/Поглед.инфо/ Сред последните важни събития в областта на геополитиката, последвали срамния бяг на американците от Афганистан, трябва да се подчертае особено активирането на англосаксонския съюз в Тихия океан. В сравнително кратки срокове администрацията на Байдън, за да засили потискащия ефект от провала в Афганистан, обяви създаването на два нови стратегически съюза - АУКУС и КУАД.
АУКУС е чисто англосаксонски феномен, основан на интеграцията на стратегиите на САЩ, Великобритания и Австралия. В същото време Вашингтон демонстративно изгони Франция и Италия от него, които в същото време загубиха военноморски поръчки от Австралия, които бяха изключително важни за двете европейски страни. Ефектът беше толкова силен, че Франция извика своя посланик във Вашингтон за консултации. Подобна арогантност, според много експерти, всъщност подкопава НАТО като цяло. Всъщност АУКУС изпълнява програмата на американските неоконсерватори – да създаде близък съюз между англосаксонските сили и да изключи Европа от него.
Другият съюз КУАД се състои отново от САЩ и Великобритания, но този път включва две азиатски сили - Индия и Япония. Ако Япония не е независима и след Втората световна война е само американска военна база, всъщност окупирана територия, то с Индия положението е много по-сложно. По време на Студената война Индия, официално придържаща се към статут на необвързана и един от инициаторите на Движението на необвързаните, все пак беше по-близо до СССР, а Пакистан беше в зоната на западно влияние.
През последните десетилетия всичко се промени коренно. Пакистан рязко се обърна от Запада и се преориентира към Китай. Индия, от друга страна, започна да се приближава към САЩ и да се отдалечава от Русия. Но именно Индия в КУАД действа като субект, способен да взема самостоятелни решения. Освен това Ню Делхи поддържа добри отношения с Москва. Това е слабото място на целия англосаксонски съюз.
Съвсем очевидно е, че и съюзите АУКУС и КУАД имат строго антикитайска ориентация. Китай напоследък стана толкова силен, че престана да крие своята геополитическа субективност. По -скоро е невъзможно да не я забележим. Китай и Русия, всяка страна по свой начин, настояват да бъдат полюси на многополюсен свят. Русия преди всичко в областта на въоръжението и енергетиката, Китай в областта на икономиката. И го правят.
Еднополюсният и многополюсният свят е скачен съд или уравнение с фиксирана сума. Ако единият се засилва, другият отслабва друг. За да добавите нещо към едното, трябва да извадите от другото. Отслабването на властта на САЩ в Централна Азия и Близкия изток, както и в Европа и други области на света, обективно укрепва Китай и Русия, както и всички, които играят на страната на многополюсността - Иран, Турция, Пакистан и т.н. Тъй като за англосаксонците икономиката е преди всичко, те решиха да се съсредоточат върху подготовката на война с Китай. Оставяйки Русия за по -късно.
Именно тази цел са създадени КУАД и АУКУС. АУКУС трябва да предостави на англосаксонците инструмент за военно влияние в Тихия океан под контрола на англосаксонците, така че европейците, не дай Боже, да не развалят всичко, като излязат с особено мнение.
А КУАД има за цел да насочи двете регионални азиатски сили срещу Китай, които имат исторически претенции към Китай (или неговите най-близки съюзници в региона, предимно Пакистан). Китай има сложни отношения с Индия, а с Япония като цяло има дълга история на конфронтация.
Така целта е повече или по -малко ясна. Решено е да се окаже натиск върху Китай от три страни - от юг, разчитайки се само на англосаксонците (за това се използва АУКУС), от изток през Япония и от запад през Индия. Но във всички случаи движещата сила и субект са англосаксонците - САЩ и Великобритания.
В такива случаи никога не можете да сте сигурни дали става дума за подготовка за истинска и пълноценна война, или това е просто операция на натиск и сплашване, за да принудят Китай да отстъпи и да изостави лидерските си амбиции, както и да усложни изпълнението на китайския проект „Един пояс – Един път“ по всякакъв възможен начин. За по-нататъшна дестабилизация могат да се използват Тайван и Хонконг, както и сепаратизъм в Тибет и Синдзян. Оръжието се подготвя за използване, но никой не знае дали ще последва заповедта да се използва или не.
Важно е Русия да разбере, че ако Китай е основната цел днес, а Русия утре. Теоретично може да е обратното. Китай е опасен не сам по себе си, а именно като независим полюс на многополюсния световен ред, който се очертава пред очите ни. И е абсолютно възможно да се каже, че концентрацията на силите срещу Китай – КУАД и АУКУС са също насочени срещу нас. В крайна сметка Русия също се стреми да бъде независим полюс. Затова трябва да се помогне на Китай. В това няма нищо спорно или произволно. Полюсите на многополюсния свят трябва да си помагат срещу еднополюсността. Нищо лично. Проста геополитика.