/Поглед.инфо/ Гражданите на Хърватия разпределени в почти 7 000 избирателни секции за шести път при висока избирателна активност избраха за президент на страната си кариерния дипломат Колинда Грабар – Китарович.

Родената през 1968 г. в Риека бивша министърка на външните работи на Хърватия, бивша посланичка в САЩ и помощник-генерален секретар на НАТО изпревари буквално с едни гърди настоящият президент Иво Йосипович и до две седмици ще се нанесе в хърватското президентство в елитния загребски квартал "Пантовчак". Йосипович излезе на тези избори като независим кандидат подкрепен от лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), а Китарович – като кандидат на десноцентристката национално ориентирана Хърватска демократична общност (ХДЗ).

Зад Йосипович буквално се концентрира губещата популярност в Хърватска левица, а зад Китарович застанаха не само десницата, а и Католическата църква, многобройните сдружения на ветераните от войната за независимост на Хърватия и всички национално ориентирани сдружения. Йосипович просто понесе негативите от едно лошо управление в продължение на три и половина години от страна на СДП и надменното поведение на настоящия хърватски премиер Зоран Миланович.

Реално икономическата ситуация в страната е доста тежка – хърватската икономика е в постоянна рецесия от 2008 г. насам, външният дълг надхвърля 80% от БВП, безработицата е повече от 22%, докато сред младите хора надхвърля 50%. Правителството на СДП на власт от 2011 г. (след поредица от корупционни скандали на върха в ХДЗ и Хърватия, най-сериозният от който е осъждането за корупция на бившия хърватски премиер Иво Санадер) не направи реално нищо, за да подобри жизнения стандарт на населението и да подобри социалния климат. Единствено беше затегната до скъсване данъчната политика, беше повишено ДДС-то, бяха въведени огромен брой нови преки и косвени данъци за бизнеса. Като резултат социалното напрежение в Хърватия е високо, а пропастта между бедни и богати се повиши неимоверно. Допълнително икономически и фискален натиск върху отслабващата икономика оказа и решението на Европейската комисия Загреб да бъде въведен в процедура за наблюдение и мерки срещу прекомерен бюджетен дефицит, което допълнително доведе до фалит на стотици малки и средни фирми. И резултатите на закъсняха.

Първоначално ХДЗ победи СДП на местните избори, а след това и на Европейските и по този начин десницата в Хърватия като че ли си извоюва манталитета на победител, докато премиера Миланович се опитваше чрез смяна на министри и силна антикорупционна политика да печели популярност. Безуспешно. Загубата на Йосипович до голяма степен предвещава и идването на власт на ХДЗ на парламентарните избори, който ще се състоят най-вероятно през есента на т.г. и по този начин и местната, и представителната, и изпълнителната и законодателната власт ще бъдат прерогатив на една политическа сила.

От друга страна хърватското общество по принцип е консервативно и дясно ориентирано, а войната го консолидира и сдруженията на ветераните от нея имат сериозно влияние в публичния живот.

​В крайна сметка конституционните пълномощия на президента в Хърватия не са от особено значение – той е Главнокомандващ армията и води външната политика заедно с правителството. От друга страна президентът има и най-високия процент одобрение, тъй като и без реално участие в изпълнителната власт той е неен коректив и открит критик.

​И така – хърватите казаха своята дума за промени. А у нас ще си я караме по старому – като не върви работата сменяме леглата, а не персонала в заведението...

---------------

Методи Методиев се смята за един от най-добрите съвременни експерти за Балканите. Дълго време работи като дипломат в Сърбия.