/Поглед.инфо/ В света тече процес на първоначално натрупване от невеществен характер, което създава основа за нова социална система, която да използва възможностите на цифровите технологии. За контурите на тази система и техния теоретичен смисъл разказа историкът и мислител Андрей Фурсов, докато представяше книгата на Шушана Зубова “Ерата на надзорния капитализъм”. Ще запознаем читателите с най-важните моменти от изказването.

“Зубова пише, че надзорният капитализъм е контрол не над средствата за производство, а над средствата за модификация на потреблението. Тоест основният фактор, който се отчуждава е поведението”, отбелязва Фурсов.

Тя пише, че „Гугъл“ е изобретил надзорния капитализъм по същия начин, по който „Дженерал Електрик“ е изобретил управленския капитализъм и масовото производство в началото на ХХ век. Е, заедно с „Гугъл“ са „Майкрософт“, „Фейсбук“ и останалите. И продуктите на този надзорен капитализъм не са продукти на обмена на стойност, който е характерен за капитализма. Те не създават конструктивни отношения производител-потребител, те опаковат нашето поведение, навици и опит по такъв начин, че да обслужват интересите на другите. Човекът става суровина. И този надзорен капитал знае всичко за нас и ние практически нищо за него. Ако индустриалният капитализъм процъфтява за сметка и в ущърб на природата, тогава този информационен капитализъм се изгражда за сметка на човешката природа. Но фактът е, че това вече не е капитализъм. Защото капиталът е материализиран труд, който се реализира като себерастяща стойност. Ако говорим за контролиране на социалното поведение посредством нуждите, които имате, колко кликвате - и това е записано - това вече не е капитализъм. Тук обект на присвояване е самият човек “, каза Фурсов.

Новата система понякога се нарича дигитален феодализъм. Това е грешка, подчертава историкът. При феодализма външните за човека фактори бяха отчуждени, на първо място, волята за разпореждане със земята. Технологичните корпорации отчуждават волята на човек във връзка със себе си, неговите нужди и поставяне на цели.

През 2004 г. „Гугъл“ започна да сканира лични съобщения за рекламни цели. През 2007 г. „Фейсбук“ стартира проекта „Бийкън“ като нов начин за социално разпространение на информация. Всъщност това позволи на рекламодателите на „Фейсбук“ да проследяват потребителите, като разкриват техните покупки без тяхно разрешение. През 2010 г. Марк Зукърбърг заяви, че поверителността вече не е норма. Тоест, появи се нов тип икономическа власт, но това е последвано от политическа власт. Зубова казва, че гражданите са станали потребители на мрежата - жители на мрежата. И те са лишени от правото на личен живот. След като сте влезли, поверителността ви е приключила“, убеден е Фурсов.

Много интересен термин е поведенчески добавен продукт. Тоест поведението се превръща в добавен продукт. За разлика от индустриалните предприятия, „Гугъл“ отчуждава човешкото поведение като излишен продукт. Тоест човек е отчужден като цяло като консумиращ индивид. Той е обвит в мрежа от потребителска информация. На никого не му е хрумвало, че това не е просто нов вид експлоатация, а нов вид отчуждение на човека. Нещо повече, той дойде под формата на много успешна притурка. Субект е „Гугъл“ и комплекс от платформи. Те събират данни за поведението на хората. Тоест, формира се човек, който вече е адаптиран към „Гугъл“ и зависи от него. Това не е резултат от вътрешното развитие на цифровите технологии. Това не произтича директно от цифровите технологии. Това е социално-икономическа конструкция. Технологичната структура е следствие от социалната система, а не обратното “, казва Андрей Илич.

Ако масовото производство се стреми да създаде нови източници на търсене, тогава „Гугъл“ и подобни корпорации изграждат своя бизнес около нарастващото търсене на рекламодатели.

Човек, който кликне върху компютър и поръча нещо, мисли, че е потребител. Не! Той е суровина. Събира се информация за него. Истинският потребител на „Гугъл“ е рекламодателят. А човекът е жив петрол. Оттук и атмосферата на пълна секретност в „Гугъл“, подчерта Фурсов.

Наближаваме важна концепция - първоначално натрупване. По едно време некапиталистическото примитивно натрупване създаде основата на капитализма, тъй като всяка система възниква върху несистемни предпоставки. Това, което прави „Гугъл“, е първоначалното натрупване не само на капитал, но и на некапиталистически активи за новия ред. Нещо повече, това е някак незабелязано за по -голямата част от хората. През 16 век, когато има огради, е очевидно: хората са прогонени от земята. Днес хората са изгонени от себе си, от това, което осигурява свобода на избор. Работи обаче и материалният процес - унищожаването на малкия и средния бизнес. По този начин пространството се изчиства за нов ред. А в такива структури като „Гугъл“ има взаимно разтваряне на властта и собствеността. Защото, ако контролирате поведението на хората, това вече не е собственост, а власт“, допълни Фурсов.

В ход е установяването на корпоративен контрол върху определени зони, където не са в сила държавните закони, а правилата на тази корпорация. Тоест има институционализиране на свободата на такива структури от обществото. И в самите тези структури има сложна трикласна система на корпоратизация, а на върха има един или двама души. Те вземат всички решения, те са „свещеници“. Те са обвързани със специалните служби, дълбоката държава, банките. Това, което Зубова нарича надзорен капитализъм и дълбока държава, са две форми на съзряване на фундаментално нова посткапиталистическа система. Технологичните корпорации изграждат и претендират за публични зони с безпрецедентен мащаб, които все още не са обхванати от закона, като например киберпространството. Те се преместиха там. Ето една аналогия с 16 век в историята на капитализма. Северноатлантическата единица го създава в морската си зона, която не е регулирана по никакъв начин (пиратство, набези). И те завзеха тази територия. Същото се случва и сега“, допълни историкът.

Господарите на тези процеси стават „жреци на информацията“. Те решават каква информация да стане обществено достъпна, коя е тайна и какво ще бъде добавено. Оказва се, че това е разделение на знанието. Има знания за екстри и затворени знания. Дигитализацията действа като оръжие за лишаване от права. Силата на тези структури има своя източник в логиката на натрупване на контрол върху поведението. Това е фундаментално некапиталистическа система. Терминът "екзизъм" отразява същността на тези структури. Те лишават огромна част от населението от достъп до знания. "Сбербанк", която получи огромни права в промяната на образованието, е именно отрязването на огромна част от населението от знание и образование. И е много символично, че хора от „Сбербанк“ доведоха Даня Милохин на Петербургския форум. Това е символът на тълпата, от която платформите се нуждаят “, каза Фурсов.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели