/Поглед.инфо/ Неотдавнашните нападки на Траян Бъсеску по адрес на радиостанция „Гласът на Русия” ни кара да се замислим, дали всичко е наред с демокрацията в самата Румъния. Независимо от това, че Румъния е членка на ЕС, съществуват сериозни основания да се предполага, че режимът на Бъсеску е демократичен само по форма, а не по съдържание.

Политическите противници и опозиционните журналисти многократно са обвинявали президента в създаване на диктаторска система на управление на държавата, потъпкване на опозицията и използване на репресивния апарат на правосъдието за политическа борба. В тези обвинения голяма роля играе извънредно нееднозначната биография на самия Траян Бъсеску, когото много хора смятат за сътрудник на специалните служи на Николай Чаушеску.Бившият ръководител на администрацията на американския президент Клинтън, Джон Подеста смята, че Траян Бъсеску е „бивш морски капитан, който работил в службите за сигурност до революцията от 1989 година”. Няма основания да се предполага, че американският чиновник е лошо информиран за биографията на отстранения румънски президент, особено като се има предвид стратегическото партньорство, установено между Румъния и САЩ в периода на президентството на Клинтън. Това, по какъв начин Траян Бъсеску използва правосъдието и прокуратурата за да препятства дейността на своите опоненти, допълнително потвърждава правотата на Джон Подеста.

Събитията от последния срок на президента Бъсеску дават основание да се смята, че Румъния се управлява от военна хунта. За много кратък срок по-голямото количество от чиновниците, бизнесмените и журналистите били включени в паралелна система за управление на държавата. Процесът се извършвал по следния начин: ако чиновник, бизнесмен или журналист доказвали своята преданост на интересите на Траян Бъсеску, то на тях им присвоявали званието полковник, дори никога да не са служили в армията. Опозиционните политици, бизнесмени и журналисти – обратното- те били подлагани на обструкции. Политиците, бизнесмените и журналистите, станали буквално за една нощ полковници, получили прякорите „полковниците на Бъсеску”.

Като резултат в „демократична” Румъния пропрезидентската преса се управлява от „полковници на Бъсеску”, ръководителят на Централната банка е „полковник”, ръководителите на местната изпълнителна власт – почти всички са „полковници”, генералният прокурар – също е „полковник”. Според изострянето на политическата криза, влиянието на тази паралелна власт, проникваща във всички структури на държавата, става все по-чувствително. Възниква естественият въпрос: защо трябвало да се създават подобни структури?

Ако Траян Бъсеску действително е работил в службите за сигурност, то отговорът е ясен. С това се обяснява и агресивната реакция на отстранения президент на критиката на медиите по негов адрес. В този контекст става понятна увереността на част от румънската преса и на самия Бъсеску за това, че „Гласът на Русия” „разпространява инструкции” за опозиционните политици и журналисти. Между другото, Чаушеску в последните си дни също смятал, че стотиците хиляди гладни демонстранти пред неговия дворец са агенти и диверсанти на чуждестранни специални служи.