/Поглед.инфо/ Задълбочаващата се несигурност в Гърция създаде не малко митове за последиците от евентуален икономически крах и ефекта върху спестяванията на гражданите.

Слуховете и сценариите, че Гърция ще се върне към националната си валута в последните две години набират сила и то не без основание, като станаха една от основните причини за масовото изтегляне на депозити от местните банки. Перспективите за постоянна девалвация на новата национална валута и загуба на стойността на парите в новите условия изплаши хората. Според данните на Националната банка на Гърция от разгара на кризата досега от страната са били изтеглени около 72 милиарда евро. Средства, жизнено важни за поддържането на ликвидността на пазара. Самият председател на централната Банка на Гърция заяви наскоро, че изтичането на депозити може да се окаже решаващо за излизането на Гърция от еврозоната. Ако тяхното ниво намалее значително, управлението на страната ще трябва временно да замрази банковите сметки в страната, докато напечата собствена валута, за да предотврати крах на финансовата система.

Въпреки тази мрачна прогноза засега, гръцките банки продължават да се смятат за надеждни пазители на гражданските депозити. Първите 18 милиарда евро помощ за банките от Европа укрепи тяхната капитализация до нива приемливи за кредитиране от Европейската централна банка. Депозитите до 100 хиляди евро на лице в една банка са гарантирани от държавата. Дори и да стане “инцидент” с някоя местна финансова институция, гражданите със спестявания до 100 хиляди евро няма от какво да се притесняват. Това важи само в случай, че една банка фалира. Ако самата държава обяви спиране на плащанията и неконтролиран фалит, предпазната стена за депозитите пада. От миналата седмица е в действие и Фондът за финансова стабилност, който гарантира, че една закъсала банка ще продължи да функционира с помощта на държавната намеса. Единственият риск остава на къде ще поеме Гърция след изборите.

Финансисти поясняват, че ако се стигне до печатане на драхми, в първите дни на процеса банките най-вероятно ще сложат таван на изтеглянето на депозитите за частни лица и фирми. За личните сметки може да е 500 евро, а за корпоративните сумата ще е значително по-голяма. В случай, че банката е чуждестранна, гражданите трябва да започнат с правилата за теглене и гарантиране на депозитите в страната, под чиито закони действа майката-банка. Много граждани предпочетоха да изтеглят спестяванията си от банките и да ги поставят на пазене в сейф или вкъщи “под дюшека”. При това положение финансистите предупреждават, че може потребителите да се предпазят от загубата на стойност при девалвация на новата валута, но губят от липсата на лихви по депозитите. Също така специалистите поясняват, че в случай на кражба, гражданите няма да могат да възстановят пълния размер на сумата.

Друг вариант, който много гръцки граждани избират е да инвестират спестяванията си в държавни облигации на други държави. Финансистите подчертават, че инвестиции в държави с кредитна оценка ААА (американски, германски, норвежки и т.н.) се смята за разумен ход. Единственият риск с подобна инвестиция е ако държавата-издател на книжата обяви фалит. Репо сделките и друг тип инвестиционни ходове носят по-голяма печалба от средно приетата лихва, но не се покриват от приетия защитен механизъм в случай на фалит на банката, която ги изпълнява. Европейският фонд за финансова стабилност също издава облигации, които засега се смятат за стабилна инвестиция. В случай обаче, че Гърция излезе от зоната на еврото, ще се разклати сериозно доверието на инвеститорите в европейските институции и в самия фонд и ще предизвика оттегляне на инвеститорите от еврозоната. Това може да допринесе за спад във възвращаемостта от фондовите книжа, но все пак инвестираните средства ще останат в евро, а няма да бъдат обърнати в драхми без стойност. Приходите от лихви в Гърция се облагат с данък от 10%. Той бива автоматично заделян от банката и отива за сметка на държава. Специалистите предупреждават, че ако частно лице реши да изнесе парите си в чужбина, трябва да проследи процедурата за облагане на приходите от лихви в конкретната страна, за да не влезе под радара на данъчните служби.