/Поглед.инфо/ И докато светът с тревога следи операцията на турските въоръжени сили в Африн, Сирия, наречена многозначително „Маслинова клонка“, както и гневните филипики на турския президент Ердоган в посока ЕП или „враговете на Турция“, в самата Турция текат процеси, които предизвикват нарастващо чувство на несигурност сред общество и дори управляващи. Изнесени данни от Мурат Гезиджи по „HALK TV“ /Народна ТВ/, в предаването „Арена“ за резултатите от проведено от неговата агенция „Гезиджи“ социологическо проучване сочат, че „всеки един от 3-ма гласуващи за управляващата ПСР вече не е верен избирател“.

Проучването е направено в периода 2-17 декември и е обхващало 4238 души. Изнесената информация показва, че на този етап 42% от турците биха гласували за управляващата ПСР, за главната опозиционна кемалистка партия, НРП -20.1%, за новата „Добра партия“ с лидер Мерал Акшенер-20.2%, за националистическата дясна ПНД с лидер Бахчели- 7.29%, а за прокюрдската парламентарно представена ДПН –само 8.73% т.е. тя изпада под необходимите за влизане в Меджлиса /парламента/ 10%. Всички останали партии имали подкрепа на 1% от турските избиратели. Друга анкета, получила гласност, която група академици са направили между 11 декември и 7 януари в 26 вилаета, сред 1100 души и след зададени 120 /!/ въпроса посочва като резултат, че 75% от включилите се в анкетата оценяват политиката на управляващите като успешна. Оказва се, че 59.2% настояват за оставане в НАТО, 43.6% са за продължаване преговорите с ЕС за членството на Турция, а 57.8% искат това членство. Излиза, че в сравнение с 2017г. турците, които вярват, че страната им може да е член на ЕС са нараснали от 27% на 38.5%.Като „близък приятел на Турция“ най-много гласове /67.8%/ е получил Азербайджан, следват Кипърската турска република/призната само от Анкара/ с 43.9%, Русия с 30.5%, САЩ с 15.4%, а Гърция е с 9.4%. Катар е изпаднал от класацията, а за България няма и дума. Откъдето и да се погледне, в условията на непрекъснато удължавано извънредно положение след опита за преврат, данните изглеждат някак напудрени или поне не създават излишно напрежение. Но и не гарантират на този етап сериозно превъзходство, напротив, на управляващите при избори, ако са сега. Дали това е причината ръководството на управляващата ПСР да реши да отмени провеждането на каквито и да било проучвания на общественото мнение, което се е правило редовно всеки месец?. След изказване на Ердоган, че „вече няма вяра на анкетите“, решението на партията му е закономерно. Разбира се, че ПСР дълго време е правила такива проучвания и то само чрез 3 фирми, но сега се казва, че „няма нужда от такива анкети, всичко е ясно“. Допълнено е, че като наближат изборите, тогава ще се подновят социологическите анкети. Те стрували по 100 хил турски лири и това било излишно на този етап. Всеки да прави изводи, както разбира сигналите. Анализите, които правят социологическите агенции, публикували своите проучвания, показват, че резултатите са различни, ако се включи или изключи от анкетите новата „Добра партия“, чийто лидер Мерал Акшенер всъщност се отдели от националистическата ПНД поради несъгласие със сътрудничеството с Ердогановата партия. Подкрепата, която оказва ПНД с лидер Бахчели на управляващата ПСР рефлектира върху избирателите и е причина в крайна сметка за „пукнатините в югоизточен и източен Анадол“. Гласовете за ПНД се стопяват. Данните, че около 65% от турските кюрди в минали избори са подкрепяли Ердогановата партия, сега са различни. Сближаването на ПСР и ПНД няма как да не тревожи кюрдите и те сигурно ще имат друг избор при следващо гласуване, казват социолозите.

В такава обстановка се проведе и 36-тия извънреден конгрес на опозиционната НРП, която преизбра за лидер Калъчдароолу. Очаква се той да обяви и кандидатурата си за кандидат-президент, както вече направиха Мерал Акшенер, „Добра партия“ и Доу Пиринчек, партия „Ватан“. Със подкрепилите го на конгреса 790 гласа, Калъчдароолу остави доста назад конкурента си, Мухарем Индже, който беше заявил, че ако го изберат, ще се кандидатира за президент на изборите през 2019г. Има време до 2019г, но обстановката е напрегната и има признаци на предизборна. След задкулисните слухове в Анкара, че експрезидентът Абдуллах Гюл ще е съперник на Ердоган като кандидат-президент, дойде ред на проф.Давутоглу, експремиер, „да се върне в политиката“. Дълго време изявите на Давутоглу като лектор на обществени събития бяха пренебрегвани и изолацията му бе публично известна. Съобщения, че е „подкрепял референдума в Иракски Кюрдистан“, че е настоявал за „специален статут на Киркук“ и дори, че е бил против военна намеса на Багдад срещу Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, след референдума, създаваха на Давутоглу ореол на противник на политиката на Иран, Ирак и Турция относно амбициите за независим Иракски Кюрдистан. Но 4 месеца по-късно, на 29 януари, Ердоган е приел проф.Давутоглу в „Беш тепе“/президентската резиденция/ и е провел с него 3 часа разговор. На следващия ден двамата, Ердоган и Давутоглу, са посетили заседание на депутатите от ПСР в Меджлиса. Загадката е пълна, а предположенията са разнопосочни. Различните кръгове коментират различно приетата за ключова среща между Ердоган и Давутоглу. В“Хюриет“ вече изрази становище, че „Ердоган се опитва да изгради политически кръг срещу Гюл преди изборите през 2019г. Според в.“Йени чаа“/Нов век/ изразеното становище в „Хюриет“ е меродавно, но предполага, че на Давутоглу ще бъдат възложени нови задачи. Въпросът обаче, който задава „Йени чаа“ е „Ердоган, който не се отказва да воюва с Асад, отново ли ще се прегръща с Давутоглу, чиято „Стратегическа дълбочина“ доведе до хаос в региона?“. Вестникът признава, че „сега е невъзможно да се прецени“, но е убеден, че този разговор на Ердоган с Давутоглу е нормално да се смята, че има отношение към федерализацията на Сирия. „Сирийското блато“ явно не е залък за всяка уста и ако се потвърди старото правило, че „бойното поле е царства на несигурността“, Анкара явно ще има проблеми не само с военната си операция в Африн, но и при прилагането на стратегията за водеща роля в региона. Регион, в който границите се оспорват и за тях се воюва на живот и смърт, докато големите теглят чергата според интересите си.

И точно в такава обстановка Холандия отзовава посланика си от Анкара и не възнамерява да приема в момента нов турски посланик в страната си. Сагата с турската намеса миналата година в страната на лалетата явно не е приключила. Независимо от значителния брой турски, но и кюрдски, гастарбайтери в Холандия. Нови гневни слова срещу Хага? Нови призиви за среща ЕС/Турция? Или първо да приключи „Маслинова клонка“? Ангелът, символ на мира, който е на медала, подарен от папата на Ердоган при срещата им днес във Ватикана, дали ще се разчете като сигнал от турския президент? Познатото „въпросите са повече от отговорите“ важи с пълна сила и за политиката на Анкара днес. А тя е на Ердоган.