/Поглед.инфо/ Когато на 16 ноември председателят на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) Теодор Мерон каза, че хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач са оправдани и получават свобода, из цяла Хърватска започнаха тържества. Коментира Константин Качалин.

В Сърбия пък сметнаха, че това е поредна гавра с тяхната страна и с онези хора, които Анте Готовина и неговите подчинени убиваха и гонеха през август 1995 година.Бившият генерален прокурор на МТБЮ Карла дел Понте, която едва ли може да се смята за голям приятел на сърбите, веднага след пускането на Готовина и Маркач каза следното в интервю за сръбския „Блиц”:

- Шокирана съм и съм учудена. Невероятно е, че това се прави след като Готовина е осъден от Трибунала на 24 години затвор. Не мога да се съглася с решението на съдията Мерон. Солидарна съм с народа на Сърбия и с жертвите и пострадалите от операцията „Буря”. Съдът имаше всички доказателства на вината на хърватите, но Трибуналът не се вслуша в това и изнесе едно много спорно решение.

По онова време бях на работа на Балканите и заедно със снимачната група на руската телевизия „Време” се оказах свидетел на „Буря”. Пътувахме по цялата Сръбска Крайна и с очите си видяхме изгорените сръбски къщи, опустошените и ограбени села. Това страшно зрелище се съпровождаше с отвратителния мирис на смъртта. В Книн, където полупияните победители празнуваха, попаднахме в един щаб, където за първи път видях Анте Готовина, командвал „Книнския корпус”. Генералът отказа да ни дава интервю и заповяда на подчинените си по-бързо да прогонят от града ненужните свидетели. След като прегледа целия материал, заснет по пътя за Книн, началникът на местното разузнаване накара оператора Владимир Головня да изтрие част от записите. Хърватските военни не искаха в Русия да видят, какво е вършено с техни ръце по врем на „Буря”. Съгласно различни оценки, за четирите дни на операцията „Буря” хърватите депортираха от Република Сръбска Крайна от 200 до 250.000 сърби. Няколко хиляди сърби бяха убити или изчезнаха безследно.

На 17 ноември Анте Готовина в интервю за белградския „Курир” призова всички, когото беше гонил от къщите си през август 1995 година, да се връщат в Хърватска. Генералът обаче не каза, в какво състояние е имуществото на пости 200.000 бежанци, кой ще плаща пътуването и кой ще им даде компенсация за физическия и морален ущърб. Хърватският президент ли, министър-председателят ли, или парламентът? Та нали държавната хазна е почти празна. Или за тази операция Европейският съюз ще отдели пари?

В Хага никак не могат да разберат, че историческата памет на Балканите е много дълга. Обидите и престъпленията тук не е прието да се прощават. А бумерангът, пуснат през ноември от МТБЮ, може да удари по онези, които не искат или не могат да разкрият истината на събитията, потресли бивша Югославия през 90-те години на миналия век.