/Поглед.инфо/ 12 г. на царуване го наложиха като господар на Турция. Но авторитарните му практики и безпрецедентният скандал за корупция превърнаха Реджеп Тайип Ердоган в изключително спорна фигура, въпреки съкрушителната победа на местните избори, пише изданието “Хъфингтън пост” в съвместен анализ с АФП.
Ердоган взе ясна преднина на този вот, ключов за бъдещето на режима му, и след месеци на агресивна предизборна кампания още повече втвърди тона срещу всички, които се осмеляват да оспорят абсолютната му власт.
60-годишният премиер има зад гърба си десетилетие на икономически успехи и политическа стабилност. Но независимо от това позицията му никога не е изглеждала толкова разклатена, поне в международен план. Разобличен като “диктатор” от улицата през юни миналата година, Ердоган няма лесно да заличи огромния политико-финансов скандал във върховете на властта.
Противниците му го наричат “крадец” и искат оставката му. Пиратски телефонни подслушвания
го изобличават
като “кръстник”,
който иска подкупи от компании, или като автократ, налагащ на медиите какво да пуснат на първите си страници. Целият свят се възмущава от него заради блокирането на туитър и ютюб.
Благодарение на образа на силен човек, близък да тревогите на турците от улицата, Ердоган успява да изкачи едно след друго стъпалата на властта. Завършил религиозно училище, изкарващ в младостта си по някоя лира като уличен търговец, Тайип мечтае за кариера на професионален футболист, преди да се хвърли в политиката като привърженик на ислямисткото движение.
Избран за кмет на Истанбул - най-големия турски град, през 1994 г., той триумфира 8 г. по-късно, когато неговата Партия на справедливостта и развитието побеждава на парламентарните избори и той става премиер на Турция през 2003 г. Номинация, която не само че не уплаши Запада, а дори го успокои. “Зрелищните атентати от 11 септември 2001 г., извършени от “Ал Кайда”, дадоха на партията на Ердоган повод да успокои травматизирания западен свят, който търсеше действащо лице, което да въплъщава един “по-умерен” ислям - анализира в. “Бириким”. -Западът даде на Партията на справедливостта и развитието доверие, с което никога досега не се ползвала друга партия с етикета на ислямистка.”
В продължение на години моделът на Ердоган за консервативна демокрация, свързващ капитализма и умерения ислям, водеше до успехи и до
“китайски”
растеж на
турската
икономика Преизбран през 2007 и 2001 г. с над 50%, премиерът започна да мечтае и за президентския пост.
Този сценарий обаче се обърка през юни 2013 г. В продължение на 3 седмици 2,5 млн. турци излизаха на улицата, за да оспорват желязната му ръка и мерките с все по-открит ислямистки характер. Шефът на правителството отговори с жестока репресия срещу “хулиганите”, които го оспорват, но от това демократичният му кредит решително пострада.
“Откакто взе властта, Ердоган постепенно премина от прагматизъм към идеология, от работа в екип към еднолични решения, от демокрация към авторитаризъм”, казва проф. Илтер Туран от университета “Билджи” в Истанбул. Аферата за корупция, която избухна на 17 декември м.г., още повече помрачи картината. Ердоган отговори с жестока чистка и задушаващи свободата закони, които събудиха възмущение както в самата Турция, така и в ЕС и САЩ.
Но човекът, наричан от противниците си “новият султан”, не капитулира. Както по време на протестите през 2013 г. в парка Гези, той възприе любимата си стратегия - тази на жертвата, и организира ответен удар.
На всеки митинг наелектризираше последователите си, размахвайки призрака на “заговора” срещу Турция и собствената му персона, скроен от бившите му съюзници от религиозната общност на имама Фетулах Гюлен.
На митингите възприе агресивна риторика, за да мобилизира своя лагер и да направи от местните избори референдум за собственото си бъдеще. “Това вече не е държавник, а шеф на банда”, казва анонимен западен дипломат. “Неговият край наближава, въпросът е кога ще настъпи и на каква цена за страната”, посочва той. Подкрепен от мнозинството турци, Ердоган се надява да измие обвиненията и критиките. И макар президентските му амбиции да изглеждат все още смътни, той вече планира промяна в правилата в собствената си партия, за да получи четвърти премиерски мандат през 2015 г. Никакъв намек за напускане на властта.