/Поглед.инфо/ Съдбата на руския език се превърна в една от основните теми на парламентарните избори в Киргизстан в неделя. Скандалът беше предизвикан от появата на законопроект за ограничаване на използването на руски език. Може ли този документ да стане закон, какво мислят киргизките власти за това и защо опозицията смята, че зад скандала стои „влиянието на други страни“ и може би дори „натиск върху Москва“?
В края на ноември обществеността на Киргизстан беше изненадана да научи от медиите за появата на нов законопроект „За държавния език“. Посочва се, че документът вече е минал публично обсъждане. Законопроектът значително разширява използването на държавния киргизки език и ограничава използването на руския език, който в Киргизстан има официален статут.
По-специално, според законопроекта, в образователната система (от детска градина до университети) държавният език се планира да бъде основен език на обучение и възпитание. Това е въпреки че сега в Киргизката република има много руски езикови детски градини и училища.
Изискването за компютърни програми също изглежда странно: „Компютърна програма с потребителски интерфейс, която се внедрява в Киргизката република, трябва да има интерфейс на държавния език“, се казва в законопроекта.
Документът съдържа изисквания за държавни и общински служители: дори обикновените служители ще трябва да обслужват населението само на държавния (киргизки) език. Включително и медицински работници на държавни и общински здравни заведения. Това е една от причините известният киргизки лекар Бермет Бариктабасова, да разкритикува остро законопроекта. Според нея предложените нововъведения само разпалват междуетнически конфликти, а киргизкият език не се нуждае от този вид „подкрепа“.
„Оказва се, че за сто години (70 години СССР + 30 години независимост) многонационалната армия от лекари спасява хората, а сега ще бъдат уволнени? Това нормално ли е? Какво ще правите с 40% от некиргизкото население? И с техния избор на език? А със законодателството за представителство на националните малцинства в държавните агенции? А с представителството на националните малцинства в парламента? В здравната система? А образователната система? А с пациенти, които не са киргизи, какво ще правите? Със старите хора? Ще ги учите на киргизски?”, пита докторът. Бермет Бариктабасова участва в парламентарните избори в неделя и се опитва да бъде избрана в листите на партия “Ънтъмак”.
Новият състав на киргизкия парламент ще се състои от 90 депутати вместо предишните 120. Политическите партии ще получат 54 мандата, а 36 депутати ще бъдат избирани в едномандатни избирателни райони. Техните правомощия ще бъдат силно ограничени в сравнение с предишното свикване, тъй като в новата конституция повечето от правомощията са прехвърлени на президента. Въпреки това в условията на Киргизстан парламентът винаги ще играе осезаема роля в политическия живот на страната. Миналогодишната смяна на властта поради измами на парламентарните избори ясно показа, че населението е чувствително към това кой ще стане депутат. И това е въпреки факта, че от гледна точка на идеологията парламентът не изглежда съвсем обикновен.
„Такива партии като „Ата-Журт - Киргизстан “, „Ънтъмак “, „Ишеним “, „Алианс” трябва да влязат в парламента, партиите „Ата-Мекен”, „Иман Нуру” и „Социалдемократи” също имат нелоши шансове. Те нямат идеология, всъщност всички са едномандатни “, казва Денис Бердаков, политически анализатор от Бишкек. “Просто някой има географски фиксиран избирателен район, а някой има такъв в цялата страна. Следователно нито една партия няма никакво специално отношение към Турция, Русия или Съединените щати. Тези избори не носят никакво геополитическо разцепление за Киргизстан”, допълва той.
Депутатът от опозицията Ирина Карамушкина смята, че законопроектът "За държавния език" не случайно се е появил точно преди изборите.
„Вярвам, че някой умишлено е планирал да публикува този законопроект няколко дни преди гласуването. Някой трябваше да предизвика хаос в обществото. И докато народът спори, псува заради езика, общественото внимание се отклонява от по-неинтересните неща, от действията на властта, от изборите. Нямаше спешна нужда от приемане на нов закон за държавния език”, коментира Ирина Карамушкина. “За Киргизстан това е много болезнен въпрос, тук все още живее рускоезичното население. Ако стана депутат и силна конструктивна опозиция влезе в парламента, ние няма да допуснем приемането на този законопроект”, допълва тя.
Властите на страната все пак се обявиха за скандалния законопроект. Вицепремиерът Едил Байсалов написа в “Туитър”, че новият текст на закона "За държавния език" не е съгласуван с Кабинета. Според него законопроектът е иницииран и разработен самостоятелно от Националната комисия по държавния език, в съответствие с изискванията на новата конституция.
„Проектозаконът ще бъде обработен, няма да бъде внесен в парламента в оригиналния му вариант, както е предвидено в процеса на обществено обсъждане. Развитието и укрепването на родния език е един от основните приоритети на Министерския кабинет. Не е необходимо обаче да се политизира този въпрос или да се стеснява обхватът на официалния език и още повече да се нарушават правата и интересите на етническите малцинства“, каза вицепремиерът на Киргизстан.
Ирина Карамушкина смята, че скандалът около езиковия закон е проба за обществената реакция към подобни инициативи. В същото време, според нея, законопроектът нарушава правата на руския език, залегнали в конституцията. Освен това, според депутата, не може да се изключи външнополитическият фактор, който влияе върху езиковата политика в Киргизстан.
„Мисля, че има влияние и от други страни - например Турция. На едно от заседанията на Парламентарната асамблея на тюркоезичните страни турците настойчиво поискаха Киргизстан да премине на латиница, да се отдалечи от руския език, да използва повече турски и английски “, казва Карамушкина. “Трябва също да разберете, че сегашните власти могат да декларират, че ако Русия иска да запазите руския език в Киргизстан, тогава трябва да плати за това. Може би това е един от вариантите за оказване на натиск върху Москва и нашето ръководство ще се опита в замяна да измоли бонуси или пари, използвайки проектозакона като един от лостовете за натиск."
В продължение на тридесет години след разпадането на СССР Киргизстан (особено в столицата) успя да запази високия статус на руския език. В момента не само е защитен от закона, но е и широко използван във всички сфери на обществото, особено в образователната и научната сфера.
Ключовият въпрос е как президентът на Киргизстан Садир Жапаров гледа на инициативата. Неговото мнение по този въпрос ще бъде решаващо. През февруари тази година, преди да се срещне с Владимир Путин, Жапаров публично се обяви за добросъседски отношения между Киргизката република и Руската федерация, както и за запазване на високия статус на руския език в Киргизстан. „Руският език е не само официалният език, но и езикът на междуетническото общуване в страната. Той е добре защитен на законодателно ниво, статутът му е залегнал в нашата конституция и аз като президент и гарант на човешките и гражданските права и свободи категорично се противопоставям на всякакви опити за политическа манипулация по този въпрос “, каза той.
Експертите предполагат, че президентът може да не е знаел за разработването на скандалния законопроект. Наистина, веднъж на няколко години подобни инициативи се чуват в страната от политици, различни от първо ниво. Неколкократно са правени опити за промяна на статута на руския език в Киргизстан, но нито един от тях не е успешен досега.
Превод: В. Сергеев