/Поглед.инфо/ Само 29 работни дни остават на наследниците на българските бежанци от Западните покрайнини, за да успеят да подадат документи за реституцията на загубени от техните семейства земи в Сърбия.

На 1 март изтича срокът за подаване на претенции, които трябва да са придружени с документи, доказващи право на наследство. Нужно е пълно описание по карти на имотите, за които се претендира. Бежанците от Сърбия в периода от 1878 до 1950 г. се изчисляват от историци на над 50 хил. души, разпределени в няколко вълни, като най-голямата е след Ньойския договор. Описаните в протоколи по този договор българи, чиито имоти са останали в Сърбия - т.нар. двувластници, са 30 хил. души.

Наследниците им в България би трябвало да са поне 100 хил. души.

Спорни са данните каква е площта на имотите, които подлежат на реституция, но по Ньойския договор България губи в Западните покрайнини 1500 кв. км със 107 населени места, като се смята, че поне половината от загубените територии са частни имоти.

"На практика тези хора няма да имат възможност да си реституират земите, защото две години българската държава спи и не разбира, че в Сърбия е приет такъв закон", заяви пред в. "24 часа" Силвия Иванова, секретар на асоциацията на българите, които имат право на реституция в Сърбия. Издирването на нужните документи в българските и сръбските архиви отнема по няколко месеца.

Законът за връщане на земите и горите в западната ни съседка е приет през 2011 г., влиза в сила от 2012 г. "Министерството на външните работи обаче не бе превело закона на български до октомври 2013 г.", разказа тя. В същото време САЩ отдавна са превели сръбския закон на английски език.Резултатът е, че до момента едва около 300 български граждани са успели да предявят реституционни претенции за наследствени земи в Сърбия. В справките на сръбската агенция по реституция пък почти липсват върнати имоти на територията на отнетите от България земи. Успехът на тези около 300 българи да подадат претенции всъщност се дължи на сръбски адвокати - от 2012 г. те обикалят градовете, в които след войните са настанявани бежанци, и си търсят клиенти.

Първата българска институция, която въобще разбира за проблема, е държавният архив, след като през пролетта на 2013 г. в него отиват български граждани, които започват да търсят документи за земите си в Западните покрайнини.

Те обясняват проблема, а държавният архив инициира работна група и уведомява МВнР за закона, разказаха експерти от работната група на архивите.

Липсата на предварителна информация не е позволила на държавния архив да систематизира документите, с които разполага, и да ги дигитализира, както например е направено с тези на бежанците от Одринска Тракия, разказа Огнян Пунев от архива.

Така търсенето само на изходните документи какво са загубили бежанците може да отнеме и 2 месеца, вместо да става за минути чрез компютър. Работната група на архивите поне е успяла да разбере в кой масив каква информация има и да систематизира хартиените данни.

И до ден днешен Външно не е създало организация за издаване на документи, че българските бежанци не са били обезщетени с имоти от България, както е предвиждало постановление на Министерския съвет от 1950 г., разказа Иванова. Според сръбския закон обезщетените от българската държава не могат да имат претенции към земите си в Западните покрайнини.Първата информация, разпространена от българските институции за реституционните закони в Сърбия, пък е едва от юли 2013 г. Тогава на сайтовете на Външно, архивите и агенцията за българите в чужбина се появява информация за реституцията в Сърбия с указания къде да се търсят помощ и документи.

Информационна кампания обаче отново няма.

МВнР: Засегнатите се оправят, знаят сръбски

"Не е имало нужда от превод на закона за реституцията, защото повечето от засегнатите от него българи знаят сръбски, живеят в Западните покрайнини." Това коментира говорителят на МВнР Ивайло Кашканов, който през 2011 г. е работил в посолството ни в Белград. Посланик тогава пък е сегашният постоянен секретар на Външно Георги Димитров.

Посолството е уведомило външното министерство и това на правосъдието, твърди още Кашканов. Според информация на в. "24 часа" обаче дирекция "Балкани" на МВнР е разбрала за реституцията в Сърбия от писмо на държавния архив и сигнали на граждани през 2013 г.

Консулството в Ниш и посолството в Белград са помагали при проблеми на българи с реституцията, отговори Кашканов на оплакванията на засегнати от закона български граждани, че не намирът съдействие от дипломатите ни, а сръбските архиви и кадастри им отказват информация.

България не е искала от Сърбия удължаване на сроковете по законите за реституция, каза още Кашканов.

В София има описи, но картите са в Пирот

Търсенето на документи за реституцията започва от държавния архив в София. В него се съхраняват домакински книги от Царска България, в които са описвани бежанците и подробности за оставените от тях имоти. В архива има и списъци с имената на двувластници (хора, чиито къщи са останали в България, а нивите - в Сърбия), досиета за ликвидираните имоти, изготвени от смесените българо-сръбски комисии по околии; протоколи на Царибродската, Кривопаланската, Тимочката и Трънската българо-сръбска комисия за двувластните имоти по спорните земи в Бреговския район; протоколи на комисии за замяна на двувластните имоти по селата (1950-1951).

"Посочените документи не изчерпват целия обем от документация, съхранявана в държавните архиви, тя не обхваща изцяло всички райони от двете страни на границата, както и не се отнася за целия период от Освобождението до 50-те години на ХХ век", обясниха от държавния архив.

ДАА разполага с информация, че емлячни регистри се съхраняват в кметствата на селата Гинци, Бракьовци, Комщица, Смолча, Бърля, Голеш, Станянци, Връдловци, Ропот, Губеш, Шума, Лопушна, Мургаш, Връбница, Туден, Разбойще, Каленовци, Букоровци. В община Годеч има емлячни регистри и за селата Костинброд, Маслово, Шияковци за 1949 г.

След намиране на подробности в българските архиви обаче наследниците трябва да отидат до Сърбия, за да издирят карти на национализираните им имоти. Първите опити се правят в кадастрите по общини, на чиято територия се пада землището.

Ако там няма информация, такава трябва да се търси в архива в Пирот. Исканията за реституция трябва да са придружени с максимално точно описание на имота, обясниха експерти от нашия архив. Според Силвия Иванова обаче сръбските архиви и общини бавят документи на българи.