/Поглед.инфо/Политическата нестабилност в Турция може да доведе до предсрочни парламентарни избори и партията на Реджеп Ердоган вече започна предизборна кампания.

За първи път в 13-годишното управление президентът на Турция се оказа в много сложна ситуация, а политическите му опоненти засилват своите позиции и му поставят небивали условия. Обстановката на сирийската граница става все по-напрегната, което тласка Ердоган  към решителни действия не само срещу Ислямска държава (ИД), но и срещу кюрдите. Перспективите да остане на власт също са доста мъгляви. Освен това, от неговото бъдеще зависи и Русия, която дълги години изгражда своята политика върху общуването със сегашния президент на Турция. 

Преследване на опонентите

Лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ обвини в петък Реджеп Ердоган в политическо преследване. Като пример той посочи разследването, което Главната прокуратура на Турция води срещу Демирташ. Кюрдският политик е заподозрян в участие в миналогодишните безредици на 6-8 октомври, когато загинаха над 30 души, а няколкостотин граждани бяха ранени.

Демирташ е уверен, че Реджеп Ердоган прави това, за да създаде погрешна представа за ДПН. „Той не се интересува от мирния процес и разоръжаването на кюрдските бунтовници”, цитира думите му Euronews. Според Демирташ Ердоган иска преди всичко Демократичната партия на народите да загуби предсрочните избори, каквито ще има, ако не бъде сформирано коалиционно правителство.

През юни в Турция бяха проведени парламентарни избори, които донесоха голям успех на прокюрдската ДПН и поражение на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). ДПН успя да премине 10-процентната бариера, благодарение на което в парламента се появи партия, защитаваща интересите на кюрдите. А партията на Ердоган изгуби квалифицираното си мнозинство в парламента, което я лиши от възможността да прокара нужните реформи без съгласуване с коалиционните партньори.

Кризата спира „Турски поток”

В същото време така и не са подписани споразуменията по проекта „Турски поток”. През юни представителите на „Газпром“ участваха в Международния  газов конгрес в Париж, където обявиха началото на строителството на газопровод. На гостите беше представен готовият проект и новото му официално название: в английската версия наименованието се промени от Turkish Stream на TurkStream. В проекта се твърди, че строителството ще започне през юни 2015 година.

Причините за липсата на споразумение са много - и отстъпката в цената, и редица технически нюанси. Има и политически причини: споразуменията трябва да се обсъдят от правителствата на двете страни, но в Турция все още няма правителство.

След парламентарните избори Партията на справедливостта и развитието се сблъска с очаквани трудности. Трите други партии, които влязоха в парламента, са нейни опоненти и нито една от тях не би искала да влезе в коалиция с ПСР. Ердоган протака до последно и в резултат, повече от месец след изборите, на 9 юли връчи на премиер-министъра Ахмет Давутоглу мандат за формиране на правителство. Това трябва да стане в рамките на 45 дни след получаването на мандата, т.е. Давутоглу има време до 23 август.

След утвърждаването на правителството страните ще могат да обсъдят различни договори, включително и този за „Турски поток”. С това се обяснява намерението на Путин да се срещне с Реджеп Ердоган през септември, за което съобщи Дмитрий Песков. Но ако и към 23 август  правителството не е сформирано, Ердоган ще бъде принуден да свика предсрочни избори, резултатите от които могат да бъдат още по-лоши за него.

Ако не е Ердоган, то кой?

Директорът на изследователския център „Близък изток-Кавказ” Станислав Тарасов отбелязва, че ситуацията в Турция е уникална за най-новата история на страната. „Все още няма правителство и не е ясно дали ще има развитие по въпроса. Според някои прогнози на поредните предсрочни избори, които се предвиждат за ноември тази година, партията на Ердоган може да изгуби тотално”, заяви Тарасов пред вестник „Взгляд”.

Тези процеси забавят подписването на споразуменията за „Турски поток”, отбелязва за изданието и директорът на Центъра за изучаване на страните от Близкия изток и Централна Азия Семьон Багдасаров. Ако през ноември има нови избори,  ситуацията може да се промени съществено.

„В същност, Ердоган сега е като английската кралица. Властта е в ръцете на Давутоглу. Ние изхождаме от това, че Ердоган е негласният господар на Давудоглу, и ако ние се договорим с него, значи той ще му даде необходимите разпореждания. Но ако на изборите през ноември те не получат необходимия брой гласове, за да доминират в парламента, възниква въпросът – с кого да се преговаря? Ердоган е президент, по закон той е и главнокомандващ и може например да започне война. Но икономическите въпроси се решават от премиера”, напомня Багдасаров.

Давутоглу ще изпълнява задълженията на премиер до назначаването на ново правителство. Но Републиканската народна партия (РНП) вече поставя условия, за участието си в коалицията. „Две години премиерът трябва да бъде от тази партия. Това е партия с най-голям опит, те не поставят подобни условия, без да са уверени в успеха си”, отбелязва експертът. „А у нас никой не поддържа отношения с РНП, а това е голяма опозиционна партия в Турция“, допълва той. По-рано тази партия обяви, че няма да се коалира при никакви условия с партията на Ердоган.

„Концентрирането на вниманието върху един или друг лидер никога не дава положителен резултат, защото лидерът може да бъде сменен. Това е погрешен подход - казва Багдасаров. - Ние използваме стара стратегия, поддържаме връзки с един човек, с който имаме „приятелски отношения”. Но ситуацията се променя, особено в Близкия изток, и ние трябва да поддържаме отношения както с действуващата власт, така и с други представители. Така правят немците, работят с перспектива. Ние трябва да имаме срещи с Демирташ като представител на парламентарна партия. Първо, те ще получат 80 депутатски места. Второ, той е повече „ляв”, отколкото нашите комунисти. Могат ли  нашите „леви” партии да поддържат отношения с него?“, пита експертът.

Новият премиер ще спре „Турски поток”?

Багдасаров счита, че турците и по-нататък ще протакат подписването на „Турски поток”. „Първоначално, при анонсирането на проекта, президентът каза, че ще им дадем 6% отстъпка. Мислихме, че турците ще се зарадват и ще се съгласят. След това те започнаха да искат 10% отстъпка, а сега искат още повече. Трябва да си спомним как турците строиха газопровода с Иран през 1996 година. Когато тръбата стигна до границата им, те поискаха отстъпка от 25%. Сега историята се повтаря. Добре, че строителството все още не е започнало”, добавя експертът.

„Появяването на нови фигури в правителството може да попречи на самата идея за този проект, ако премиерът бъде от РНП. Тази партия побеждава в районите, в които живеят  основно алауити. Ние строим АЕЦ „Акуя” в турската провинция Мерсин. Това е Средиземно море и там живеят същите алауити, които са против АЕЦ. По време на предизборната кампания Кълъчдароглу обеща на алауитите, че ако влезе в правителството, то ще се откаже от проекта. А ние вече похарчихме 2-3 милиарда долара. Да не мислите, че с „Турски поток” ще бъде по-различно?”, разсъждава Багдасаров. Алауите поддържат основно партията на Кемал Кълъчдароглу.

Ако партията на Ердоган не си върне квалифицираното мнозинство на предсрочните избори, това ще бъде катастрофа, смята Станислав Тарасов. „Там има амбициозни политици, олигархични структури. Опасността е в това, че те могат да „унищожат” Турция, за да запазят своите структури, което е неизгодно за Русия. Дипломация, при която се залага само на  Ердоган, е катастрофа. Трябва да се работи системно”, посочва той.

Ердоган срещу Демирташ

Разследването срещу лидера на ДНП има за цел изхвърлянето му от политическия живот, отбелязва Тарасов. Като цяло това е показател, че Ердоган води геополитическата си игра на „границите на позволеното“. „Ако по-рано можехме да говорим, че в Анкара има централна власт, то сега е трудно да се говори за това.” Изборните резултати на кюрдите могат да се оценят като федерализация на Турция, смята експертът.

Наказателното преследване може да окаже само положително влияние върху репутацията на Демирташ, защото за него ще гласуват още повече кюрди, е уверен Багдасаров. „Това е и желание за възмездие от страна на Ердоган, и осъзнаване на реална опасност. На президентските избори през 2014 година Селяхаттин Демирташ получи 9,8 процента от гласовете в страната като цяло. А на югоизток, в местата с компактно кюрдско население, за него гласува мнозинството. Той е президент на Югоизточна Турция”, пояснява експертът.

„Ердоган разбра, че направи голяма грешка. И сега той иска да унищожи не само Кюрдската работническа партия (ПКК) или нейното въоръжено крило, а всички национално-освободителни движения на кюрдите. Ако срещу ПКК се водят военни действия и се нанасят въздушни удари по позициите на военната й организация, той иска да унищожи Демократичната народна партия чрез арести. Ердоган разбра, че ако не ги унищожи, в близко бъдеще ще бъде застрашена териториалната цялост на страната”, отбелязва Багдасаров.

В историята на Турция има много факти за унищожаване на национално-освободителни движения, включително и на кюрдите. Това винаги е ставало със сила и сега Ердоган също не вижда друг вариант, счита Багдасаров.
Според него Ердоган нарочно се бави с формиране на коалиционно правителство.

„Той иска да използва ситуацията в страната в своя полза. Когато Партията на справедливостта и развитието имаше монопол, в страната беше тихо и спокойно. А сега, когато няма монопол – въстание. Всеки ще си помисли: по-добре стабилност, нека управляват и по-нататък. И Ердоган иска да се възползва от такава реакция и на предсрочните избори да получи процентите, които не му стигат, за да си върне монопола върху властта и да даде на президента нови пълномощия (идеята на ПСР е приемане на нови текстове в Конституцията, които ще направят републиката президентска- бел. Взгляд). Дори това да стане обаче, кюрдите няма да се успокоят. Механизъм е задействан”, подчертава експертът.

Оригиналният текст http://www.vz.ru/world/2015/8/1/758943.print.html