/Поглед.инфо/ През 2010 година държавният дълг на Гърция достигна 120% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

През май 2010 година правителството подписа меморандум за финансова помощ на "евротройката" - Международния валутен фонд (МВФ), Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ). То пое задължението в замяна на оказаната помощ да приеме много тежки мерки за затягане коланите на гърците.

Първият пакет помощ в размер на 85 млрд. евро стана ябълка на раздора между правителството и "евроторйката", от една страна, и огромната част от населението - от друга. Население, което от май 2010 г. до ноември 2011 г. загуби общо 35% от своите доходи и започна да се лишава от своите спестявания.

Въпреки вливанията на пари, програмата на строги икономии и забраната да се стимулират различни сектори на икономиката, кризата само се задълбочаваше. Масовите уволнения в държавния и частния сектор вдигнаха безработицата до официалните 29 и неофициалните 32 процента. Сред младежта на възраст от 18 до 35 години тя достигна 52-54 процента. Младите образовани гърци масово емигрират, в някои места в провинцията на Германия вече се говори, че ако не знаеш гръцки, няма как да обясниш на селския лекар какво ти има.

Нивото на самоубийства нарасна 3-4 пъти. 4 500 души сложиха край на живота си през последните 4 години. Най-многобройната група сред тях са хора от малкия и среден бизнес, както и онези, които не могат да върнат дълговете си на банките.

През ноември 2011 година стана ясно, че "помощта" на "евротройката" не само че не извежда страната по пътя на стабилно развитие, но и я тласка към социално-икономическа пропаст. Въпреки това гръцкото правителство под силния натиск на Берлин взе решение да продължи курса на затягане на коланите. Именно този вектор е главното условие за опеката над Атина от страна на стабилизационния фонд на ЕС и запазване на възможността да бъдат получени още 110 млрд. евро, най-вече заради спасението на банките.

Гръцкото правителство без особена съпротива приемаше директивите на "евротройката", фактически държавата бе управлявана от чиновници, назначени от Брюксел. В началото на 2012 година държавният дълг на страната достигна 175% от БВП.

През ноември 2011 година правителството на Георгиос Папандреу подаде оставка. Тогава за пръв път от 1974 г. двете големи партии ПАСОК и "Нова демокрация", които дотогава се редуваха в управлението, бяха принудени да създадат коалиционно правителство, за да "спасят страната", както твърдяха те. Всъщност обаче, за да съхранят като цяло неолибералната система в Гърция.

Новото правителство се задържа само 6 месеца. След като през май 2012 г. страната проведе извънредни избори, новоизбраният парламент не можа да сформира правителство и през юни се състоя поредното предсрочно гласуване. Тогава правителството, обезпокоено от възможността да загуби контрола върху положението, задейства кампания за дезинформация. Главната й цел бе да убеди населението, че при победа на СИРИЗА банките ще спрат да работят - чак дотам, че банкоматите ще престанат да дават пари. Това бе демонстрация на страх от страната на правителството пред бързо набиращата популярност лява партия СИРИЗА - главната политическа сила, която се бе обявила срещу договореностите с "евротройката". Нейният рейтинг излетя от 4 до 17 процента през май и до 27 процента през юни 2012 година.

Тогава, през юни 2012 г., шантажът частично сработи. Нова демокрация получи 30% от гласовете, ПАСОК 12% и двете създадоха коалиционен кабинет, който продължи политиката, наложена от "евротройката".

По време на кризата много компании бяха принудени да развиват по-активен износ, за да оцелеят. През 2010-2013 г. бяха увеличени доставките на традиционни гръцки продукти за Русия. За нея се изнасяше до 70% от ягодите и малините, до 40% от прасковите и кивито, до 30% от цитрусовите плодове, зехтина и замразената рибна продукция.

Сезонът 2013-та стана "златен" за Гърция благодарение на наплива на руските туристи. 1 350 000 руснаци оставиха в Гърция над 1,5 млрд. евро, което бе спасителна инжекция за икономиката на страната. Като цяло икономическата криза накара мнозина в Гърция отново - както преди два века - да обърнат поглед към Русия.

Въпреки това след началото на трагичните събития в Украйна, след антиконституционния преврат и престъпленията на националистите, гръцкото правителство изцяло прие директивите на ЕС въпреки въжделенията и мнението на огромното мнозинство гръцки граждани. Въпреки многовековните връзки с Русия.

През пролетта на 2014 г. правителството започна да пропагандира тезата, че Гърция започва постепенно да излиза от кризата, а в близко време може да възстанови и кредитната си способност. Това бе тиражирано и от привържениците на неолибералните възгледи в Русия. И все пак, въпреки цялата риторика на правителството, това не се случи.

Приетото от ЕС решение за санкции срещу Русия и принудителното налагане на контрасанкции от Москва спря развитието на търговския оборот с Русия, доведе и до съществени загуби за гръцката икономика. По най-приблизителни сметки Гърция е загубила около 300 млн. евро от намаляването на туристическия поток и още толкова в резултат на ответните санкции. През 2015 г. положението може да се влоши. Но правителството и големите информационни структури в страната, свързани с чуждестранни политико-финансови групи, избягват да говорят за тези перспективи - за да принизят ролята на Русия и взаимноизгодното сътрудничество с нея. Да вземе като пример публикацията на в. "Параполитика" от ноември 2014 г. за изводите на американски фонд: "Въпреки многовековните връзки между двете страни и дълбоките симпатии на огромното мнозинство гърци към руснаците влиянието на руския капитал остава твърде незначително".

Партията СИРИЗА, която води в предизборната кампания и има големи шансове да сформира еднопартийно правителство, обещава да провежда многовекторна външна политика, застъпва се за отпадане на санкциите срещу Русия, има и положително отношение към прокарването на газопровод през Турция и Гърция за Европа.

Нито една от големите партии, участващи в парламентарните избори на 25 януари, не поставя въпроса за излизането на Гърция от еврозоната. Но сред аналитиците нараства скептицизма за положителен изход от кризата чрез политиката на тежки икономии, натрапвана от Берлин.

Съществува мнението, че еврото не е панацея. Съществува и изявлението на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас, който каза, че "не трябва да ни интересува съдбата на еврото, трябва да ни интересува спасението на националната икономика и избягването на социална катастрофа".

-----

Димитрис Ляцос, журналист. РИА "Новости"

Атина / Гърция