “Маяк”. Но това е само временно отстъпление: по-нататък той просто въвежда нова услуга и още през 2010 година казва, че “Личното пространство вече не е норма”. Възниква нов вид власт, не просто икономическа, а социално-хомогенна по същност, лишаваща човека от статута на гражданин. Зубоф обръща внимание на това, отбелязвайки, че “гражданите” се превръщат в “мреждани”, макар и по-скоро да става дума за поданици. Жителите на мрежата по начало са лишени от права на личен живот. Всякакъв вход в Мрежата значи, че частността се отменя.

- Като в стъкления град от романа на Замятин "Ние".

- Изглежда. В същото време границите на това, което Зубоф нарича НК, са много трудни за разпознаване извън дигиталната среда, което корелира добре с неолибералната идеология. А опасностите, които носи, са принципно нови. Например, човек си е купил смартфон или компютър. Изглежда прекрасно, какво нужно средство! Но именно тук човек се превръща в „излишен поведенчески продукт”. Поведението на човека, който е купил компютъра, се превръща в излишък. Само че не работното време на човека се отчуждава като излишък, а самият той, неговото поведение, неговите нужди, вкусове оформят поведението му, което може да бъде „редактирано”.

Човек е обвит в мрежа от "потребителска" информация. Това не е само нов тип експлоатация, а нов тип отчуждение на човек чрез друго, все по-вълнуващо, успешно „устройство“ (джаджа), което се слива с човек - и не е ясно какво е основното тук какво е прикрепено към какво: устройство към човек или човек към устройството. Какъв неофеодализъм ! Тези неща държат за гърлото по-здраво от който и да е феодализъм. Преди това на Запад вашата земя е важна и инквизицията се занимава с въпроси на поведението или придържането към религиозни практики. Това не засяга системата на производствените отношения. Днес това, което е било преди, включително капитализмът, е от непроизводствен характер (култура, поведение) или не е влязло в материално („веществено“) производство, става обект на присвояване и следователно обект на производствени отношения, не просто да проникне в материалното производство, а да се превърне в него решаващ нематериален фактор, който определя стойността на материалните обекти.

В творбата „Вдигнете се и станете. Източници на финансиране за вашия стартъп в ерата на дигиталната трансформация и блокчейн“ Виктория Силченко подчертава, че днес интелектуалната собственост (т.е. фактори на производство) е най-ценният актив на повечето големи американски компании. Цената на техните нематериални активи се оценява на 20-25 трилиона долара. Ако вземем предвид, че през 2019 г. индексът С&П 500 е оценен, както пише Силченко, на почти 27 трилиона долара, тогава „сега живеем в ера, когато 85-90% от пазарната капитализация се формира от нематериални активи“, тоест такива, които нямат физическа субстанция - нещо като оставащата усмивка на изчезващия Чеширски котарак в Алиса.

Предмет на присвояването на нематериалното са “Гугъл”, “Майкрософт”, комплексът от други платформи, които формират Матрицата. Те събират данни за нашите покупки, движения, контакти, естетически предпочитания. Човек се формира, адаптиран към проследяващата "търсачка" и зависи от нея. Лари Пейдж, един от основателите на “Гугъл”, веднъж казва: „Хората създават и оставят огромно количество данни за себе си със своите търсения, кликвания. И това може да се използва." Животът на човек се превръща в колекция от кликвания, първо проследявани, които в крайна сметка стават насочени/диктувани от съществуващата платформа.

Много е важно, следвайки Зубоф, да подчертаем: НК като такъв не произтича непременно от цифровата технология, която е неутрална сама по себе си. Създаден е от определена група хора с определени интереси в определено време и място. Той е социално-икономическа конструкция, а не просто технология; тази конструкция определя технологията, а не обратното. Това още веднъж показва колко неадекватна е схемата на т. нар. технологични структури за обяснение на реалността. Технологичната структура е следствие от социалната система, нейната функция. Някои социални системи пораждат определени технологии. Но не и обратното. А изобретяването от “Гугъл” по метода за оттегляне, от който се нуждае (Зубоф използва думата обезвреждане, отчуждение) на продукт – определен тип поведение, поведенчески излишък, говори, че говорим за нов тип икономика и общество. Ако масовото производство се стреми да създаде нови източници на търсене, това не е така. “Гугъл", разбира се, изгражда бизнес около нарастващото търсене на рекламодателите. Човек, който, седнал пред компютъра, поръчва нещо за себе си, смята, че е консуматор. Обаче не, той е само суровина, поглъщана информация. И истинският потребител на “Гугъл” е рекламодателят. Оттук и тази странна атмосфера на секретност на водещите световни интернет услуги. По-голяма от НАСА или АНС.

Контрол и секретност.

И идеологическа артилерийска подготовка.

За какво точно говорите?

Историците знаят, че утопиите са били не само факт от литературния живот, но и оръжие в психоисторическата борба/война. Те изпълняваха психо- и социално-инженерна функция, задавайки вида и „коридора” на прогнозиране, определяйки насоките на социални (геоисторически) дейности по проектиране и развитие. Една от задачите на утопиите и - също така - на антиутопиите е не само да нарисуват желания от определена група идеален образ на бъдещето за нея, но и да го представят като неизбежен. Съгласен съм с тези, които вярват, че много от настоящите схеми на цифровиците и ултраглобалистите (като Шваб) са утопии (за по-голямата част от човечеството - антиутопии), предназначени да убедят всички в неизбежността на техния трансхуманистичен нов-нормален свят, на безсмислеността и безполезността на съпротивата срещу него. Целта е да се потисне волята на хората да се противопоставят на техния „прекрасен нов свят“. Ето защо критичен анализ на тези утопични произведения, твърдо и безкомпромисно противопоставяне на тях е изключително необходима нова форма на идеологическа, социална, цивилизационна и ако щете, социално-биологична борба на видовете.

Със своите схеми глобалните цифровици програмират както общественото съзнание, така и научните изследвания, които трябва да докажат своята коректност, неизбежността на своя свят. Идеологията на неизбежността се смята от Зубоф за един от умствените, когнитивни инструменти на цифровиците, предназначени да убедят всички, че няма алтернативни варианти за бъдещето. Например Шмит и Коен в работата си „Новият дигитален свят: променящи се нации, бизнеси и нашия живот“ пишат, че скоро всичко на Земята ще бъде свързано едно с друго и никой не може да го спре. Зубоф обаче отбелязва, че след като критикуваме доктрината за неизбежността, тя започва да се пръска по шевовете. Всъщност историята има вероятностен характер, което цифровиците, подобно на свободната воля, отричат. Свободната воля на хората, дори на отделния човек, е това, което разрушава техния свят, който те интерпретират като автономна свръхчовешка реалност, която уж ще управлява човек. „Уж“ - защото самата Матрица все хак е контролирана от хора, използващи я като параван, точно както египетските, вавилонските и други свещеници са използвали боговете, чиято воля уж само тълкуват и предават.

С други думи, власт и пари.

При това пари, предоставени по непазарен начин. Често “Гугъл” и другите надзорни платформи се характеризират като двустранни или многостранни пазари, но Зубоф категорично отхвърля този подход: „Това изобщо не са пазарни структури. Пазарът е маска за тях. “Гугъл” намери начин да превърне своите непазарни транзакции с потребителите в допълнителни „суровини“ – производството на продукти за пазарно взаимодействие с техните реални потребители – рекламодатели. С други думи, не сме изправени нито пред капиталистическа структура, нито пред пазарна, тя опровергава пазара и излиза извън рамките на пазарната икономика. Пазарът е само маска за нея.

Превод: В. Сергеев