/Поглед.инфо/ Някои анализатори неотдавна посочиха, че има "студена война" между турско-катарския съюз и блока на Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Египет.

Независимо дали този израз правилно описва нарастващото разделение и конфликт между двата политически полюса на Близкия изток, подобно покачване на градуса на напрежението допълнително поляризира Арабския свят.

На фона на кризисната регионализация и интернационализация от страна на Съвета за сътрудничество на Залива, тази "Студена война" продължава да влошава регионалните разделения.

Подобно разделение е много добре видимо в Магреба, особено в Либия. Алжир обаче, не е страдал от подобна поляризация, идваща от тази т.нар. студена война.

В чест на ръководството на Алжир е, че то много успешно и впечатляващо успя да спре възможното разделение на страната заради регионалната геополитика, както и да избегне натиска за съюзяване на външната си политика с един или друг блок.

"Суверенистката управляваща идеология" на Алжир

Алжир гледа на себе си като на регионална сила, която има собствени принципи. Идеята, че други страни могат да се опитат да заповядат нещо на Алжир, не импонира на алжирските държавни представители.

Заради богатството си от природен газ, историята и идеологията, Алжир има капацитета да се защити от външен натиск, включително и от такъв по линия на Съвета за сътрудничество на Залива.

Благословен с огромни резерви от природен газ и петрол, Алжир не се е нуждаел от финансова подкрепа от страните, членуващи в Съвета за сътрудничество на Залива, която разбира се, би дошла с определено политическо бреме и обвързаност.

Тази позиция контрастира с по-бедните арабски страни като Египет, които са станали все по-зависими от монархиите на Персийския залив, и чиято външна политика отразява икономическата им зависимост от страните-членки на Съвета за сътрудничество на Залива.

Историята на Алжир като френска колония и кървавата му война за независимост (1954-1962) направиха концепцията за суверенитета сакрална за всички алжирци.

Алжирците са много чувствителни, когато става въпрос за възпирането на страните от НАТО, основно Франция, от намеса във вътрешните им работи, както и други страни из "Глобалния Юг".

Така например, през август над 60,000 ливанци подписаха петиция, с която искат страната им отново да стане френска колония. Подобна петиция би била невъзможна в Алжир и трудно ще намери хора, които да я подпишат.

За да разберем какво представлява Алжир на международната сцена, трябва да оценим важността на следните концепции и институции за страната:

- деколонизация, антиимпериализъм, Движението на необвързаните страни, пан-африканизма, арабския национализъм, секуларизма и социализма.

Външнополитическите принципи на Алжир не са се изменили във времето, дори когато вътрешни, регионални и международни обстоятелства са се появявали.

Скорошен пример за тези неща е изявлението на президента Абделмаджид Тебуне относно решителния ангажимент на Алжир да не формализира дипломатическите си отношения с Израел, освен ако, и докато, не се установи Палестинска държава със столица в Източен Йерусалим.

Това е в доста рязък контраст с Обединените арабски емирства и Бахрейн, които нормализираха връзките си с Тел Авив през август - септември, 2020 година.

Още повече, този алжирски възглед помага да се обясни и опозицията на страната срещу намесата на държави-членки на НАТО в Либия, Мали, Сирия и на други места.

Начините, по които Алжир отговори, както на блокадата на Катар, така и на Либийската гражданска война, са много показателни относно това как "суверенистката управляваща идеология" влияе на външната политика на страната, когато става въпрос за междуарабски конфликти.

Приятел на всички в разделения Персийски залив

Интересът на Алжир в поддържане на партньорски и работни отношения със страните и от двете части на барикадата в кризата със Съвета за сътрудничество на Залива са основен фактор, който кара страната да заема една неутрална позиция в междуарабския конфликт.

"Той (Алжир, бел.р.) е заел една твърдо неутрална позиция относно този спор, която е в съзвучие с външната му политика що се отнася до уважаването на националния суверенитет на други страни", обяснява Рикардо Фабиани от Групата за международни кризи.

"От гледна точка на Алжир, това е въпрос, който най-добре да се остави на страните, които са замесени. За тях няма нужда Алжир да влиза и да заема страна", добавя той.

Алжир разглежда отношенията си с всяка монархия от Персийския залив като специални и смята, че те трябва да се запазят.

Търговията, банките и пристанищата направиха Алжир близък до Обединените арабски емирства, както и факта, че Абделазиз Бутлефика беше в изгнание в Дубай през 80-те години.

Културните и религиозни линии и фигури са създали много специална връзка между Алжир и Саудитска Арабия.

Журналистите и учените пък, са установили силни връзки между Алжир и Катар, като много алжирци работят на водещи позиции в Ал Джазира и други базирани в Доха медийни платформи.

Религията сериозно формира и отношенията на Алжир с Оман, тъй като и двете страни са дом на мюсюлманите ибади.

Научните изследвания засилиха алжирско-кувейтските връзки от своя страна.

Като Тунис, Алжир иска колкото се може повече инвеститори в алжирската икономика от страните-членки на Съвета за сътрудничество на Залива.

Въпреки, че е твърдо решен да запази неутралитета си в спора в Персийския залив, Алжир разбира гледните точки и на двете страни.

Алжир симпатизира на анти-ислямистката политика на Абу Даби, което се дължи до голяма степен на "черното десетилетие" на северноафриканската страна през 1990-те.

В същото време, Алжир е чувствителен и към борбата на Катар да запази националния си суверенитет. Въпреки това, алжирското решение да се поддъражт икономически и дипломатически връзки с Доха, беше наречено "про-катарска" позиция.

Както Фабиани казва, "позицията на неутралитет на Алжир е хвалена от катарците и е правдоподобно да смятаме, че емиратците не са я харесали кой знае колко".

Доктор Уилям Лорънс, професор по политически науки и международни отношения в Американския университет, твърди, че отношенията на Алжир с Персийския залив като цяло, са пострадали от кризата в Съвета за сътрудничество.

Това се случва, въпреки, че арабският конфликт не е повлиял на Алжир толкова тежко, колкото ако го сравним със съседни страни като Либия.

От средата на 2017-а година, Алжир трябваше да започне "преход от отношения с нарастващ, относително обединен и икономически силен Персийски залив, към един нов регион, в който външни държави трябва да избират между една или друга от местните сили".

"Това допълнително се влоши от икономическите последствия на кризата с коронавируса", обяснява проф. д-р Лорънс.

Поддържането на неутралитета по отношение на кризата в Персийския залив, изправи Алжир пред някои проблеми.

За неутрални страни като него, враждата "влоши отношенията с всички страни от Персийския залив, защото Алжир не избра страна", както обяснява професор Лорънс.

Това имаше последствия за алжирската външна политика по отношение на Либия, Сирия, Йемен и други на международната сцена.

Предвид дългата си сухоземна граница с Алжир, Либийската гражданска война значи, че студената война на Близкия изток вече е на прага на алжирците. Съответно, изходът от този кошмарен конфликт е много важен за Алжир.

Когато съседът ти гори: Войната в Либия

В Либия, където има граданска война от 2014-а година насам, Алжир също гледа да поддържа определен баланс, който е в съзвучие с идеологическите и исторически външнополитически традиции на магребската страна.

Алжир се страхува, че някои определени страни - конкретно Турция и Обединените арабски емирства, преследват амбиции за регионална хегемония с намесата си в Либия.

Алжир и Турция имат общ интерес в признатото от ООН Правителство на националното спасение в Триполи, което и за двете не трябва да пада пред силите на генерал Халифа Хафтар.

Поради това, първоначално Алжир имаше симпатии за милитаризираната политика на Анкара в Либия, скоро след като турската военна интервенция се задълбочи в края на 2019-а година.

Въпреки това, Алжир става все по-притеснен от турската "неоосманистка" политика в Либия и се притеснява от турското военно присъствие, което се разпростира из териториите на източния му съсед.

"Властите в Алжир са притеснени от това, че Турция установява перманентно присъствие в Либия, както и от наличието на турски сили във военновъздушната база Ал Вутия, която е близо до границата с алжирците", обяснява Фабиани.

"Това е източник на притеснение.... алжирците се страхуват от нова ескалация в централна Либия", добавя експертът.

Въпреки това, някои експерти твърдят, че докато Алжир се противопоставя на военните интервенции на чуждестранни сили в Либия, той е преди всичко срещу намесата на Обединените арабски емирства, както и потенциално, на Египет.

Според проф. Лорънс това има общо с факта, че Алжир класифицира заплахите за себе си по следния начин:

1. Глобални терористични и криминални групи като клоновете на Ислямска държава в Сахел и Ал Кайда в Магреба.

2. Мароко.

3. Франция.

4. Всяка страна, която е в съюз с Франция, както например Египет, маршал Хафтар, Обединените арабски емирства.

5. Турция.

Още повече, в светлината на приказките на египетския президент Абдел Фатах ал Сиси, затова, че Сирт е "червената линия" на Кайро, както и заплахата му, че Египетската армия може да започне военна интервенция за да изтласка подкрепяните от турците милиции на Правителството на националното съгласие.

Всичко това притеснява Алжир много.

Това е така, заради баланса на силите в Северна Африка, който има опасност да се промени по начин, който подкопава интересите на Алжир.

Фабиани казва следното:
"Алжир се страхува от египетска интервенция, която може да елиминира този своебразен "буфер", който традиционно е разделял двете регионални сили в продължение на десетилетия".

Въпросът за 64,000 долара ни насочва към дебата, който протича в самия Алжир относно това дали правителството има конституционното право да разполага националните въоръжени сили извън границите на магребската страна.

Това е интензивен дебат, който протича между представителите на елита, както и гражданите из цялото общество.

Това, че този въпрос е толкова спорен говори за степените, до които алжирците се придържат към суверенистката правителствена идеология, но също така и в по-практичен план, мислят за заплахата от продължаване на гражданската война в Либия и всички проблеми, които това поставя пред алжирската национална сигурност.

Арабският отстъпник

В Арабската лига Алжир е отстъпник или аутсайдер. В глобален мащаб страната е геополитическа рядкост.

Докато мнозина от арабските страни, които имат хегемонистични аспирации оперират по определени начини, по които алжирците никога не биха действали, Алжир е доказал, че е много добър в това да седи в рамките на добре артикулирани международни позиции с твърда чувствителност, която формира геостратегическото му мислене.

В продължение на много десетилетия, международната динамика се променя, като например разпада на Съветския съюз и края на Студената война през 1991 година, терористичните нападения от септември 2001 г., "Арабската пролет" десетилетие по-късно и тнт.

И въпреки това, Алжир не е променил принципите си, дори когато толкова много други арабски държави го правят, както от опортюнистични, така и от позиции на слабост.

В днешния рязко променящ се свят, както и в един все по-нарастващо поляризиран Близък изток, външната политика на Алжир остава ясна, принципна и идеологически стабилна.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели